Кариерата на Милена Канонеро е страхотно впечатляваща, макар че малцина знаят името й, а още по-малцина - защо тя е това, което е, в света на Холивуд. Леко в сянка, вероятно и поради естеството на филмовото си занятие, извънредно талантливата италианка е знаменит дизайнер на костюми, родена в първия ден на първия месец на 1946 година в първата столица на Италия, Торино. Упорита, уникална, оригинална, праволинейна, винаги удивителна в решенията си, тя носи гордо в биографията си четири награди Оскар, последната от които спечелена само преди няколко дни за работа й по филма “Гранд хотел Будапеща”, и още многобройни номинации за наградите на Академията и за всички други престижни филмови и театрални отличия.

Още много рано в тийнейджърските си години, Милена развива интерес към света на изкуството, който не се оказва просто временно увлечение. За да следва мечтата си, Милена се мести в Генуа, където учи мода, история на изкуството и дизайн на костюми. След дипломирането, в ранните 60-те, се мести в Англия, и започва работа, първо в бутика за модни дрехи на приятели, за който си спомня: "единия ден беше там, на следващия вече го нямаше", после в малки театрални и рекламни продукции. Точно работата й като дизайнер в рекламата отваря вратите за предстоящата грандиозна кариера на госпожа Канонеро. Докато снима кратките видеа в рекламата, тя  има възможност да работи с многобройни филмови режисьори. Една от тези срещи е по-специална, съдбовна дори. Стенли Кубрик се явява в ролята на феята, от допира на чиято магическа пръчица ще се родят няколко страхотни филма и първият Оскар за младата дизайнерка.

Канонеро е много млада, когато за пръв път среща Кубрик, но режисьорът, достатъчно опитен, за да подуши дарба, уникална като тази, мигновено й става наставник и поверява точно на нея работата по костюмите на знаменития си “Портокал с часовников механизъм” (1971). В интервю, Милена обяснява как са били замислени костюмите за филма, гротескни и екстремални, вдъхновени от романа на Антъни Бърджис и виденията на Стенли, и всичко това съчетано с някои аспекти на обществото тогава, предадени решително и карикатурно.

Как бихме могли да забравим образа на порочния и садистичен персонаж, изигран от Малкълм Макдауъл, целият в бяло, с кубинки, бомбе и бастун? Дизайнерката на костюмите не използва точно тези аксесоари, както много често вярват, за да намекне за метафорична фигура на Чарли Чаплин, а защото това е британски филм, а бомбето е много традиционен символ на Великобритания и на установените норми. И този символ, носен от злодея на бандата придобива зловещ и мрачен оттенък, осквернява порядъчността и поражда чувство за безпокойство в зрителя. Също така си струва да споменем също толкова порочните родители на главния персонаж - Алекс, особено майка му с нейните латексови блестящи малки рокли, цветни перуки и високо извисяващи се токчета в шокиращи цветове. С този сценографски избор Канонеро показа бъдещия облик на средната класа, и от къде всъщност идва злото, което кара Алекс да изнасили собственичката на къщата, обзаведена във футуристичен попарт стил.

Няколко години по-късно, двамата отново работят заедно. Тогава Милена създава костюмите за “Бари Линдън”(1975), превъзходно оценени и причина за първия й Оскар. Само шест години след първата статуетка идва време за втора. Филмът този път е “Огнени колесници” (1981) на Хю Хъдсън.

След като печели първия си Оскар

"Огнени колесници"

За работата си по историческия филм “Бари Линдъл” Милена обяснява, че се вдъхновява от живопистта, разкривайки увлечението си към изящните картини на художници от 18-ти век, като Томас Гейнсбъроу и Джошуа Рейнълдс, за да пресъздаде британската атмосферата, и от немски художници като Менцел за сцените на свещи. Получените костюми са празненство на пищността и извънредното богатство.

