Без предупреждение, с рязко спадане на температурите, а топлото си отиде, като последното паднало лятно листо на асфалта.
Когато стане хладно и вечер червеното вино ни носи стипчиви спомени за разни емоции, е време да си пуснем "Любов по време на холера" с чаровния Хавиер Бардем и музиката на Шакира.
Харесваме филма, но повече обичаме книжния вариант на тази любов като болест, защото Габриел Гарсия Маркес може да е странен, но е странен гений.
Вдъхновяваме се, днес, утре, завинаги... с тези толкова истински, толкова емоционални цитати от невъзможната история на Флорентино Ариса и Фермина Даса:
"— И докога смятате, че ще можем да продължаваме това дяволско отиване и връщане? — попита тя.
Флорентино Ариса имаше готов отговор отпреди петдесет и три години, седем месеца и единадесет дни заедно с нощите им.
— Цял живот — отвърна той."
"... но никога не си бе представяла, че любопитството е една от клопките на любовта."
"Напомни му, че слабите никога няма да влязат в царството на любовта, защото то е безмилостно и алчно царство, и че жените се отдават само на решителните мъже, защото им вдъхват тъй жадуваната увереност, с която да се изправят пред живота."
"Ние мъжете сме жалки роби на предразсъдъците - беше й казал той веднъж. - В замяна на това, реши ли една жена да спи с някой мъж, няма непреодолима бариера за нея, няма непревземаема крепост, нито каквато и да било морална задръжка, която да не е готова да премахне от корен - няма бог за нея."
"С течение на годините двамата по различни пътища бяха стигнали до мъдрия извод, че нищо на този свят не е толкова трудно, както любовта - иначе и не биха били в състояние да живеят заедно, нито да се обичат."
"Всъщност то беше игра и на двамата, митична и извратена, но тъкмо затова укрепваща: едно от многото опасни удоволствия на опитомената любов."
"Но и двамата научиха едно: че мъдростта идва, когато вече не служи за нищо."
“Проблемът на брака е, че рухва всяка нощ след любовта и трябва да го съграждаш наново всяка сутрин преди закуската.”
„ ... можеш да бъдеш влюбен едновременно в няколко жени, и във всяка със същата мъка, без да си предател към никоя. Останал самотен сред навалицата на пристанището, във внезапен пристъп на гняв, той си каза: „Сърцето има повече стаи и от публичен дом.”
"Беше още твърде млад, за да знае, че паметта на сърцето отхвърля лошите спомени и преувеличава хубавите, и че благодарение на това изкуство успяваме да понесем миналото."
More from View Sofia
Dressed to Kill: трейлърът на “House of Gucci”, УБИЙСТВЕН
Престъплението никога не е изглеждало толкова стилно...
Четиво в четвъртък: "Мелничарят, който виеше срещу Луната" от Арто Паасилина
Арто Паасилина е роден в камион в Китиля, финландска Лапландия, през 1942 г., когато родителите му бягат от германците...
Какво ново: публикуват неиздаван досега роман на Симон дьо Бовоар
Романът, приживе определян като “твърде интимен”, се очаква да бъде издаден за първи път на френски език през октомври тази година, а през 2021 и на английски.