Напоследък все по-често чувам, че генетичният материал е много по-важен, отколкото сме склонни да признаем. Има някаква логика в това, поне доколкото вярвам, че нищо не е случайно – може би наистина всеки се ражда на правилното място в правилното време, при родители, които по-скоро е заслужил, защото природата едва ли се води от садистични наказателни инстинкти. Неин висш принцип е рационалността. И все пак всички сме тук, за да се движим, да преминаваме от едно състояние в друго, от едно място на друго, от една форма на материята към друга, манипулирайки субстанцията на времепространството. Идеята, че съдбата на човек не е предопределена, че всеки е свободен да променя статуквото и живота си както намери за добро, разцъфтява през Ренесанса. Въпросът е колко от нас се възползват от това свое право?
Промяната е по-скоро задължителна за нас задача, отколкото необоснован каприз. Понякога ни се струва, че има хора, които са се родили в условия, които не търпят подобрение и развитие, но това е илюзия. Всеки от нас има своите стремежи и цели, и когато реши да направи лъвски скок, не се замисля за обстоятелствата около себе си. Честно казано, каквито и да са те, обикновено изтръпваш и след известно време не се замисляш за същността им.
Така усещат живота дори млади дами като Гая Репоси, която, от нашата скромна гледна точка, си е направо принцеса – родена в семейството на италиански бижутери, отраснала в среди на милионери в сърцето на Монте Карло, със занаят, който е имала възможността да изучи отблизо при най-видните майстори. Семейството е влиятелният род Репоси, разцъфтял покрай вещината и страстта на дядо й, а занаятът – златарството, при това най-финото. Всичко изглежда наредено още преди невръстната Гая да се е опитала да направи дори най-малкото движение, за да нареди каквото и да е.
.jpg)
Да, ама не. Понякога нещата са толкова безметежно розови, че дори най-доброто образование и възможността да пътуваш не ти дават нищо друго, освен блудкавия вкус на предвидимото. Същевременно страст към нещо, което никой не е очаквал от теб, те човърка и направо изгаря.
За наше щастие бунтарството на Гая се е ограничило до изучаване на живопис, антропология и археология в Сорбоната (Париж). Иначе не бихме били свидетели на дизайнерските й умения, които тя, ще, не ще, е наследила по тънките пътища на предопределеността. За нея обаче рисуването е и ще бъде най-възбуждащото сетивата преживяване в живота й. В интервю за в. Telegraph Гая споделя, че когато хване четката, просто изпада в транс. По силата на неведоми фактори тя се отдава на абстрактни, нереални селения, които споделя само с най-близкия си антураж.
В бижутерството тя се държи по коренно различен начин. Докато живописта й е движена от сили извън нея, над нея, то в дизайнерската си работа Гая се концентрира в детайла, в рафинирането и изчистването на концепцията и стила си. За нея визуалният шок от самородността на фолклора е вдъхновяващ, защото е културен, смислов материал в чист вид, който тя пречупва през призмата на личния си поглед. Точно както шлифованите й диаманти пречупват съвремието. „Задачата на бижутера е не просто да продава, а да носи нови предложения на съвремието си.”
.jpg)
Установена в Париж, Гая така и така има културното наслагване на средата си, което да я инспирира до безкрай. Но продължава упорито да търси източника, корена, извора на вдъхновението, а не да следва чуждото. Намира и съратници в целта си – като дизайнера Александър Уанг, Табита Саймънс, Джоузеф Алтузара. Често колаборират, защото споделят еднакъв вкус към обновяващото се съвършенство – крайната цел не е покоят, а движението. Точно това изпълва класическите бижута на Repossi със заряда на смисъла на живота. Ние можем и да не знаем по какви причини дядо й е сложил начало на епопеята през 1925г, но виждаме личния почерк на Гая. Дизайнът й е наглед семпъл, но когато отчетем прецизността от зараждането на концепцията до крайния продукт и рекламната кампания, си даваме сметка за дългия път, който е извървян. Гая упорито отказва да копира, а продължава да преживява всичко. За нея да копаеш в чуждите диамантени мини е като да затвориш своите – а именно там са скрити индивидуалните съкровища.
В крайна сметка на нас Гая ни беше интересна именно с този свой дуализъм, който тя е осъзнала преди седем години – в момента е едва 27 годишна, а на нас ни изглежда мъдра като племенен вожд, рафинирана като европейска аристократка. Ценно е и осъзнаването й, че вдъхновението е навсякъде – в пустинните помади от Индия и Африка, в наслеството на движението Bauhaus, в творбите на скулпура Калдер. Следвайки логиката на нещата, тя определя стила Ар Нуво като едно допълнително изкристализирване на японската живопис, докато Ар Деко за нея е ренесансът на ХХ.век с корени в Африка. Точно тези нейни разсъждения ни допадат, наред с усета й за изяществото на природата: „Най-изящното бижу е едно единствено птиче перо.” И просто не се спира, защото винаги можеш да гледаш по-надалеч, копайки по-надълбоко, и да формулираш нещата по-точно. Каквато е и нашата цел...
More from View Sofia
#foodlovers! Горещият Lunch Box на Христиана
13:00 часа. Бягам от офиса и се насочвам към малкия азиатски оазис...
Resort 2018: Balmain
Новата резортна колекция на модната къща е микс от изключително майсторство към детайла и неустоим сексапил...
Различна, красива, силна или емоцията на една пълна промяна
Светът е голям, а промени дебнат отвсякъде!...
