Ваня

"С моя приятел Милен
живеем заедно в един
малък апартамент,
или по-точно в
общинско жилище
от около 42 кв.м,
което не бихте могли
да си представите
колко зле изглеждаше,
когато се нанасяхме.
Като цяло, тъй като жилището
не е нашa собственост,
водещата ни идея
винаги е била да направим
„от нищо - нещо”,
защото не можем да
си позволим да влагаме
много средства в
ремонти и подобрения.

Картината на стената вляво
съм я рисувала аз в периода,
когато рисувах само
женички и ми е една
от любимите, а тази в
дясно е с изрезки на
страхотни илюстрации
на Joseph C. Leyendecker
за Saturday evening post.

За почти всичко,
което сме направили
по апартамента, сме
използвали налични,
останали материали
и стари вещи от тук,
от там. Когато се
получават от собстевените
ни ръце, нещата ми
носят много по-голямо
удоволствие, може би
затова всяко кътче
в къщи ми е любимо,
но мисля, че най-моето
си кътче е диванчето
с шарените възглавнички.

ОБОЖАВАМ ШАРЕНИТЕ
ВЪЗГЛАВНИЧКИ!

Обичам да седя между
възглавничките, особенно
в пролетна сутрин, по
пижама, на отворена врата
към терасата... с развяващи
се завеси и аромат на
цветчета от цъфнали
дръвчета, когато слънцето
е огряло цялата стая… на
чашка горещо кафе, и
с боси крачета върху
рошавото килимче!

Това е моето местенце,
спасението ми от ежедневния
стрес.

Повечето възглавнички
съм ги шила аз,
сивата с цветята съм я
направила от един стар
половер и малко филц
за направата на цветчетата.
Подобна на нея
(с такава плетка) е другата
в бяло, която купих от
Виена.

Килимчето го купихме от
една будка на пазар
„Илиянци” за 60лв

Кошниците под плота,
както и част от
възглавничките (около 10лв/бр).

Не мога да издържа да
не ви изпратя и снимка
на любимата ми
закачалката в антрето,
която нарисувах с
латекс, а Милен
монтира няколко
закачалки на нея, тя е
вдъхновена от стикер
за стена, който
видях в интернет.

Александра Александрова

"Тя е на двайсет.
Умна и красива.
Студентка.

Мечтаеше за истински
неща в живота си -
да обича и да бъде обичана.

Искаше добре платена
работа и финансова
независимост. Тя държеше
да бъде независима...

Тя е на 25. Интелигентна

и зряла за годините
си жена. Научила много за
живота. Видяла много за
България. На тепсия няма
нищо поднесено. А момичето
на шефа - лесен живот
ли живее?!Днес е там-утре е друга... В живота всичко е избор.Или късмет. Късмет ли казах?!
Имах го! Полу-срутена морска
къща. Наследство. МОЕ!...3 малки
стаи...В различни цветове...

С различен дизайн...
Всичко изградено с голяма
любов и чувство...

10 години по-късно
си казвам "Това е всичко,
което исках от живота."

Александра
Александрова

Любимата стая в синьо!

Ася Кънева

Живея с родителите си,
макар че вече съм на
преклонна възраст :)
Чувствам се чудесно,
с тях много се разбираме.
От седем години живеем
в нов апартамент.

Обожавам разни мънички
неща - с годините успях
да наблъскам толкова
много от тях - всякакви
висящи неща, такива,
които сама си бях
направила, други,
които си купувах,
също и такива, които
ми подаряваха.

Хербаризирани листа,
клони, шишарки, буркан
с дървени щипки, цветни
свещи, колажи от снимки,
сувенирчета от различни
страни, декоративни
шкафчета... Стаята ми се
превърна в добре заредена
галерийка за джунджурийки.

Това лято разчистих
бит-пазара и оставих
само няколко много
любими за мен неща.

Това е кътчето от което
ви изпращам и снимки.

То се състои от три основни
акцента - просторче,
кафез и календар.

Календарът ми е
страшно любим - той е
вечен! Не е за конкретна
година - дните от месеците
са изброени и срещу
всеки един мога да записвам
рождени дни, именни и
други празници, които не
искам да забравя. Толкова е
красив - всеки месец е
изрисуван невероятно.

Той отново ми е подарък
от голямата ми сестра.
Пред календара има едно
необичайно цвете, което
е във форма на сърце.

