Ден по-късно, но не по-малко вдъхновени, днес се гмуркаме надълбоко сред думи, мъдри и поучителни, които ни показват, че това, което търсим е винаги някъде вътре в нас, само трябва да се научим да го виждаме.
Тази седмица, подредени в притчи, кратки, но вдъхващи много разум, четем и откриваме простичките истини, които често забравяме във вихъра на ежедневието. Нека си припомним колко прост и прекрасен е животът и просто да му се усмихнем...
Кнут Скуениек
"На трима мъдреци веднъж им дали камък.
Единият от тях измерил и претеглил камъка.
Чрез формула го изразил на свой ред другият.
А третият със пръсти само го докоснал, погалил го и камъкът му се усмихнал".
Молбата на мъдреца
"Живеел един мъдър отшелник високо в планината, в непристъпна пещера. Но колкото и да търсел усамотение, често го навестявали от близки и далечни страни, за да търсят съвети от него. Веднъж по време на беседа с поредните си посетители мъдрецът казал:
- Вече 40 години моля Бог всеки ден само за едно нещо, но той не изпълнява молбата ми.
Гостите наскачали оживено в очакване да чуят голяма житейска тайна:
- Каква е тази молба, с която толкова настойчиво се обръщаш към бога, а той не я изпълнява?
Отшелникът отвърнал:
- Моля го само за едно - да не мисля за безполезни неща!"
Простата истина
"Един ден, в околностите на будистки манастир завалял силен сняг. На сутринта снегът бил до кръста и учениците едва се добрали до залата за медитация. Когато дошъл учителят им, той ги попитал:
- Кажете, какво трябва да направим сега?
- Да се помолим да започне затопляне. – отговорил един от учениците.
- Да се приберем по килиите и да чакаме снегът да си отиде. – казал друг.
- За тези, които знаят истината, би трябвало да е все едно дали има сняг или не. – заключил трети.
Учителят ги погледнал и тихо казал:
- А сега слушайте какво ще ви кажа...
Учениците притаили дъх в очакване да чуят най-голямата мъдрост.
- Грабвайте лопатите и всички – навън! - простичко казал учителят".
Притча за празната лодка
"Един дзен учител разказвал: „Когато бях млад, обичах да плувам с лодка. Имах малка лодка и в самота плавах по езерото. Можех с часове да стоя там.
Веднъж седях със затворени очи и медитирах. Беше прекрасна нощ. Някаква лодка плуваше по течението и се удари в моята. В мен се надигна гняв. Отворих очи и се канех да наругая обезпокоилия ме човек, но видях, че лодката е пуста. Нямаше към кого да насоча гнева си. Нищо друго не ми оставаше освен да затворя очи и да започна да се вглеждам в гнева си. В момента, в който го видях, направих първата крачка по Пътя си. В тази тиха нощ се приближих до своя вътрешен център.
Празната лодка стана моят учител. Оттогава ако някой се опитваше да ме обиди и в мен се надигаше гняв, аз се смеех и си казвах:
- Тази лодка също е празна.
Затварях очи и се отправях навътре в себе си".
Притча за жабите
"Събрали се веднъж няколко жаби и се разговорили за живота:
- Колко е жалко, че блатото, в което живеем, е толкова малко. Да можехме да стигнем до съседното блато – казват, че там е много по-добре и по-удобно! - рекла едната.
- А аз пък чух, че в горе, в планината, има невероятно местенце! Чисто, голямо езеро, свеж въздух и няма малки хулиганчета. - размечтала се втората.
- Защо изобщо си говорим за това? – троснала се сърдито Голямата жаба. – И без друго никога няма да успеете да стигнете дотам!
- Защо пък не? Ние, жабите, можем всичко, стига да поискаме! – заинатила се жабата мечтателка. – Нека да докажем на тая стара баба, че можем да стигнем до езерото в планината!
- Хайде! Да тръгваме - заквакали останалите жаби и се отправили на път, а Голямата стара жаба се затътрила да разкаже за глупостта им на останалите обитатели на блатото.
Щом чули какво са намислили техните съседки, те започнали да ги разубеждават: „Ама, къде сте тръгнали, какво си въобразявате?! Вие и до локва не можете да стигнете, камо ли горе в планината! Стойте си в блатото по-добре!” Но жабите никого не слушали и важно-важно продължили по пътя си. Подскачали така няколко дни, и лека-полека, взели да окапват. Уморили се, изгубили надежда, че ще се доберат до планинското езеро и засрамено започнали една по една да се връщат в блатото. Накрая останала само една жаба, която продължила напред и напред докато стигнала до красивото, чисто езеро и заживяла в него.
Тя не била по-силна от другите, а глуха. Не чувала всички онези, които повтаряли, че е невъзможно да се стигне до езерото. Просто вървяла към своята цел".
.jpg)
Сладко и солено
"Един възрастен учител в Индия се уморил от постоянните оплаквания на ученика си. И тъй, една сутрин го изпратил да донесе сол. Когато се върнал, учителят накарал недоволния младеж да изсипе шепа сол в чаша с вода и после да я изпие.
– Какъв вкус има? – попитал той.
– Горчив – отвърнал ученикът.
Учителят се подсмихнал, а после казал на младежа да изсипе същата шепа сол в езерото. Двамата отишли мълчаливо до близкото езеро и когато ученикът хвърлил шепа сол във водата, старецът рекъл:
– Пий сега от езерото.
Когато водата докоснала устните му, учителят отново го попитал:
– Какъв вкус има?
– Сладък – гласял отговорът този път.
Тогава учителят седнал до сериозния младеж, който толкова много му напомнял на самия него, хванал ръцете му и казал:
– Болката в живота е шепа чиста сол – ни повече, ни по-малко. Тя винаги остава една и съща. Но горчивината, която вкусваме, зависи от съда, в който се разтваря болката. Затова, когато те боли, можеш единствено да разшириш собственото си възприятие… Не бъди чаша. Бъди езеро".
Защо съм толкова беден?
"Беден човек попитал Буда:
– Защо съм толкова беден?
– Не се научаваш да даваш. – отговорил Буда.
– Ами, ако нямам нищо?
Буда отговорил:
– Имаш няколко неща:
Лице, което може да даде усмивка;
Уста, която може похвали или утеши другите;
Сърце, което може да се отвори към другите;
Очи, с които можеш да погледнеш другите с доброта;
Тяло, което можеш да използваш, за да помагаш на другите.
Така че, всъщност ние изобщо не сме бедни , бедността на духа е истинската бедност".
More from View Sofia
La femme-fleur: Историята на Кристан Диор, влюбен в цветята, жените, нежността
Розата, момината сълза и жасминът в градините на Нормандия вдъхновяват дизайнера да създаде нов свят на женската красота - широки и ефирни поли, тясна талия и леко показващи се рамене, подобно на разцъфваща пъпка - сравнявайки la femme с най-свъръшеното творение на Земята - la fleur
Love me
Shall we...
Love to quote: 7 зареждащи цитата за по-богата седмица
Тази седмица любимите седем цитата идват директно от вдъхновяващия, драматичен и завладяващ филм за живота на един от най-великите умове на нашето време - Стив Джобс...
