Неделя е. В допълнение на едва изминалата работна седмица въздухът е горещ и спарен, умората лепне, протяжна и немилостива. Решавам да загърбя всички и да присвоя деня, да преосмисля идващите проекти и да дам простор на самата себе си. Какво по-добро решение!
„Нищоправенето“ е безценно...
Започвам деня със свежа укрепваща салата. Маруля с розови домати, сирене и крутони, любимо! Компания ми правят няколко броя на L'oeil, Vogue и разни други издания, на които все нямам време да обърна внимание, но пък са пълни с отлични идеи!
Скицирам набързо няколко въртящи се хрумки за предстоящите проекти. Ясно е, че дори и неделя, работата няма край, особено за креативните хора. За мен това е плюс, тъй като след това просто ще сортирам и довърша започнатото. „Луд умора няма, само се поти“ важи с пълна сила за мен и смятам да извлека всички преимущества.
Опитвайки се да овладея хаоса в спалнята попадам на няколко гида, купени и безмилостно забравени във въртопа на непрекъснато променящи се обстоятелства. Съставям план за пътуване, всъщност не един, ами няколко, през няколко държави и усещам как в мен болезнено набъбва натрапчиво желание тутакси, тозчас да тръгна. Без багаж, мерси.
Улисана в строене на въздушни кули, огладнявам, и то зверски. Ще се поглезя, готвенето е супер разтоварващо, от мен за мен, с любов. Всъщност не го правя често, даже никак, жонглирането с няколко работни проекта ме поглъща. Правя си крем-супа от червена леща, картофи и моркови, която поръсвам с орехи и хрупкави крутони за разкош.
Последният ден на седмицата е към края си и решавам да избягам за малко от града. Трябва ми въздух, трябва ми вода, в техния простор и ритъм успявам да укротя за малко пререканията в главата си, да заглуша в няколко откраднати минути онова „трябва “ за това и онова. Разходката е само за мен, водите на езерото ме гледат безмълвно, впечатляващо спокойни и величествени с настъпващия залез. Мястото пазя под секрет, то е моята малка асоциална тайна, зная, че всеки път, когато имам нужда да остана насаме със себе си, то ще е там и ще ме чака.
В неделя, например...
И ако се чудите защо лайтмотивът в моят неделен ден са гризините, то нека се "оправдая" - те са новото ми откритие от потайните места на София. От любов към натуталните и чисти продути хляб БЪЛГАРЕ правят най-вкусните хлебчета, франзели и гризини, които, грях, не грях, са с мен и в другите дни.
