Така започва едновременно най-познатата и най-непознатата книга в света - Библията. Непозната, защото в нея винаги остава нещо неразтълкувано, а и много е пропуснато, както ще стане ясно. В древната Кабала, която търси скрития смисъл в свещените писания, е записано: „По времето, когато Йехова създаде Адам, той създаде и жена, наречена Лилит, която също като Адам бе взета от земята. Тя бе дадена на Адам като съпруга. Но възникна спор между тях, тя изрече забраненото име на Йехова и бе прокудена.” В Библията това уточнение е удобно изпуснато, но все пак началото на свещения текст намеква, че първите хора са двама и са създадени по един и същи начин, не от ребро или друго, и са равно един с друг.
Коя е Лилит?
В различните митологии Лилит е описвана като зъл демон, който убива бременни жени или краде децата им, подмамва мъжете и какво ли още не. Други я издигат в култ, а между V и VI век дори се създават амулети – метални и хартиени, с образа и името на Лилит. Добавени са и ангели, които се опитват да я върнат обратно при Адам.
Лилит била създадена също като Адам и едновременно с него - от пръст, на която е вдъхнат живот. Никой от двамата не познавал господарството и подчинението. Единствен над тях стоял Бог. Докато един ден Адам се възгордял и поискал да властва над по-слабия пол. Лилит отказала да му се подчини и напуснала Райската градина в знак на протест, отнасяйки със себе си знанието, което Йехова ѝ е дал, за тайното свещено име на Бога. Тогава започва нейното демонизиране. Същото, което съпътства жените много векове по-късно, когато са наричани вещици и са изгаряни на клада. Така жената дълго време е била лишавана от права, не заради друго, а от страх, че може да се противопостави на мъжа.
За да се реши конфликта помежду им, Адам трябвало да се откаже от своята себичност и да се върне към първоначалния замисъл на Бога. Но той не го направил. След време Адам пожелал Лилит да се върне, но веднъж вкусила свободата, тя отказала да бъде покорна и зависима от чужда воля. За да не бъде сам Адам, Господ създал от реброто му друга жена - Ева - която да му бъде вярна и покорна спътница.
В еврейските записки Лилит се описва най-често като дива, прокълната и грешна жена, способна да се бори срещу всичко. Тя била лишена от правото да има собствени деца и по тази причина крадяла новородените, съблазнявала мъжете в съня им, взимала семето им и след това раждала демони. По тази причина ще открием записки във Вавилонския Талмуд, който забранява на един мъж да спи сам у дома си, за да не го застигне Лилит. Но постепенно тази дама е забравена и дълго време не се споменава.
Гьоте е един от първите големи писатели, които пишат за Лилит. От XIX в. насам Лилит става популярна в целия западен свят. Тя е изобразявана в книги, филми, телевизионни предавания и в музиката.
Съвременното феминистко движение намира вдъхновение във визията на Лилит като могъща жена в еврейския фолклор, визуализирайки я като жена, достойна за подражание. През 1972 г. израелско-американската журналистка и писателка Лили Ривлин публикува статия за Лилит във феминисткото списание Ms. с цел да изкупи греховния ѝ образ. Еврейското феминистко списание "Лилит", основано през есента на 1976 г., приема нейното име, тъй като редакторите са въодушевени от интерпретацията на борбата на Лилит за равенство с Адам.
Оттогава насам интересът към Лилит се засилва сред еврейските и нееврейските феминистки, както и сред слушателите на съвременна музика, изпълнявана от жени. Както пише Лили Ривлин в послеслова си към книгата "Чия е Лилит?" (1998 г.): "В края на ХХ век самостоятелните жени, вдъхновени от женското движение, приемат мита за Лилит като свой собствен. Те я превърнаха в женски символ на автономията, сексуалния избор и контрола над собствената съдба."