То е от рода на кактусите,
но няма бодли. До него стои
жеравче - оригами,
което е изработено от
приятеля ми, под мои
указания :)

Просторчето си
направих сама. Тъй
като нямам перде на
прозореца, то се превърна
в защитната ми стена от
света навън. На него
с мънички щипки закачам
какви ли не неща -
картички от любими
хора, малки фигурки,
бележки с телефони...
Много е приятно зимата,
когато парното работи
и всички висящи нещица
леко се поклащат -
сякаш са живи!

Кафезът получих като
подарък от малката ми
сестра, която знаеше, че
искам такъв от много
време. Вътре сложих две
бели декоративни
кълбенца от намотани
дървени клечки и едно
ангелче, с клатещи се
крака, което голямата
ми сестра ми донесе от Прага.

Всеки път като погледна
кафеза и ми става приятно -
защото в него комбинирах
предмети от любими хора.

А и защото изглежда
невероятно романтично,
нежно и създава необичайна
атмосфера в стаята ми.

Ели

Избрах да ви представя
банята ни. Защото който
и да дойде на гости вкъщи,
може да не обърне
внимание на друга стая
или детайл, но отвори ли
банята, винаги се
казва по нещо хубаво.

Просто не остава
незабелязана, няма и
как да остане с
такива крещящи цветове.

Аз съм избирала плочките,
а това как да
бъдат подредени е
дело на моята половинка.

Така, плочките са ни
"Осака".

Решихме пода да е
с черни плочки с
идеята, че ще се цапат
по-малко, оказа се, че
на черни плочки личи
повече, когато са
мръсни, отколкото ако
са в който и да е цвят
(бялото не го включвам),
но пак си ми харесват.

Комплектът за баня,
включващ сапунерка,
дозатор за течен сапун,
чаша за четки за зъби,
чаша за тоалетни
принадлежости и четка
за тоалетна си ги купих
от магазин "Como".

Винаги съм харесвала
като вляза в някоя баня,
да има подобни
комплектчета, създават
стил. Радвам се, че вече и
аз си имам такова.

Избрах го да контрастира
на червената баня. Коша за
пране пък си купих от подлеза
до нас в магазинче за
домашни потреби. По такива
малки и уж невзрачни
магазинчета какви ли не
интетесни неща
съм намирала.

Банята е най-интимното
място от дома и уютът
в нея е много важен.

Боряна Илиева

Основната разлика
с есента, ми се струва, е
колелото ми, което
наднича от дясно. Качвам
си го зимата на топло
вкъщи, но лятото със
сигурност го карам и
си седи заключено
пред входа. Закачалката,
която се вижда
общо взето или обикаля
през годините с мен
различните ми домове
или си сменя постоянно
ъгъла в настоящия ми
дом. Взех си я от село
преди години и просто я
обожавам. Гордата й
осанка дори не подсеща
приятелите ми, когато са
на гости да я използват
по предназначение.

От години си мечтаех за
този силует с душа вкъщи
и все не оставаше време
или средства. А сега ето го
сега тук. Белият диван всъщност
не е бял. И не е диван. Това
е леглото на което спим
и което денем преобразяваме
на диван.

Това е моето кътче.
Бих искала да имах коте,
което да ми мърка вечер в
скута там, но човек не
може да има всичко.

Бояна Давидкова

Реших и аз да изпратя
нещичко и от моя дом:)

Признавам си, че изборът
ми беше доста труден,
наистина имам много
любими места вкъщи,
направо обожавам дома си.

Това обаче е снимка от
едно ъгълче от хола ми,
което от скоро изглежда
по този начин. Това е
естествено дърво, което моят
съпруг отразя (но от вече
отсечено преди това
дърво от парка), след това
го почисти, изшкури и
лакира. Голямото черно
керамично гърне е от
баба ми на село и нарочно
е оставено така.

Пеперудката, която обаче
не се вижда много добре
е от магазинче за сувенири.

Вижда се и малка част от
дивана ми, който е от
антикварен магазин и
е от естествено дърво.

Възглавничките са от
различни магазини.

Дафинка

Избрах да ви представя
моя любим скрин. Защото
всичко в апартамента
е купено от някъде
наготово. Този скрин
обаче не е. Заглеждайки
се в него, ще откриете
няколко недостатъка,
но за мен е безценен
и красив, защото е
правен от любимия ми
човек. Преди 2 години
си харесах скрин
същия модел, но в
бебешко розово, но
струваше 180лв. и моят
приятел като един
типичен мъж ми каза,
че това са много пари
за толкова "малък скрин".
И предложи да ми го направи.

