Парите или любовта? Парите, естествено, би казала Изабела Спайърс.
Когато напуска родната Великобритания, за да стане бавачка в семейството на всемогъщия холивудски агент Стивън Шо, деветнайсетгодишната Бела има план – да се омъжи възможно най-бързо за някой богаташ и да заживее като на кино.
Според красивата и находчива Бела, единствено парите са в състояние да й помогнат да загърби тежкото си минало и да й дадат безценните сигурност и спокойствие.
След светкавична сватба в Лас Вегас, Бела се сдобива с така мечтания богат и красив съпруг и бездънна банкова сметка, но приказката не продължава дълго. Когато всичко около нея се сгромолясва като колода карти, Бела отново трябва да се справя сама.
По дългия път, който ще извърви, постепенно тя ще научи, че щастието не се купува с пари, а когато отново я попитат „Парите или любовта?“, тя може би ще отговори „Любовта“, а може би ще каже „Защо не и двете?“
A ето ти и пет интересни обстоятелства около авторката на романа Луси Броудбент:
1. За разлика от героинята на моя роман, която заминава от Англия за Ел Ей с едничката цел да се омъжи за пари, аз пристигнах тук преди тринайсет години, за да ги спечеля с труд като журналист.
2. Обядвала съм с повече знаменитости, отколкото могат да се похвалят повечето агенти, макар те надали си спомнят за мен, а не веднъж съм била човекът, взел последното интервю от някоя холивудска звезда. Нищо работа.
3. Преди да дойда в Холивуд работех като пътуващ репортер за списание „Хелоу”, а веднъж – и понеже обичам твърде много шоколад, едва ли ще успея да повторя този подвиг – изкачих Килиманджаро.
4. Най-голямата ми амбиция е някога да се напъхам в дрехите, които висят в гардероба ми.
5. Живея в Западен Холивуд и всяка сутрин се събуждам с трима мъже в леглото – съпругът ми, чието място е там, и двете ни момчета, които нямат съвсем никаква работа в него.
Ако вече ти е интересно, ти представяме и кратък откъс от книгата, за да сме напълно убедителни в правотата си, че трябва да я прочетеш на всяка цена:
"Лос Анджелис не е красив град. Гледан от въздуха, впечатлява с размерите си.
Прилича на гигантско електрическо табло с оголени жици, проснати на много километри кръстосани улици, които се точат и точат без край, а монотонното им еднообразие е нарушено тук-там от някой огромен хълм, набъбнал посред нищото като шкембе на заспал пияница.
Но впечатлението няма нищо общо с красотата. Широко известен факт е, че градът се простира върху шест хиляди и петстотин квадратни километра, нарязани от хиляди километри автомобилни магистрали. Също като сто и двайсет килограмова жена, която няма как да се радва на подобни гаргантюановски габарити и в същото време да се надява, че изглежда като момичетата от модните списания.
Градът не изглежда много по-красив и през прозореца на жълтото такси. Минаваме покрай редици бунгала из предградията, минимолове от железобетон и някакви сгради, които внушават представата, че са задните фасади на нещо величествено и стилно, само дето не са – бездушни отегчителни кутии, които са точно онова, на което приличат.
И гигантски билбордове, които рекламират леки коли, гарантиращи успех в обществото срещу пълна финансова съсипия, или пък бельо, което ще ви направи да изглеждате слаба, но жалка във всяко едно отношение.
Залезът на слънцето прави всичко наоколо розово, но не и красиво. Нищо не е в състояние да смекчи твърдостта на бетона.
Майната му! Не съм дошла заради гледката. Всъщност този тротоар, целият заринат с използвани консервени кутии, всякакви други боклуци и бездомни люде, си е направо идеален. Понеже, виждате ли, домъкнала съм със себе си нещо чак от Съри, за което искам да намеря подходящо място.
Нещо наистина мърляво и долнопробно, за което някой светофар пред „Макдоналдс“ би бил идеален. Нося Библия в чантата си. Евтино издание с рисунка на Иисус и апостолите му по време на Тайната вечеря върху корицата.
Прощален подарък от манастира, който припряно пъхнаха в ръцете ми, преди да се кача на влака в Гилдфорд. Върху вътрешната страна на корицата е написано: „Не забравяй, че никога не си сама. Бог е винаги редом с тебе.“ Изхвърлям я през прозореца и Библията се пльосва в канавката, размахала безпомощни страници, тъкмо на участък, където някой е оставил щедро локва бълвоч.
Обзема ме прекрасно настроение. По-успокояващо от шоколад, по-приятно от секс, по-добро даже от филмов маратон до среднощ."
Издава Colibri,
цена 12 лв.
More from View Sofia
Четиво в четвъртък: "Ярост" от Салман Рушди
Салман Рушди пак е тук с „Ярост“ – един колкото проникновен, толкова екстатичен роман, поредно доказателство за мощта на неговия разказвачески дар.
Миш-Маш по Раймонд Вагенщайн
Една рецепта, която извадихме от страниците на една от любимите ни книги "Моята кухня" от Раймонд Вагенщайн...
Из дневника на една домакиня от 1980-та: Лесна утринна гимнастика
Ready! Steady! GO!
