Следва

Петъчна доза СЕКС - Силвестър Сталоун като Роки

Паоло Джордано. Красавецът от Торино за дебюта си като писател и тайната първа любов

Вероятно така „Самотата на простите числа” си извоюва място милиони нощни шкафчета. Дебютният роман на...

Лица преди 12 години

Сред най-хубавите песни, голяма част са тъжни. Същото важи и за книгите. Някак винаги тъжните истории спечелват публиката си по-бързо и по-силно, защото може би разбираме повече от болка, отколкото от радост. Имаме нелепия навик да се ровим в личното си нещастие, да го анализираме и обясняваме, за разлика от щастливите моменти, които оставяме просто да се случват.

Вероятно така „Самотата на простите числа” си извоюва място милиони нощни шкафчета. Дебютният роман на Паоло Джордано вече е преведена на над 30 езика и му донесе през 2008 г. най-престижната награда за италианска литература – Стрега. Едва на 29, той е най-младият автор, получил тази награда в Италия.
И най-хубавият! Точно затова нашият екип беше подранил за срещата.

Паоло посети страната ни в рамките на Дните на италианската култура – празненства, организирани от Италианския културен институт – за да представи книгата си. Срещнахме се с него сутринта преди прожекцията на едноименната адаптация по книгата в Дома на киното, където интересът бе толкова голям, че залата не успя да побере всички, които искаха да се срещнат с автора.

В малкото време, което имахме за интервюто, все пак успяхме в няколко блиц въпроса да разберем що за човек е хубавият италиански писател Паоло Джордано, колко женски сърца е разбил и за какво ще пише в следващата си книга.

V. S. Идеалният ден?
П. Дж. Правя доста скучни неща. Голяма част от деня ми преминава в търсене на начин за разписване. Защото най-уморителната и най-дългата част от писането е именно чакането. Пазарувам, правя други задачи, разхождам се из квартала. После в даден момент, когато вече съм изтощен, сядам зад компютъра и започвам да работя. Продължавам до момента, в който не усетя, че се забавям и идва време за заспиване.

Броят купони седмично
Нито един. Цялата тази идея за писателите с купонджийския живот е до известна степен глупост. Или може би живея на грешното място. В Торино.

Най-лудият купон, на който си бил?
Имайки предвид, че сега приятелите ми започват да се женят, всеки един от тях прави ергенски партита и стават луди купони, но те нямат нищо общо със събиранията на артисти или интелектуалци, тях не ги познавам много.

Приятелите
Никога не съм избирал хората около себе си на базата на общи интереси. Търся по-скоро нещо инстинктивно, което ме привлича. Има хора, които ме грабват, като че ли се влюбвам всеки път, дори когато става въпрос за приятелство. Често това са хора, които са доста по-различни от мен и в началото предпочитам да живея техния живот, вместо своя. Това винаги е бил най-силният механизъм в намирането на най-истинските ми приятелства.

Колко женски сърца си разбил?
Не много. Имам щастието на мъжете, които не са кой знае колко умни. Не си давам голяма сметка за това, което ми се случва. Може би съм разбил нечие сърце, но не съм разбрал.

Първата любов?
О, не! Не казвам. Това е тайна.

Книгата до леглото ти?
„Позор” на Кутси.

Писането продължава или...
В момента може би пиша нов роман, но е по-голяма тайна може би и от първата любов.

Когато не си най-успешният писател дебютант, си просто...
Аз съм дипломиран физик, по-точно специалист в областта на елементарните частици. В момента пиша своя докторат за бета-кварките. Но напоследък не се занимавам с много други неща. За съжаление оставих писането да завземе почти цялото пространство, което имам. Мисля, че целият ми живот се построи около това, а в остатъка от времето си, правя нещата, които биха ми позволили да оцелея, като да се храня и да спя.

Ти си зодия Стрелец. Нещо типично за този знак, което носиш в себе си?
Не мога да ти кажа, да ли отговарям на характеристиките на зодията си. Доста съсредоточен съм в това, което правя. В живота си съм разбрал, че това което функционира, е построено на базата на добра организация. Винаги имам нуждата да си изградя схема, защото иначе се чувствам загубен.



Колко време ти отне „Самотата на простите числа”?
9 месеца.

Колкото едно бебе. А как така един физик реши да напише роман?
Нямаше първоначална идея за книгата. Постепенно поставих в редица отделни идеи. До средата на книгата все още не знаех какво разказвам, исках просто да стигна до края.

И нашата срещна стигна края си. Благодарим ти и успех.
И аз ви благодаря.
 

More from View Sofia

More Лица