След това дойде ред за
цвета, аз още си държах
на розово, обиколихме
всички магазини за
такива материали, имаше
фолио за мебели в какви ли
не нюанси, но бебешко
розово никъде не видях.

Компромисът беше с бяло.
Налепихме фолиото и
го украсих
с едни печати за нокти.
Много си го обичам този
скрин, побира толкова
много дрехи, а външно
не изглежда толкова
голям.

Всеки път като го
гледам, ми напомня, че е
ръчна изработка,
правена специално за мен.

Даниела Захариева

Разположен върху
103 кв.м. чиста площ,
апартаментът създава
усещане за уют.
Излъчването е топло,
меко и спокойно.
Обзавеждането,
настилките и облицовките
са в неутрална тоналност,
която елегантно
варира между шампанско
и гамите на кафявото.

Мебелите са със
съвременна визия.
Дневната, трапезарията
и кухнята са в едно
помещение, което
наложи разделянето му
на три функционални зони.

Меката мебел в хола

Самата кухня е модерна,
обзаведена с актуални
уреди.

Част от кухненското
обзавеждане...

Спалнята

Спалнята също
повтаря цветовете на
основното помещение.
Има голям дрешник,
отделен с матова
стъклена преграда...

Трапезарията

Едно от любимите ми
места е балконът.
Малък, но много
чаровен, отрупан с
безброй малки детайли.
Погрижила съм се за
наличието на безброй
свещи и вази, които
превръщат дома в
уютно пристанище за
всеки един от членовете
на семейството ни.
Акцентирала съм, също
така и върху големи
кутий и кошници,
чийто дизайн съвпада
с цялостната визия на
жилището.

Мечтата на всяка домакиня
е за подреден и прибран дом,
който да притегля децата
(независимо от тяхната
възраст) отново вкъщи.
Мисля, че моята мечта
се изпълни. И най-важното
- не спирам, а продължавам
да работя по моите
малки кътчета.

Деница Попова

Пращам ви снимка на
най-артистичното кътче
в моята "тийн стая",
с което съм особено
горда от резултата. Над
вратата се вижда картината
"Ангел хранител" на
учителя ми по рисуване
Нистор Хаинов. Родителите
ми я подариха за
шестнадесия ми рожден
ден. Закачила съм я
там, защото съм си
наумила, че някой
трябва да "закриля"

гостите.

Регистрационният
номер от кола е подарък
от двама приятели, които
решиха да се пошегуват
за рождения ми ден.
Тъй като съм много
положителен човек
нарусивах и криле на
пеперуда, които символизират
свободата ми. Включих и малко
хумор с главата на известна,
любима певица.

Десислава Апостолова

Тъй като много обичам
след тежък и напрегнат
работен ден да се
прибера вкъщи и да
се отпусна на любимото
кресло в най-любимата
част на дома ми. Толкова
е приятно и разпускащо
и аз и съпругът ми много
се гордеем с това,
което сме постигнали.

Както ще видите и на
снимката, решихме да
боядисаме хола в цвят
изгряващо слънце,
защото така ще бъде
слънчево дори и когато
навън е облачно и
наистина е така. Избрахме
и кожена гарнитура в
подобен тон с дървен
обков. Понеже винаги
сме си мечтали за почивка
на топъл остров, аранжирахме
с много палми и не на
последно място си взехме
и дивака Петкан.

Диана Илиева

Ето го и моят любим
кът, любим защото
всичко сме си правили
сами (с моя приятел, с
когото живеем заедно
вече 8 месеца).
За да е по-разчупено и
раздвижено, решихме стените
да са в различни цветове
точно в ъгъла, където ще
слагаме дивана. Оказа се,
че единствената стена,
която е лилава, ни
хареса повече, отколкото
останалите 3 жълти.

Тук са любимите неща:
Сериалите винаги гледам
на дивана с лаптопа.

Диди

Всичко в моя апартамент
си ми харесва, но към
спалнята имам особено
пристрастни чувства.
Все пак голяма част
от живота минава
в спане, а за да е
пълноценно и хубаво
трябва и удобно
легло :) Моето много
си ми харесва. Взех го
от една лятна
промоция, леглото заедно
с две нощни шкафчета
и гардероб за 300 лв.
Но стаята е малка и
нямаше възможност за
2 нощни шкафчета от
двете страни на леглото,
затова с лепенка залепих
едното върху другото,
смятам, че добре се е
получило. А и след като
си взех ортопедичен матрак
с мемори пяна, се вдигна
нивото на леглото и
сега добре си паснаха.

