По повод Деня на народните будители се срещнахме с българските олимпийци, за да си поговорим за всичко, освен за ученето.
Те са златните момчета и момичета на страната ни. Имат медали от едни от най-престижните международни олимпиади. Те са най-яркото доказателство, че да си умен е готино. Представяме ви красивия ум на България и будителите от ново поколение – българските олимпийци!
Надежда с коса с цветовете на дъгата
Надя е само 4-ти клас, когато майка й влетяла в час (била учителка в същото училище) и й казала: „Отиваш на тази олимпиада“. Смееш ли да откажеш на майка си? Отишла, без въобще да знае какво е това лингвистика, и не се класирала по-напред. Станало й обаче интересно и така се запалила. Днес има два бронзови медала – от тазгодишната международна олимпиада в Майсор, Индия, и от международната олимпиада в Благоевград от миналата година.
И така, запознайте се Надя – момичето, което с размах експериментира с цвета на косата си, краде от якетата на майка си и мечтае един ден да кацне на Марс.
V.S.: На колко години си и какви ги вършиш в момента?
Надя: На 18 години. В момента съм последна година в 128-мо СОУ „Алберт Айнщайн“.
V.S.: Какво правиш, когато изпушиш от учене?
Надя: Сядам и си изливам мислите в някаква картина или просто безцелно си оцветявам. Рисувам, откакто се помня. Много обичам.
V.S.: Как зареждаш батериите?
Надя: На леглото.
V.S.: Любимата ти игра като малка?
Надя: Стражари и апаши.
V.S.: С коя известна личност искаш да се срещнеш и какво би я попитала?
Надя: Айзък Азимов. Много добър автор е и ми е интересно откъде са дошли голяма част от идеите му и как е успял да предскаже толкова много неща и открития.
V.S.: Последната книга, която прочете?
Надя: „Челистът от Сараево“. Книгата е по действителен случай и разказва за челист, който по време на обсадата в Сараeво излизал навън всеки ден и свирил, за да почете паметта на загиналите. Показва как музиката и изкуството се противопоставят на войната.
V.S.: Последният филм, който те развълнува?
Надя: „Аватар“. Наскоро го гледах за втори път и осъзнах колко много съм се променила.
V.S.: На концерт на коя група искаш да отидеш?
Надя: На рок групата Rise Against. Доста дълго време бяха мои идоли.
V.S.: Как би изненадала момче?
Надя: Бих му подарила термос, в който можеш да слагаш снимки. Бих принтирала много наши снимки и бих ги подредила отстрани. Мисля, че е много хубав подарък, защото така човек ще може да си мисли за теб всеки ден.
V.S.: Най-щурото нещо, което си правила?
Надя: Последното спонтанно нещо, което направих, беше да отида до Пловдив за един ден.
Беше ми станало много скучно и въобще не ми се стоеше в София. Тогава просто реших и тръгнах.
V.S.: Надя, ако питаш мен, синята ти коса е по-щура?
Надя: Толкова съм си свикнала с нея, че въобще не я възприемам като нещо щуро (смее се). Вече две години съм синя. Преди това беше зелена, защото това е любимият ми цвят. После стана синя, защото мисля, че така повече ми отива. Била съм още червена, руса и лилава.
V.S.: С какво още от външния си вид експериментираш?
Надя: Понякога взимам дрехите на майка ми. Пробвам дали с тях ще се чувствам по-изискана и зряла. Тя има много якета, които не облича, затова обичам да й ги крада от време на време.
V.S.: За къде би стегнала куфарите ей сега, веднага?
Надя: Мадагаскар. Много е екзотично.
V.S.: Най-важният урок, който си научил?
Надя: Да не лъжа и да не предавам хората.
V.S.: Коя е най-трудната житейска задача?
Надя: Да се научиш да живееш с някого и да оценяваш добрите качества на хората вместо да се нервираш на лошите.
V.S.: Би ли останала в България?
Надя: Искам да уча в САЩ. В момента кандидатствам за Масачузетския технологичен институт. Но след това искам да се върна в България.
V.S.: Ако утре станеш президент, кое ще е първото нещо, което ще направиш?
Надя: Бих започнала да изнасям повече публични речи, за да знаят хората какво се случва в държавата им, какви са законите и техните права. Също така, бих въвела закон, който подпомага опазването на околната среда и насърчава използването на рециклирани и природосъобразни ресурси.
V.S.: На коя съвременна личност би дала медал?
Надя: Възхищавам се много на Стив Джобс. Чела съм част от биографията му и наистина осъзнавам колко различно е мислел.
V.S.: За какво би заменила всички свои медали?
Надя: Мислех си да отговоря „За да мога да пътувам постоянно и навсякъде“, тъй като много обичам да пътувам. Но ако трябва да е нещо по-важно, бих ги заменила, за да могат всички хора да оценяват това, което имат.
V.S.: Когато порасна, ще стана...
Надя: Щастлива.
V.S.: За какво трябва да се събудим ние, българите?
Надя: Според мен, българите сме си доста осъзнати хора. Единственото, което не е толкова застъпено у нас, колкото в другите западни държави, е нивото на изкуство. Много бих искала да се отворим за модерното изкуство.
V.S.: Надя, сега ще бъдеш абитуриентка. Какво ще кандидастваш?
Надя: Смятам да уча авиационно инженерство. Много харесвам астрономията и от доста време се занимавам с това. Обичам физиката, а и инженерството е свързано с това да помагаш на хората и да създаваш неща, с които да улесняваш живота им. А защо точно авиационно? Защото обичам летенето и би ми било интересно да науча повече за него. Космосът ми е ужасно интересен.
V.S.: На коя планета искаш да кацнеш?
Надя: Би ми било интересно да отида на Марс.
V.S.: А звездите, какво ти го говорят?
Надя: Успокояват ме с присъствието си. Просто е приятно да погледнеш към небето и сякаш всичко около теб изчезва.
V.S.: Имаш ли готова рокля за бала?
Надя: Ооо, не. Нямам още идея. Само знам, че ще е нещо шарено и интересно. Косата ще си я оставя синя... стига да си отива с роклята.
Надежда е облечена с: елек I.L.M.N.E, риза и дънки Fornarina, обувки Calvin Klein и чанта Blugirl. Всичко от Notosgalleries.
А ето и какво си говорихме с още трима от нашите олимпийци, Кристиан, Любен и Михаил.
More from View Sofia
С костюм и вратовръзка на гребена на вълната
С костюм и вратовръзка на гребена на вълната...
Мъжкото приятелство, задружното, шумното, боровинковото...
Среща по мъжки... Какво си представяш?
Г като гаф: Модните недомислици на седмицата
Любимата порция звездни и фешън издънки...