Еволюция на вечността: Кой е ИЦО и какво още не знаем за татуировките

Преди две-три седмици пътувахме в градския транспорт. Моята колежка изведнъж избухна в див смях: в трамвая се качи, както тя се изрази, „гей ром”. В миг бях заслепена от фалшивия блясък на диамантен пиърсинг за ухото с неидентифициран произход на „скъпоценния камък”. Залитането ми обаче беше с опасно остър ъгъл, когато забелязах татуировката, заемаща три от фалангите на лявата му ръка: И Ц О.

Кой е Ицо и каква е връзката му с въпросния "гей ром", нямаме представа. Но знаем, че последният и да иска, няма да го забрави, освен ако не се подложи на лазерно премахване на татуировки. Недоумението ни как е възможна подобна недообмислена интервенция никога няма да отпадне, но ние сме философи и приемаме нещата такива, каквито са.

В случаите на остра липса на смисъл в нашето съвремие, ние, като разумни момичета, винаги се обръщаме назад към историята и търсим извора на всичко. А корените на този необичаен обичай са много по-дълбоки от нашия епидермис, бил той татуиран или не – първите сечива за татуировки датират отпреди 38 000 години. Горе-долу можем да обобщим, че още не е било много ясно кой как е приготвял обяда си, но хората вече масово са се татуирали. А най-старата татуирана и що-годе запазена мумия е намерена в полюсните части на планетата, консервирана от студа: Йотци е името на човека, живял приблизително преди 5300 години, татуиран с пигменти от въглища в областта на гръбнака и ставите на краката.

Най-старата татуирана мумия

По-нататък нещата вече се развиват малко по-динамично. Ако ви звучи гадно да ви татуират при провинение, много японци през 18-ти век със сигурност с радост са приели този нов вид наказание, заместващо рязането на уши и носове. Макар че при японците усещането за лично достойство е много силно застъпено и една позорна дамга е много по-тежка за приемане от физическата болка. Освен ако татуирането на престъпниците не е правено по специален и особено болезнен начин?

А какво да кажем за холандците, изумени от островитяните от Самоа, носещи копринени чорапогащи, произведени неизвестно как насред морската пустош? Но това не били фини чорапи, а гъсто преплетени татуировки... Разбира се, постигането на такова внушително количество изрисувани участъци отнемало много ритуално време през целия живот, било крайно болезнено и носело у себе си смъртния риск във всеки един момент...

Подобна практика е съществувала и при скандинавските славянски племена, които се татуирали от ноктите до шията като начин да изразят пристрастията си към паганизма.

Някои племена като Маори, Нова Зеландия, е трябвало да преустановят татуирането след като се оказало, че европейските завоеватели са лакоми не само за земи, но и са страстни колекционери на татуирани глави. Друг интереснен факт е, че в Древен Египет са използвали татуировки за лечение или поне такава е била целта им. Което не е чудно: много антични цивилизации са вярвали, че символите и знаците пазят от „лоши очи” и болести.

Лошата слава на татуировките се е зародила в Древен Китай, където те са били използвани, за да маркират престъпници или да показват принадлежността на робите. В Египет и Индия татуировките също са изразявали семеен статус, религия или са били ползвани за наказание. А във вековете на активно мореплаване, много от британските моряци са били с татуиран прототип на паспорт, който би идентифицирал труповете им при евентуална злополука и би ги предпазил от неправомерно хвърляне в затвора.

Разбира се, където има лошо, там има и секси. И затова логично татуировките се превръщат от белег на непослушание в атрибут на сексапила. През ХХ.век в Щатските затвори (а и не само) излиза „модата” провинилите си да отбелязват своите престъпления и присъди по тялото си, като например татус на лицето означавал доживотна присъда, а котката била символ на крадците. Дори броят на котките означавал дали престъпникът краде сам или с банда. Да не говорим, че всяка групировка има своето „лого”, а целият този „тренд” дава начало на още модни трендове: надписи със „затворнически шрифт”, десени, а езикът на използваните символи представлява безспорен интерес за семиотиата. От малка звездичка, през преплетена тел, та чак до образите на Мадона и Владимир Илич.

Мартин Хилдебранд е името на първия професионален татуист, който твори на територията на Съединените Щати. По същото време Великобритания също се радва на своя пръв татуировчик, а век по-късно, от 1970-те, татуировките стават истински масова тенденция в западната култура.

Помните ли детските татуировки от пликчетата зрънчо с подарък? А лепили ли сте си цветна роза или птичка, гледайки захласнато образа на любимата си холивудска знаменитост?

Звездите страшно много допринасят за налагането на татуировките като знак за разкрепостеност, сексапил, добър вкус, оригинално мислене. И, разбира се, това усещане, че „тялото си е мое и мога да правя с него каквото си искам” и че може би един ден ще бъда толкова заможен, че ако татуировката ми от днес ми омръзне, просто ще си я махна.

Първите известни личности, които наблягат над татуировките, са британците от висшата класа около 1800-та година. Кралете също изявявали вкус към този твърде противоречив приом, като например Крал Алфонсо VIII от Испания. А първата жена, която става известна с дръзките интервенции в тази обраст, е мисис М. Стивънс Гарднър, поданичка на САЩ.

мисис М. Стивънс Гарднър

Докато достигнат състоянието на неизменна част от поп-културата, татуировките минават през субкултурите, особено бунтарски настроените, мрачни, „дарк”, низвергнатите и тези със собствено мнение за всичко. Отново центърът на събитията е в бедните предградия на Лондон и гетата в Щатите, а днес много актьори и музиканти с беден произход показват чрез татуировките си, че помнят откъде са тръгнали и няма да забравят.

Затова за повечето рап изпълнители, като например Дрейк, татусът е „униформа”. Някои личности, известни с влечението си към източните духовни пътища, се татуират с религиозна, модерна изтънчено-ритуална цел: къде искрено, къде не, не се знае. Но пък надписите на иврит правят лявото рамо на Анджелина Джоли не по-малко известно от устните й.

Анджелина Джоли

Малък надпис на иврит се чете и на врата на Бритни Спиърс, а Джъстин Бийбър, създаващ привично умиление в радиуса около себе си, се татуира в комплект с баща си.

Татуировките са и обет за ВСНЛ (вечна сладка незабравима любов, ако някой е забравил). Така правят Анджелина и Брад по някое време на съвместния си живот, а най-прясна в това отношение е татуировката на Попи Делевин отпреди пет месеца: християнски кръст и датата на сватбата й.

Татуировката на Попи Делевин

Кейт Мос е момиче, без което никоя класация или тренд рипорт не може да мине, включително и този. Сякаш с нея татуировката става нещо достъпно, леко, преведено на езика на ежедневието. Ако някой не е бил убеден от субкултурните движения, че татуирането е стилно и секси, то малката котвичка на Кейт става емблема на лекотата и безопасността на татуировките.

Кейт Мос

Ако трябва да изведем нещо като тенденция, ще ви споделим наблюденията си: малки, стилни и смислени татуировки в областта на ставите, които са секси – китките, глезените, шията, плешките и дори пръстите на ръцете. Ако татусът е нечетим заради екзотичното естество на езика си, още по-добре. Никога нищо не бива да се казва на първа среща.

А сега накъде? Едно от отличителните качества на постмодерната епоха, в която живеем, е противоречивостта. Всичко е модерно едновременно, показват нашите наблюдения. Най-важното е модерното да е и подходящо за своя притежател. А и да бъде също така малко или много класика, за да не се чудите, като ви хване деменцията, кой е И Ц О.