Обещахме ти да оборим общоприетото схващане, че за да си успял у нас ти трябва само телефон с най-правилните контакти. Затова стартирахме и рубриката Success & The city, въпреки това днес ще те запознаем с една дама, чиято професия се основава именно на добрите връзки.
Да имаш PR агенция в наши дни, означава не просто да познаваш правилните хора, а да познаваш всички. Когато това е на лице, добавяш много амбиция, любознателност, любов, кадърен колектив и получаваш това, на което днес Христина Ванчева се радва - прекрасен професионален екип, успешен бизнес (Христина управлява PR агенцията A Team), уважението и любовта на много лични и професионални приятели.
V. S. Как започна всичко? Как се роди идеята за бизнеса ти? Кой ти подаде ръка?
Х. В. Аз наистина вярвам, че позитивността привлича позитивност. Аз съм много оптимистичен, позитивен и любопитен човек или по-добре казано любознателен. След като завърших няколко неща в университета, реших, че е време да си докажа, че мога и да работя, а не само да се забавлявам. Защото имах доста славни студентски години. Честно казано нищо не съм си спестила и имам много хубави спомени.
Всичко се случи по случайност. В една продуцентска компания търсиха човек, който да борави с английски и да води кореспонденцията с международните медийни компании. Така започнах да продуцирам музиканти. Дълги години бях продуцент на звукозаписно студио, имах магазин за дрехи, за да си обличам звездите и всичко това с натрупването на опит прерасна в една рекламна агенция, която има много различни дейности. Имам разкошен екип от хора и може би това беше естествения път на всички тези събрани парчета от пъзела, които в един момент го оформиха.
V. S. Кога ти е било най-трудно?
Х. В. Много пъти ми е било трудно. Имало е моменти, когато наистина съм губила вяра. Но това е и причината да успяваш. Не може непрекъснато да се развиваш във възходяща градация. Винаги има падове, много често грешките и лошия опит са много по-полезни и много по-добри учители от безпроблемните проекти.
V. S. Как се справяш с трудните моменти? Има ли формула?
Х. В. Формула няма. По един начин се справям в личния живот и по друг в професионалния. Обикновено се опитвам да разбера произхода на проблема, а когато го осъзная и простя грешката, тогава вече проблемът е решен, когато е ясно какъв е, защо се е случил и как можем да го изолираме.
V. S. Най-мъдрият съвет, които си получавала?
Х. В. Имало е много различни и добри съвети. Не мога да кажа, кой е бил най-мъдрият и най-важният. Все едно да попиташ един автор коя му е любимата книга. Разбира се, имам своите принципи, те обикновено са свързани с коректност, прямота, точност във взаимоотношенията, професионално изпълнен ангажимент, да си стоиш зад думата. Гледам да не влизам в скоби и рамки на някакви идиоми, които да спазвам задължително.
V. S. Съжаляваш ли, че си развила бизнеса си в България, а не някъде навън?
Х. В. Ако бях някъде навън и имах този статус, с който разполагам в момента тук, единствената разлика щеше да е, че щях да съм милионер. Работата, която вършим, начинът, по който я вършим и позицията й в обществената структура там е на едно доста добро ниво. Това е единствената разлика. Иначе от гледна точка на отношението, на професионализма, на това да си гониш нещата няма особена разлика.
Последните десетина години при нас се изискваха повече усилия, защото системата не беше подредена и често се случваше да буксуваш на едно място. Но сега нещата се промениха, може би кризата ни научи да бъдем малко по-спретнати, малко по-работливи и в момента съм много доволна от средата, в която работя и съм щастлива, че съм постигнала това в България.
V. S. С кои свои лични качества, най-вече обясняваш успеха си? Всъщност, чувстваш ли се успяла?
Х. В. Да, чувствам се успяла. Чувствам и огромен потенциал и капацитет от енергия. Чувствам се по-умела в това, което върша, натрупала съм опит и знам какво мога. Доволна съм. Не съм самодоволна обаче. Нещата, които знам и които имам да уча никога не стигат. Смятам, че успехът се изразява точно в тази любознателност за развитие, да не спираш и да не разчиташ на това, което имаш. Светът се променя и ти не можеш да си позволиш да останеш назад.
Имам манталитета на отличничка, амбициозна съм и това не е много хубаво. По-хубаво е да се забавляваш повече. Така че, със сигурност освен любознателността и една силна амбиция винаги ме е задвижвала и ми е помагала да продължа.
V. S. По колко време работиш на седмица?
Х. В. 36 часа в денонощието (смее се). Много често след работно време. За мен в съвременността един работен ден от 9 до 17 не стига. Моята работа е свързана и с организиране на събития, така че, за съжаление, и по празници, докато другите празнуват, ние ги забавляваме. Обикновено имам ангажименти и в уикендите, общо взето през цялата седмица.
V. S. Колко витамини и колко кафе са необходими, за да преживееш един цял работен ден?
Х. В. О, аз пия много кафе и от кафе ми се приспива. Може би кафето притъпява моята превъзбуденост. Пия го за удоволствие, защото ароматът ми доставя много приятни емоции. Изпивам по 3, 4 кафета на ден, обикновено дълги.