Неслучайно жената днес е толкова многолика. Лилит и Ева всъщност са двата архетипа, съдържащи се днес в същността на всяка жена - покорната домакиня и грижовна майка и еманципираната жена с мощна сексуална енергия, която не иска да бъде подчинена никому и често си е самодостатъчна. Едни от нас имат в себе си повече от Ева, други - повече от Лилит. Но на коя от двете ще дадем воля, зависи изцяло от нас.
В България Лилит остава непознат образ, докато не се появява в книгата “Скъпа Лилит” (ИК “Знаци”, 2022) на Ирен Петрова. Авторката създава един нов мит за Лилит, според който тя е змията, подмамила Ева да отхапе от забранения плод, за да познае живота в пълнота и да почувства свободата. Само че Лилит е наказана жестоко - прогонена е от Райската градина завинаги и е осъдена да се явява в сънищата на мъжете, да задоволява тайните им желания, без да има право на любов и на семейство с един мъж. Тя остава просто компаньонка на всички мъже по света в цялата история на човечеството, без право да обича и да бъде обичана. Докато един ден не се появява мъж, който е достоен да я освободи от проклятието, на което е обречена вече толкова векове.
Как да те освободя? - пита той.
Намери жената вътре в теб и я освободи. Това съм аз, ще ме познаеш.
Много юнгиански отговаря авторката, навлизайки в дълбоката психология на архетипите и колективното несъзнавано.
Как да намеря жената в мен? Моето мъжко начало е толкова силно, че поначало отрича да има общо с женското…
Тук е поставен въпросът за Анимус и Анима - мъжкото и женското начало, които се съдържат и в двата пола. Анимус - мъжкият принцип в душата на жената, и анима - женският принцип в душата на мъжа.
Книгата е поетична, еротична и психологическа, като прочитът може да бъде сравнен с усещане за транс. В един момент се оплитат образите на Лилит, Саломе, Йоан Кръстител, дантевият Ад, различни митологии, за да може съвременният Адам да открие, че:
Желанието ми е древно като света. Желанието ми има корен някъде в миналото, много преди моето раждане, много преди първия и последния ми живот. Желанието ми е закодирано в ДНК-то и в душата ми, то е плод на нечие чуждо желание – желанието на Бог да обича жена.
А също и:
Диханието ти е зов за мен. То ме призовава, то ме събужда, то ме възвисява и ме кара да мечтая за непостижимото. Ти стапяш всички граници и предели, които душата и тялото ми познават. Ти дойде и ги разруши в един миг. Ти носиш насладата, макар да си бичът. Ти си блянът на моето съществувание.
Аз те обичам. И всякакви думи след това са излишни. Не ме питай, не ми казвай нищо, само остани. Остани с мен до края на живота, защото вечността е тъй протяжна и самотна. Бъди първата гледка, която се разкрива пред очите ми в утрото. Бъди първия мирис, който поемат ноздрите ми. Бъди първия вкус, който усещат устните ми. Първият допир, първото настроение – бъди всичко първо и последно. Желанието най-сетне намери пристан.
Прегръщам те. Заспиваме. Рано или късно ще бъдеш моя.
Адам все още страда за своята изгубена Лилит. И това обяснява на ниво архетип и колективно несъзнавано, желанието на мъжете да изневеряват на своята послушна Ева и да търсят невъзможната жена - Лилит.
Четете още >>> Марион Котияр в Кан: "Трябва да говорим за жените, които не са били чути”
More from View Sofia
„Машенка“ на Владимир Набоков за пръв път на български език
За първи път на български език излиза от печат „Машенка“, дебютният роман на ненадминатия гений на стила Владимир Набоков. Очаквайте на 20 април в превод на Пенка Кънева!
Да четеш приказки за "лека нощ", не е достатъчно - измисли ги сам
Родителите често се чувстват неподготвени, когато децата поискат да им се разкаже приказки за „лека нощ”, вместо да им се чете от книга...
Сборник с най-прочутите белетристични произведения на Пушкин
Повести на Белкин, Дама пика, Капитанската дъщеря и още