На 23 април световноизвестеният фотограф Бен Ритър откри първата си самостоятелна изложба в Софийската галерия Vivacom Art Hall, а Вю София като медиен партньор на събитието бе от малцинството медии, които успяха да се срещнат с младия американец за интервю.


Приятно разговорлив, с чудесно чувство за хумор, нюйоркчанин до мозъка на костите си, Бен Ритър се разприказва за това-онова около работата си, която включва целия спектър от модната и лайфстайл фотография - модни и еротични сесии, бюти кампании, портрети на знаменитости, както и някои лични некомерсиални снимки от нощните приключения на шантавата му компания в Бруклин, Ню Йорк, където живее.

Такова е творчеството на Ритър - разпънато между красивия грим и коса на дневните фешън сесии и дивите нощи в Ню Йорк с приятели. Стил, който страшно се харесва на MTV, "Ню Йоркър", "Вог", "Ролинг Стоун" и Vice, където често можем да видим негови фотографии. 

Ден след откриването на изложбата му  в София, която ше може да се види до 25 май, авторът изнесе и специална лекция на тема “Взаимодействие на фотографията с рекламата и медиите” и се включи в последваща дискусия. Събитията са част от платформата “Майстори на фотографията”, създадена от фондация “Мусиз” и фондация “Америка за България” и подкрепена от VIVACOM.

ViewSofia: Как върви твоето българско преживяване?
Бен Ритър: Забавлявам се страшно много и не го казвам просто така. Хората тук са много щедри и приятелски настроени, а спонсорите ми от фондацията ме накараха да се почувствам комфортно в правенето на нови неща, които обикновено не са част от работата ми.
Например, не ми се е случвало да бъда в ефира на националната телевизия и да говоря за снимките си; аз просто ги публикувам. Това обаче е едно страхотно преживяване за мен и определено му се наслаждавам. Ще се прибера у дома със страшно интересни истории за разказване.
Никога преди не съм бил в Източна Европа. Непрекъснато изпращам на приятелите и семейството ми най-различни линкове какво се случва в България, и няма да излъжа, ако кажа, че очакванията ми определено бяха надминати. Няма как да изпиташ атмосферата на дадено място, докато не отидеш там. Времето е чудесно, улиците, хората... определено си прекарвам добре!

V. S. Как ти се струва София, ама честно?
Б. Р. Пътуването от летището до хотела малко ме изплаши, тъй като по пътя има много стари и недовършени сгради и постройки... питах се: „Къде, за Бога, съм попаднал?!”, но когато влязохме в същинската част на града и видях всички тези красиви сгради и добре облечени хора, разхождащи се наоколо, както и жълтия павиран път, който изглежда като златен, във всичко това има много характер и е много очарователно.
Навсякъде има паркове и исторически монументи, аз непрекъснато питам какво е това и ми разказват невероятни истории от миналото на страната и какво се е случило през последните 30 години. Всичко това е просто удивително, а и аз много си падам по такива неща.





V. S. А ти си роден в Ню Йорк, нали?
Б. Р. По-точно в Ню Джърси, което е съвсем близо до Ню Йорк.

V. S. Би ли казал в такъв случай, че си типичен ню йоркчанин и какво те орпеделя като такъв?
Б. Р. Аз съм абсолютно типичен жител на Източното крайбрежие! Създаден съм да живея в Ню Йорк. Понякога ми се налага да ходя до Ел Ей, и въпреки че сега нося синя риза, обикновено съм облечен в тъмни цветове. Така че когато се кача в самолета с черните ми джински, сива тениска, черни слънчеви очила, в момента, в който напуснем зоната на Ню Йорк, винаги си мисля: „Изглеждам като пълен идиот”.
Всички в Ел Ей носят цветни и свежи дрехи, така че, когато ме видят, на секундата разбират, че съм от Ню Йорк! Толкова е очевидно. Но в този град всички носим тъмни дънки и тениски, а през зимата-черни палта, и когато човек влезе в метрото например, всичко е в тъмни нюанси. Това е просто част от живота там. Но на мен ми харесва. Не искам да си събличам ризата, а да се сгуша в якето си и да си сложа качулката на главата!
Така че - да, аз съм типичен нюйоркчанин, а и съм фотограф. В Ню Йорк всички са фотографи! Много е смешно и същевременно това е едно много странно място.
Тук, в София, всички са много мили към мен и казват хубави неща за работата ми, докато в Ню Йорк, когато срещна някого и кажа, че съм фотограф, винаги ми отговарят: „Фотограф? Един мой приятел е фотограф”. След което казва някое по-голямо име от теб, разбира се. Но просто животът е такъв там.

