Когато погледнем картините на Рубенс трудно бихме могли да си представим, че тези толкова закръглени жени са били идеал, дори муза на маестрото. Но във всяка мазка с четката той е извайвал своето възхищение, което граничи с култ към женските прелести. Оттогава обаче идеалът за красива жена се сменя няколко пъти.

Няколко века по-късно, в средата на XX век, откриваме Красотата с главно „К” сред филмовите и телевизионни звезди.

В поколения наред те ще оставят своят отпечатък на класически сексапил, слял се с всяка извивка на телата и лицата им. Предизвикват възхищение само с появата си на събитие, а за филмите с тях се е чакало на опашка с часове наред. Няма как да не ги определим като „икони” – лица, които са се запомнили с десетилетия и още стоплят сърцата ни. Анита Екбърг, Бети Дейвис, Бриджит Бардо, София Лорен и неизменно Мерилин Монро са само част от стереотипа на жена с всичките си привлекателни очертания, дух и усмивка на секссимвол.

Пищен бюст, добре закръглен ханш и тънка талия са парад на женствеността още от древността. Всички те сияят от здраве, самочувствие и божествена хубост. При преглед на техни снимки можеш само да ахнеш, всеки друг коментар е излишен.

Но сякаш днешното общество е изместило този тип красота назад.

В модерното комерсиализирано ежедневие някак грозно слабите тела започнаха да властват по подиуми, по корици на списания и от екрана. Всяка приятна женска пищност бе „потъпкана” и буквално стопена от манията по слабото, което доби заплашителни форми. Малки деца започнаха да страдат от анорексия и да се плашат от храната само, за да наподобят своя идол в лицето на Парис Хилтън или Никол Ричи.

Можем само да се надяваме, че тази нова вълна от няколко години насам, която издигна Бийонсе, Дженифър Лопез, Салма Хайек и Ева Мендес като световни сексимволи, ще се запази и ще възроди истинската женственост от 50-те и 60-те години. Защото когато една жена е красива, това означава тя да бъде пример не с изскочили ребра, а с фигура на пясъчен часовник.