Бари Линдъл

Години по-късно, с друг режисьор, отново й се налага да се върне назад във времето, за да създаде супер цветната, мека и емайлирана Мария Антоанета, режисирана от София Копола през 2006 година. В този случай Милена променя подхода и ни дава един модерен и съвременен поглед върху характера на причудливата австрийка, който й носи и третата по ред награда на Академията.

Мария Антоанета

Подобно на големите дизайнери от Холивуд или италианските гении на киното, Милена Канонеро е “дизайнер на персонажи”, който работи в тясно сътрудничество с режисьорите, за да създаде личността с безкрайна прецизност към подробностите. Кои цветове ще разкрият психологията на героя, кой е правилният стил и кои са верните платове, всичко е пипнато до най-малката подробност.

Ръка за ръка с неспирната си работа в киното, Милена работи и на сцена. През 2009 година дебютира на сцената на Националната опера в Париж с произведението на Филип Босманс "Ивона – бургундската принцеса". За този шедьовър, режисьорът Люк Бонди иска нещо много реалистично и карикатурно, където всеки цвят има специфична функция, а костюмът е голяма част от ролята, давайки живот на детайлите на всеки герой. Костюмите са отражение на личността на героите, принцът носи костюм с герба на царството, Ивонa, която отказва да порасне, напомня на невинна кукла, много подобна на Сю Лион в “Лолита” на Кубрик. Кралят е атлет с кожен спортен екип в червено, наметнат с роба в златно и закачливо обут в червено-златни джогинг обувки, символ на властта му. Тук отново виждаме, че Канонеро не робува на историческите факти, а работи за създаване на наистина характерни и запомнящи се персонажи.

Ивона - бургундската принцеса

Точно такава е и работата й във филма на Уес Андерсън “Гранд хотел Будапеща”, който всъщност далеч не е първият път , в който двамата работят заедно. Милена развихря въображението си в "The Darjeeling Limited" и "Морски живот със Стив Зису" и прави същото в "Хотела", за да създаде причудливите персонажи от мястото, което се намира между двете световни войни, оцветявайки декора в бонбоните цветове на измислената нация в Източна Европа, наречена Зубровка. Според самата Канонеро, Андерсън има "много креативна и точна визия" и успешното сътрудничество между двамата идва "от само себе си, като се потопя в света на Уес, който ме насърчава и стимулира да внеса своя творчески принос. Той е един много специален режисьор и автор". Резултатът, разбира се, е впечатляващ, и наистина заслужаващ златната статуетка. Филмът те пренася в един различен и изпълнен с цвят свят, който ти се иска да не напускаш колкото се може по-дълго. Удивителните костюми, виновници за поредния Оскар на Милена Канонеро, са изработени основно от модни къщи Prada и Fendi, по дизайн на авторката.

Гранд Хотел Будапеща 

Милена с нейния блясък и уникално чувство за адаптиране от главата до петите, понякога дефинира персонажите в силните ленти, за които работи, по-добре от светлините и декорите, които ги заобикалят. Тя наистина е един много ценен диамант в кино индустрията, абсолютно заслужил всичките си отличия и създал визуални шедьоври в съвременното кино, за които ние й благодарим.

The Darjeeling Limited

Морски живот със Стив Зису

Гранд хотел Будапеща



Благодарност и признателност към тази изключителна майсторка изпитват и колегите й дизайнери. Ралф Лорън обича да повтаря за Милена, че " тя е вероятно най-добрият костюм дизайнер в бизнеса. Ако трябваше да правя филм, щях да ангажирам точно нея."

А ако попитате Милена Канонеро какви са "бъдещите й творчески планове", тя ще ви отвърне така: 'Аз съм в средата на басейна. Не знаеш къде е началото, нито къде е краят. Мразя времето. Никога няма достатъчно време за да направиш нещо както трябва. Никога няма достатъчно време да изживееш всички животи, които би искал да изживееш.''