V. S. Къде в София правят най-хубавото кафе?
Х. В. На едно много тайно място. Това не е заведение, ами студиото на моя много близка приятелка, която внася френски вина. Студиото е направено като будоар, където тя ни прави бутиково кафе. При нея съм пила най-разкошното кафе и най-хубавото шампанско.
V. S. А как релаксираш?
Х. В. По всевъзможни начини пълноценно. Научих се в събота през нощта да не сънувам какво ме очаква в понеделник. За разлика от тези, за които сега стана модерно, аз от 20 години не слизам от кон. Но сега съм поспряла, защото стана много масов спорт. Обичам ездата във вид на разходка в планината, не на хиподрум. Харесвам и стандартните удоволствия от рода на тенис, плуване и ако имам възможност да правя тези неща навсякъде по света с любим човек или приятели, това е страхотно.
V. S. За какво не ти остава време?
Х. В. За много неща. Когато човек казва, че няма време за нещо, това означава, че не се е организирал добре, но очевидно и аз го правя. Не ми остава достатъчно време да се порадвам на племенниците си и да си поиграя с тях. Виждам ги веднъж в седмицата само. Липсват ми, честно казано. Не ми остава време да обърна достатъчно внимание на приятелите си, но пък затова си търся чудесни работни поводи, за да се срещам с тях.
V. S. Какво има в гардероба ти?
Х. В. В гардероба ми има все по-малко дрехи, старая се да наблягам на качеството, а не на количеството им. Опитвам се да правя по-разумни покупки.
V. S. Какво място заемат технологиите в живота ти?
Х. В. Сериозно. Телефон, таблет, компютър, непрекъсната връзка в мрежата, непрекъснат контакт, харесвам технологиите и не смятам, че навлизат в личното ми пространство. Когато не искам да съм обезпокоявана, просто оставям телефона си там, където не бих могла да го чуя.
V. S. Използваш ли социални мрежи?
Х. В. Аз съм малко сензитивна по отношение на клюкарницата Facebook, въпреки че имам профил там. Работата ми го изисква. Регистрирана съм и в останалите, но не бих казала, че съм много активна. Основната функция на тези мрежи в бъдеще според мен ще бъдат бизнес контакти и изобщо общуване с хора, които могат да ти бъдат полезни. Facebook за мен ще се превърне в нещо като жълт вестник.
V. S. Как предпочиташ да комуникираш – по имейл, лично, по телефона?
Х. В. Това са различни инструменти за различни неща. Когато трябва да изпратя месечните си мениджърски отчети, използвам електронната поща. Обикновено се старая да комбинирам интернет връзката с телефонната и личната среща, като за последното винаги остава най-малко време. Старая се да спазвам някакви съотношения. Най-много време прекарвам пред компютъра и за мен това си остава най-бързият и най-лесният начин за комуникация.
Когато възникне спешен проблем обаче, най-сигурен си остава телефонът. По-добре е да чуеш човека, гласа му, интонацията, отколкото да използваш писмо в стандартен вид. Личният контакт е незаменим, но е най-големият лук в нашето съвремие.
V. S. Как си представяш „спокойните старини” след толкова активен начин на живот?
Х. В. Няма да имам спокойни старини. Представям си, че ще бъда една много сладка бабичка, може би като възрастната Катрин Хепбърн. Със сигурност ще имам бръмбари в главата и ще продължавам да правя някакви неща. Не се виждам като спокойна пенсионерка, която тръгва на околосветско пътешествие.
V. S. За финал, какво мечтаеш да ти се случи в професионален и личен план?
Х. В. Професионално си пожелавам, когато колегите ми идват на работа, да не се чувстват на работа. Не искам да изпитват задължение по отношение на това, което вършат. Нека имаме вдъхновяващи проекти, които да ни карат да идваме с усмивка в офиса.
В личен план си пожелавам много искрени, честни, хубави и почтени взаимоотношения. И много смях.
V. S. Пожелаваме ти го и ние! Благодарим ти за тази среща!
Х. В. Благодаря и аз!
Чети предходните интервюта в рубриката SUCCESS & THE CITY с:
Еми и Алек тук>>
Илияна Раева в две части тук>>
More from View Sofia
"Красотата е поведение и отношение, не съществува никаква тайна", Ести Лаудер за красотата, труда и успеха
20 цитата за красотата, здравата работа и успеха от един от най-успешните предприемачи в света - Ести Лаудер...
SUCCESS&THE CITY: Соня Лайънс: За да бъдеш успешен, трябва да обичаш професията си
Когато става въпрос за косата, мечтаем да имаме човек като Соня Лайън под ръка. Тя е част от артистичния тим на ...
SUCCESS&THE CITY: Анатоли Георгиев - "Трябва да имаш идея какво искаш да правиш в живота си и да я следваш"
Анатоли Георгиев е човек, който впечатлява веднага, щом го видиш. И не само заради високото чело и приветливия...