Лилавият спален комплект
пък ме пренася в приказната
страна на сънищата.

Girls Inspired

Няколко снимки, от там,
където започва и свършва
всичко за мен. Място,
където пространството
те кара да дишаш свободно,
а предметите претворяват
в теб онази сантиментална
нотка, която изпарява
всичко негативно
преди този миг...мястото
е моят дом.

Ето една разходка:

Грация ,мека светлина
и семпли форми те
изпращат към входа,
който не искаш да прекрачваш
за дълго...

Бяла мекота, отпускаща
всяка частица на тялото.
Тази същата, която може
да е тихата ти компания,
докато се наслядаваш
на хубава книга или
стойностно списание…

Стрелките са спрели
хода на времето,
заедно с тях винтидж
предметите отправят
мига на уют и топлина
към безвремието...

Сякаш музиката,
изплъзваща се изпод
иглата на грамофона
е способна да те
понесе към друго време
и друго място.
Някъде, където всичко
звучи някак по-истинско!

Йоана Ранева

Снимката сама говори
за себе си.

Пожелавам си успех!

Ива Янева

Изпращам ви снимка
на любимия си кът в
моя изключително малък
софийски апартамент.
Любим, защото е светъл
и удобен или иначе
казано - прекрасно място
за едно от любимите
ми занимания - четене
на книги. Топлината на
радиатора, ароматът
на изсушена лавандула
и мекотата на изплетената
от баба ми завивка ме
карат да се чувствам
уютно. Бутилките вино
са спомен от всяко
семейно събиране и
поставени близо до прозореца
улавят прекрасно светлината.

Столът е от градинската
секция на някой от
строителните ни
супермаркети, а снимката
на заден план е от сватбата
на родителите ми. Тази
зима прекарах по цели
дни с топъл чай и книга
в ръка на любимото си
място, а идилията беше
пълна, когато навън
валеше сняг.

Юлиана Цанкова

Реших да участвам в
конкурса „Кът свиден и
мил”, защото смятам, че
наистина всеки има свое
любимо място в целия хаос,
който преобладава много
или малко, във всеки
един дом. Снимах бюрото
си в моята стая, защото
това е единственото
място, където мога да се
съсредоточа, да уча
на спокойствие, да чета
някоя и друга книга и
т.н. Леко небрежно
нахвърляни тетрадки,
учебници, химикали и
всякакви други принадлежности
(купувани от най-различни
книжарници) това може
винаги да се открие
върху него....
Това е то – любимото бюро,
с любимите плакати и
подаръци, любимите
занимания!!!

Катерина Пламенова

Това е моето любимо
кътче, пълно с красиви
спомени!

Кики Бобова

А това е моето любимо
място вкъщи. След дълъг
ден в университета и
тичане по задачки,
единственото, за което
си мечтая е да се прибера
у дома и да полегна на
мекото легло.
Най-обичам да се завия
с ръчно ушития куилт
от мама. Специално я
помолих да бъде в жълто
и зелено, за да си отива
със стените, на които
заедно с приятеля ми
собственоръчно сложихме
тапетите. Това е една от
най-големите ми гордости -
успяхме с него да
преобразим стаята ми,
превръщайки я в истински
будоар на отдиха! Обичам
да се опъна лежерно на
леглото си и да посвиря
някоя симпатична
мелодийка на китарата,
но да си призная не
съм много добра......

Леглото!

Кристина Христова

Снимките, които ви
изпращам са на два
специални стола. Намерих

ги случайно в едно
мазе.

Столовете се оказаха
на Михаел Тонет (авторът
на дизайна на
световноизвестният Тонет
14 „chair of chairs”).