V. S. Ела да живееш в София тогава…
Б. Р. О, не! И дори не става дума за по-добро или лошо, просто Ню Йорк е чудовище. Няма друг такъв град в света. Поне аз не съм виждал по време на пътуванията ми. Той е просто огромен, а когато са налице подобни размери, има по много от всичко: и много добро, и много лошо.
Но аз обичам Ню Йорк. Семейството и приятелите ми са там, работата ми е установена там, буквално съм пуснал корени в този град и за мен той е мой дом.
За сметка на това, мога да ви кажа, че София е много по-очарователна от повечето градове в западните щати, в които съм бил. Или пък Рейкявик.



Клои Севини

V. S. Какво те надъхва за работа?
Б. Р.Ако си добър с хората, с които работиш, може да ти се отворят много повече възможности. От друга страна, това ти дава свобода. Именно свободата да правя каквото си искам, но не в агресивния смисъл на думата, ме надъхва. Нови проекти, нова насока за кариерата ми... не ми се иска да знам, че не мога да направя нещо.
Вдъхновявам се от прогреса, а фотографията е чудесна платформа за мен, която ми дава стабилност, и си мисля, че ако ставам все по-добър и по-голямо име, ще мога да продължавам да правя неща, които харесвам. Това ме вдъхновява. Обичам филми, различни видове изкуство, музика, но не мисля, че това е нещо чак толкова отличително. Всички харесваме това и го оценяваме. Но именно пътуването към целта и преживяното по пътя ме вдъхновяват истински да работя. 

V. S. Работохолик ли си?
Б. Р.Да, определено, особено когато бях по-млад и непрекъснато се тревожех дали ще се справя с работата и ще имам достатъчно пари. Непрекъснато говорех за това и си мисля, че доста съм дразнел хората.
Когато обаче човек порасне и започне да се чувства по-уверен в собствената си кожа, престава да се тревожи толкова. Не знам точно кога ще работя или точно колко пари ще изкарам, но това са рисковете, когато имаш собствен бизнес. С разрастването на бизнеса имам повече клиенти и отговорности, но не и повече хора, които да ми помагат, все още съм само аз. Затова и работя през цялото време.
Но пък има и онези моменти, когато всичките ти проекти са наред, и можеш да си позволиш да се позабавляваш. Като например, да отидеш в мола по обяд, когато всички са на работа и магазините са празни, или пък да се възползваш, за да видиш друго лице на града, където живееш.
Аз например мога да посетя музей в средата на деня. Понякога, когато ми се обади някой клиент, просто казвам, че съм в работна среща с друг, докато действително съм в музея с някой приятел.
Хубаво е, че от време на време можеш да се измъкнеш с нещо такова. Също така, най-голямото предимство на това да си работохолик е, че ако не ти се ходи някъде и всички знаят, че си работохолик, винаги може да кажеш: „Ооо, съжалявам, но трябва да работя!”. И всички ти вярват! Правя го през цялото време, така че всички го знаят и вече са ми свикнали.




V. S. Какво те изморява?
Б. Р. Много обичам да спя, така че винаги съм готов да бъда уморен, но... хм, какво ме прави уморен? Фотосесиите могат да бъдат доста изтощаващи. Тъй като съм млад и нямам един куп асистенти, аз съм този, който върши голяма част от работата.
Появявам се първи на мястото, нагласям осветлението, обикновено ми помага най-много един човек, след това започват снимките, а тогава мога да лежа по пода, за да се получи даден ъгъл, на земята отвън, или ако снимаме модел на някой мост, например...буквално съм навсякъде, когато снимаме фотосесия. Кипя от енергия, движа се непрекъснато...имам много енергия, която се старая да предавам на другите. Към края на снимачния ден обикновено танцувам отвреме-навреме, защото не искам тялото ми да се изморява.
Така че, когато най-накрая се върна вкъщи, буквално се разтапям...поръчвам си храна за вкъщи и очите ми се затварят, докато ям.
Всичко това е много изтощаващо, но едновременно с това и зареждащо и забавно. Но да бъдеш креативен може да бъде доста изморително.

