Едно приятелство, с вкус на смях, боровинки и лято, изглежда така!

Работен ден Х след празниците... Цялото ми същество крещи, че не е справедливо. Агония. Не, въобще не преувеличавам. И ако има виновен, то това далеч не е серията от почивни дни, а компанията, в която ги изкарах. Вината им е, че ми липсват. Човек може и 100 години да живее, но ако ги прекара в самота – пропилени са. Виж, ако прекараш и 1 ден с такива усмихнати и жизнерадостни същества като тези, с къси панталонки, слънчеви очила и рошава коса, значи животът ти е имал цвят и смисъл, имал е вкус. Навън може да е прихлупено и дъждовно, но не и за мен, не и в мен. Минутите на работа преминават в ретроспекция на изминалите дни с приятелките. Слънце, сладки приказки и течни боровинки. На по бутилка Somersby Blueberry минутите се превръщат в слънчева броеница, която се ниже неусетно. И е безкрайна, по смисъла на желанието, страстта и удоволствието, с които я свързвам.

Опиянението от срещата с най-любимите ми сред момичетата все още ме държи, нищо, че днес е дъждовно и аз съм на работа. Разходки, дълги, напоителни, плюс цветни листенца, кецове, смях, любимата „прегърни ме жилетка“ на Алекс - онази със синия колан, слънчевите очила на Ваяна и вкусът на боровинка – сочна, свежа, слънчева, щипеща небцето и галеща сетивата - това са спомените ми от този Великден. Мои са. И са безценни!
И ме топлят точно в този хладен и дъждовен работен ден...

Как да не му се зарадваш, и той е празник, щом е такъв!!!