За съжаление бяха в
много лошо състояние
и беше почти невъзможно
да се възстановят в
автентичен вид, но
това се дължи на
факта, че конкретните
два екземпляра са
произведени в края
на 19 век (за щастие
оригиналният етикет
е запазен, от което дойде
и тази информация).
Е това доведе и до
идеята да ги направя такива,
каквито са в момента:)

Когато ги открих,
вече бях наясно с
концепцията, че искам
моето малко жилище
да стане прекрасно
и слънчево с много
живи цветове и се заех
с преобразяването им.
Мисля, че се справих
доста добре и избягах
от „мебелната конфекция“.
В допълнение към
столовете създадох и
една стена на ябълки
(с калинка за детайл),
която също снимах
за вас:)

Мария Цветкова

Изпращам снимките
от семейния ни дом,
който сме направили
изцяло по наш вкус и
мисъл.Той е малък, но
е функционален
и ни харесва. Не е
претенциозен,
скъп и луксозен/
не че имам нещо
против следващият
ни да е такъв, ако
имаме такава възмoжнoст:)))/.
Намира се в столичен
квартал в блок тип
ЕПК...

Подбрали сме
съчетание на латекс с
тапет за стените и
паркет и плочки за
пода. В дневната цветовете
са от така наречената
неутрална гама, а за
малката ни спалня сме
избрали оранжевото -
да ни топли. Избрала
съм само акценти.
Обичам всичко в дома
ни и нямам любимо място...

Подредила съм снимки от
наши пътувания извън България,
които много харесвам.
Имам снимки на родителите
си, които за жалост ни
напуснаха рано. Имам
и снимка на любимия
си и единствен племенник.
Нямам снимка само на
брат си, но ще се поправя.
Бих искала да имаме
по-голям, южен дом.
Надявам се да се случи в
близките 10г.

Мая Георгиева

Моят индиански стол!

И балконът с цветята!

Надя Василева

Много обичам, сутрин
докато пия любимото
си кафе, да разглеждам
вашия сайт! Това е
моето местенце, на
което сутрин през
уикенда се любувам,
а всяка вечер след
работа- релаксирам.
Понякога с котарака
си, или в прегръдките
на моя съпруг гледаме
телевизия. Понякога
с лаптопа, а друг път
просто си мечтая, вперила
поглед в цветята, огряна
от изгрева! :) Надявам се,
да ви пратя дори и частица
от тази енергия, за да
разберете защо душата
пристан там намира.

Петя Костова

Казвам се Петя и за
конкурса ви изпращам
снимка на любимата
ми интериорна част от
моя дом - този обикновен
зелен шкаф! Любим поради
най-малко две причини:

1. Въпросният шкаф
беше невзрачно черен
преди лятото на 2010 г.,
когато при трийсетградусова
жега се вдъхнових и
реших да го освежа в
зелено...
Беше лесно и приятно
занимание, като изключим
омазването ми до уши в
боя и истеричното ми
прозвъняване на всички
приятели в радиус от
няколко километра в
търсене на така
необходимия кореселин!
Е, никой не успя да
помогне, но моят приятел
хладнокръвно и гениално
ме посъветва да се почистя
просто с помощта
на лакочистител!
Наистина подейства...

2. Любим ми е и защото
е събрал любими мои
неща - миди и камъчета
от различни пътувания,
част от книгите, които
съм купувала напоследък,
картичка от любимите
колеги за последния ми
рожден ден.

...мишоците, също
подарък от скъпи
хора!

Радка Георгиева

Като всяка примерна
домакиня прекарвам
повече време в кухнята.

Затова се постарах да си
създам малко удобства и
уют. При ремонта на
кухнята търсехме свеж цвят
и се спряхме на оранжево.
След като момчетата
сглобиха всички
шкафове, аз добавих и
нещо от себе си –
фотьойлът
на снимката.
Мога да кажа, че се
гордея с крайния
резултат.
Сутрин след закуска
се надпреварваме кой
да седне пръв и да
прекара няколко минути
на спокойствие.
Кухненската маса
също я смятам за мое
„постижение”, защото
когато обикалях магазините
не харесах нито една.
Веднъж случайно попаднах
на шоурума на една
фирма, където имаше
такава стъклена маса,
открих производителя в
интернет и за мое щастие
се оказа, че се произвежда
същия модел и в
по-малък вариант.
Друга моя страст
са пътуванията.
Пазя малък
спомен от всяка
дестинация,
която съм посетила върху
хладилника.

Росица Костова

Изпращам ви снимки
от моята тераса, която
е превърната в китна
градина. Любовта към
цветята е от моята майка.
Сутрин обичам да седна
на терасата, която е
остъклена уютна и носеща
спокойствие.
Започвам деня си с
кафе с мляко и мед и
си отварям сетивата,
защото растенията ме
карат да се усмихвам.
Всеки ден се грижа за
тях да ги поливам по
схема, да им чистя
листенцата да ги пръскам
с пулверизатора.
Купувани са в
продължение на десетки
години. Други са ми
подарени. Нямам любимо
цвете, защото всичките
са ми любими.