V. S. Най-добрата почивка, освен съня?
Б. Р.Обичам да имам свободно време, обичам уикендите и излизанията с приятели, или пък вечеря с някого...по такива начини си почивам.
Харесва ми да не трябва да се държа професионално и да бъда просто кежуъл. Харесвам плажа...ако мога да се добера до него. Нямам някакви определени ритуали за релаксация, просто се наслаждавам на свободното си време. Хубаво е понякога да си стоиш на дивана и да не правиш нищо.

V. S. Как обикновено започва денят ти?
Б. Р. В типично снимачен ден обикновено ставам рано, натоварвам екипировката и с асистента ми тръгваме към мястото за снимки. Когато пристигнем, чакаме около 3 часа за грим и прическа, така че обикновено започвам да снимам към 1 на обяд. Пълна лудост е колко дълги са този тип дни.
Но пък в други дни ставам и закусвам, след което пия кафе, взимам си душ и чак тогава излизам по задачи. Харесва ми да имам повече време сутрин, вместо да се втурвам през вратата със ставането. Към 9-10 обикновено съм на линия, за да отговарям на имейли. За мен кореспонденцията и комуникацията са много важни; може би и поради това харесвам смартфоните, които ти дават възможност да пишеш мейли, независимо къде се намираш. Не си принуден да стоиш зад бюрото цял ден.



Къртни Лав

V. S. Снимал си купища знаменити красиви жени (Риана, Дъфи, Кейт Ъптън и мн. др.), как им се устоява?
Б. Р.В такива ситуации нещата стоят по един и същи начин обикновено: аз не съм там като фен, а съм просто още един професионалист, който трябва да ги промотира по определен начин.
Те обикновено идват заедно с мениджъра и стилиста си и тримата са нещо като приятелчета. Когато се включа в работата, просто си комуникираме като професионалисти и работим заедно, както например сега го правим аз и ти.
Ето така се държа аз в подобна среда и спазвам такъв тон. Дори да си фен на работата на човека, с когото снимаш, просто не е първото нещо, което им казваш. Ако се почувстваш по-комфортно в сутиацията, можеш да споделиш, че харесваш музиката на някого, но аз не подхождам като фен в такива ситуации.

V. S. Случва ли се да споделят за проблемите си по време на снимки?
Б. Р. Зад кулисите ли? С мен не толкова, по-скоро на стилиста или гримьора. Казват как кучето им липсва и други нормални човешки неща.
Наистина отзад, зад кадър, виждаш една човешка страна на тези хора и си даваш сметка, че и те са уморени, гладни, не им е харесал обядът и следващият път трябва да си го вземат от друго място... честно казано, същите проблеми, които всички ние имаме, но работата им изисква да бъдат известни и виждани, а моята роля е да им помогна в това, доколкото мога.

V. S. Като успешен фотограф, дай рецепта, за да си Бог в това, което правиш? 
Б. Р. Бъди добър, работи здраво, развивай се непрекъснато, инвестирай в новите технологии. Ако има нов тренд, не го пренебрегвай. Може да бъдеш ретро и арт, колкото си искаш, аз все още снимам на филм, но имам и дигитална камера, прикачена към компютъра ми, която винаги може да направи перфектен кадър на момента при необходимост.
Не разбирам как има хора, които въпреки че са гадняри и се държат кофти, са успешно. Мисля, че е нещо като мода в момента да си лош и хората просто не работят с другите, както преди. Ако си много мил и добър с хората, това ще работи в твоя полза и ще те тласка напред.
И все пак, ако имаше хапче, което би ме направило по-успешен, бих го взел.
Но съветът да се държа добре с всички, ми бе даден и на мен самия, така че това е най-доброто, което мога да споделя.



Кампания за Bobbi Brown

V. S. Кой ти даде този съвет?
Б. Р. Боби Браун. Директорът на Боби Браун Козметикс. Работя с нея непрекъснато. Снимах последната й кампания за слънчеви очила. Съветът да бъда винаги добър дойде от нея, а на нея й го е казал известен фотограф.
Много съм щастлив да работя с Боби, тя ме взе под крилото си преди много време; именно благодарение на нея снимах всички тези известни личности, което пък даде тласък на кариерата ми. Истината е, че Боби и светът на козметиката ми помогнаха много, тъй като по този начин се отваря и голяма врата към рекламния бранш.
Всичките тези снимки, които правя за тези козметични гиганти, са перфектно изпипани технически, с перфектно осветление, и честно казано, това е помогнало на кариерата ми повече от всичко друго досега.
И тя ми е дала страшно много, тя е мой ментор.

V. S. Кога знаеш, че една работа е добре свършена?
Б. Р. Когато не би променил нищо и всички останали хора от екипа са съгласни с теб. Човек просто има дни, когато всичко върви идеално. Обикновено в такива дни всички са в добро настроение. Ако има някой нацупен, винаги има нещо, което не е както трябва.

V. S. Има ли твои фотографии в апартамента ти?
Б. Р. Имам две, но в апартамента ми предпочитам да имам не толкова фотографски неща. Харесва ми, когато нещата са умерени.
Майка ми, например, е много добър художник и рисува с маслени бои. Странно е, защото има хора, които не успяват да продадат и една картина през целия си живот, а майка ми непрекъснато продава разни картини насам-натам!

V. S. Значи креативният ген е от майка ти?
Б. Р. Тя е един наистина талантлив артист. Всички роднини от нейната страна са много креативни и талантливи в изкуството. Баба ми е скулптор, прави огромни скулптури от дърво и метал, а тя е една изключително мъничка жена! Не повече от 1,50, но прави невероятни неща. Хората в семейството ми определено умеят да използват ръцете си.
Баща ми пък е адвокат и всички роднини от неговата страна имат подобни професии. Сигурно заради това ме бива в правенето и ръководенето на бизнес!




V. S. Казваш в едно друго интервю - "Обичам красиви хора, които правят грозни неща". Кои обаче са красиви хора за теб, дай определение? 
Б. Р. На мнение съм, че ако даден човек е отворен пред теб, има чувство за хумор и не се притеснява да задава въпроси и да разговаря свободно, значи той е наистина привлекателен. Красотата е нещо много субективно. Мисля, че някои хора, благословени от генетиката с перфектни черти, могат да бъдат много грозни. Ако нямат чувство за хумор и не се държат добре, да, могат да бъдат снимани, но тогава самата снимка сякаш е празна.
Но ако някой е добре настроен и се сработи с мен, тъй като аз не изчаквам нещата да се случат; предпочитам да взаймодействам с моделите ми; търся неща в характера, маниерите и визията им, които могат да бъдат споделени и с други позитивно настроени хора.

Това е красотата. Красотата има много лица.

V. S. Ако се срещнеш със своето Аз отпреди 10 години, какво би му казал?
Б. Р. Бих му казал да бъде добър, да работи здраво, да не се стресира твърде много и да се отпусне. Сигурно бих му забил един шамар и бих му казал да отиде на фризьор.
Преди време имах дълга коса и се подстригвах сам, за да спестявам средства, но, чесно казано, изглеждах ужасно. Много се промени оттогава; тогава бях на 22 и тъкмос се бях преместил в Ню Йорк, бях намерил първата си работа и ми се иска да бях по-спокоен и да се наслаждавам повече на възможностите, вместо да се притеснявам.
Но беше трудно и ми се искаше да съм на мястото на хора, които вече имаха хубав апартамент в Ню Йорк, излизаха непрекъснато и ходеха добре облечени.
Не че им завиждах, но просто ми се искаше и на мен да ми е по-лесно, защото е доста трудно да стигнеш до това, което си сега, и да го постигнеш със собствени усилия.
Така че бих му казал да се наслаждава повече и че когато порасне всичко ще бъде наред.
 

Най–висока средна скорост за сваляне (download) за 4G мрежа от януари до септември 2017 г. и Speedtest награда за мобилна мрежа за първите шест месеца на 2017 г. Резултатите се основават на анализ, проведен от Ооkla чрез Speedtest. За повече информация: www.vivacom.bg.

More from View Sofia

Бен Ритър открива първата си изложба в България

Viva 4 U преди 10 години

Изложбата с 40 фотографии на световни знаменитости, фотомодели, случайни герои от...