Стефка Василева

Любимата стая в дома
ми е всекидневната.
Това е мястото, където
мога да подредя творбите
си и споделя спомените
си. Една част от
предметите съм
изработвам сама,
обикновено от подръчни
материали, други съм
купувала от случайни
магазинчета. В последните
години успявам да
отделя от семейния бюджет
скромна сума, с която да
си направим екскурзии
извън страната. От пътуванията
винаги си нося някакъв
малък, но пък изключително
интерсен сувенир. Харесвам
светлите и пъстри тонове,
защото носят настроение
и внасят цвят в ежедневието
ни.

Стела Тотева

Във всяка стая имам
кътче любимо, зареждащо
ме с позитивна енергия.
Но най-любима ми е
всекидневната,
по-специално кътът
за хранене. Това е сърцето
на дома. Следвайки Фън
Шуй, при семейство от
двама човека си купихме
маса за хранене за
шестима и никога не
оставаме без гости приятели,
деца...

Във всяка вещ сме
вложили частица енергия
от себе си. Това са
любимите ми картини -
"Зима " на Чутурков,
копие на картини на
Климт - " Прегръдката",
"Аделаиде "...

Също ми е
любим и кътът с иконите.
Те не са скъпи, но са ми
скъпи с това, че са
ми подарък от приятели,
а едната е рисувана
от дъщеря ми. Дано Ви
хареса моята всекидневна.
Аз като вляза тук винаги
имам чувството, че
частица от слънцето
е в тази стая. Тук струи
любов и светлина от
всяка вещ.

Sweet Smile

Моят любим кът е
кухнята. Моята макар
и малка, е много уютна.
Всичко ми е на едно
място и е много удобно,
особено вечер, когато
готвя и пускам пералня.
Шкафовете са поръчка и
са побрали какви ли не
чинии, тигани и домашни
потреби...

Много си се кефя
и на печката, която
има 7 функции за
приготвянето на храната...

Държа да ви покажа
и чиниите, на които
се храним вкъщи,
големи с червени
пеперуди. Трябва да
ви кажа,че 3 месеца
сме се хранили точно
с 2 чинии, докато си
намеря сервиз, който
да ми хареса толкова,
че да го купя. Чиниите
са в тон с приборите
ми за хранене, пак
тъмно червено. Целият
сервиз е съставен от
18 части, 3 размера по
6 чинии, купих си го
от едно магазинче за
стъклени изделия в
The Mall за 57лв. А те пък
са в тон с червения ми
тиган "pasion". Имам и 2
страхотни буркани
за сол и захар, те са
доста разпространени,
взех ги от "Била", които
някак внасят чар в
кухнята. Малката кухненска
кърпа с малко сърчице
си взех от "Ikea", 2 броя
за 2.5$. Всеки детайл,
всяки предмет си ми е
много скъп и мил. Поздрави
от мен.

Таня

Toвa e моят своеобразен
"Art Corner", който
представлява моето
най-любимо място
в моя апартамент.
Това място винаги
ме вдъхновява да
създавам много и
различни неща... Този
ъгъл ме вдъхнови да
нарисувам стилизираните
цветя по стената, както
и малката картина
над тях, и да ушия
завесата, която виси
над прозореца (с плат,
купен от Женски Пазар.
По пода държа модни
списания и книги, както и
моята шевна машина,
без която не мога ((-:.
Единственото ми цвете дава
лека свежест, тъй като е
единственото,
което не съм
"уморила"...

Тони Щерева

Изпращам ви снимка
на едно много любимо
за мен и за цялото ми
семейство кътче в
нашия дом. Намира се
на преходна позиция
между трапезарията и
кухнята. Нарекли
сме го "Кътче на
спомените", тъй като
сме го оформили от
сувенири от различни
краища на света.
Има от България,
Турция, Испания,
Мароко и др. Винаги,
когато някой член на
нашето семейство пътува
някъде, донася сувенир.
Така винаги, когато
минем покрай тези
красиви спомени си
спомняме историите,
свързани с мястото, от
където са. Надявам се
да ви хареса и да го
включите в надпреварата
за многото и прекрасни
подаръци, които сте
подготвили както
винаги :)