И понеже с високо вдигнати две ръце продължаваме да се борим, както умеем, а именно - с думи и снимки, отново ви каним да видите София през очите на ViewSofiа. И през тези на нашите гости и приятели - активни, типично градски и влюбени в столицата млади и с откровена позиция за визията на града хора!



Продължаваме с пътешественика и сценарист Георги Иванов („Под прикритие”, „Революция Z”, „Стъклен дом”, „Фамилията”, „Дъвка за балончета” и др.) Неговите размисли и страсти по темата за чистотата, естетиката и красотата на София ни развълнуваха, затова продължаваме разговора си с него. Чудно е как чрез неговите думи “видяхме” онова, покрай, през, върху което всеки ден просто от/минаваме, тичаме, седим, без да обръщаме  внимание. Жадни сме за още капки за очите и душата, а вие?!



... „Не! Велосипедистите са идиоти! Да си карат в парковете и в планината! Който кара колело е веган! Щом е веган, значи е гей!” Не разбирам! Не виждам каква е връзката!? Защо трябва да има някаква негативна нотка?! Делим се на някакви типове хора или какво?!”, бунтува се сценаристът и смята, че е странна настройката на едни хора към други, правещи нещо, което ти не правиш. „Ето това за мен е големият ужас и комплекс на нашето общество, че всеки, който не живее по твоя начин и не разбира нещата като теб, е вреден! И се подбираме на големи групи, за да може „различните” да не ни се месят”.



Сеща се за интервю, което, работейки преди години за телевизия, прави с Милена Славова, докато тя все още живее в Лондон. „Тя беше казала, че ужасно много обича да се връща в София, защото хората все още не са загубили идентичността си. На Острова толкова всеки се стреми да бъде различен, толкова им е писнало да се стараят да се диференцират, че се е стигнало дотам вече изобщо да не се поглеждат, да няма контакт помежду им, да нямат нужда от общуване и да не се интересуват от другия. А тук още го имаме това любопитство”.



Жоро много обича да наблюдава хората и според него това е най-голямата ни ценност – че сме разнообразни. „Много са ми интересни и симпатични кришнарите, които минават по бул. „Витоша”. Има някакъв чар в тях, има нещо яко, различни са, имат своята си представа за света и на никого не пречат - ако щеш ги приемай! Защо, пък, другите не опитат да разберат за какво става въпрос, вместо да ги плюят, обиждат и непременно да мислят, че са секта или искат нещо да им продадат!? Те ти казват „Живей и обичай!”, а ти – ако искаш го приеми, ако искаш - живей!”.

Иска му се всеки, независимо от възрастта, който най-вероятно в някакъв момент е посетил друга държава в Европа и света и се е снимал пред „нещо”, което на него му е харесало, да прави това и тук, в България. „Каква е тази способност да не го пренесем, да не го вземем като добър пример?! Ние грабваме само някакъв елемент от всичко това, но не и как генерално са се справили „там” с нещата. Давам веднага пример с Тбилиси, където е уникална красота и не може да се сравни с нищо друго! Ремонтират улица, но я хващат от край до край - сгради, фасади, настилки. Нямам представа как се финансира това, но всичко се подменя!

Затова хората трябва да пътуват по света. Първо, за да разберат, че не са центъра на Вселената, и второ, за да видят как другите го правят! За мен у нас пример е Пловдив! Много харесвам града! Макар и да има още какво да се направи, има концепция за това как да изглежда. Изчистиха и подредиха парковете, пешеходните зони са прекрасни. Ами Капана – страхотно, уникално, артистично място, което, въпреки протестите, го затвориха за коли и сега кипи от живот! Не мога да повярвам, че в София, бидейки столица, няма подобно място, само някакви малки зони, обособили се с времето от само себе си!”



Поинтересувахме се какво е отношението на обичащия да пътешества наш приятел към графитите, бидейки и те част от градската култура. Призна ни, че понякога са му много приятни и шарени, като елемент. Но го дразнят „подписите” на определени крюта, водещи някакви „войни”. „В тези графити не намирам нищо – нито талант, нито усърдие – просто подпис. Не говоря за видовете шрифтове. Понякога ми е мъчно, че върху току-що ремонтирана сграда някой нещо е „надраскал”, но от друга страна се вижда, че все още има някакъв бунт и ъндърграунд живот. Графити-културата се натрупа през годините и се появиха жестоки автори! Правят се фестове, канят се артисти от чужбина, това е пътят! Не да забраняваш, а да се адаптираш! За мен много добър пример за това е рисунката на статуята на София на една от сградите на „Графа – страхотна е”. Много яка е и рисунката на ъгъла на „Цар Асен” и „Шандор Петьофи”, стилна е".

Георги е категоричен в мнението си, че боядисването на ел-таблата по улиците с националния флаг, е безумно. „Това е ад! Защото символът на знамето има много особена значимост. Нашата армия никога не е губила трибагреник по време на битки. Той трябва да се вее, да те кара да се чувстваш горд, затова трябва да е нависоко. Не може да бъде поставян ниско долу, още по-малко на някакво табло, което след две седмици ще ръждяса! В това няма нищо естетично и патриотично! По-скоро е примитивен и принизен опит за патриотизъм, който не води до нищо!”



Поредната му болка - големият ремонт на бул. „Дондуков”. „Добре, казва той, решиха, че паветата са голяма историческа ценност и ги запазиха. От Ларгото до „Раковска”. Но това е до средата! Кметът, след някакви срещи и обсъждания, рязко каза, че оттам нататък, посока бул. „Левски”, „Дондуков” вече не е исторически важна зона. Е, как да не е?! Паметникът на Левски е там, царските конюшни са там! И какво направиха – сложиха асфалт! Това е един изключително красив булевард, който има голяма значимост за трафика и човекопотока на целия град. И сега, дори по обновените тротоари, виждам колко много гадни, циментови парчета, като кръпки на стар костюм, са се появили и това са шахти!”



Възможно най-евтините за намиране павенца са сложени по тротоарите, светлинните стълбове са като взети от второкласен, междуселищен път… И точно този булевард, носещ точно това име и започващ точно оттам – Ларгото, изглежда по точно този сглобен начин – без красиви лампи, интересни детайли, с набързо боядисани, ръждясали стълбове. Но, явно това е положението, не му ще да се примири на Георги. „И ние – какво – трябва да сме доволни от управляващите, че са „ни направили” ремонт на улицата! Не мога да повярвам, че в градове, като Варна, Бургас и Пловдив, които със сигурност също имат някакви градоустройствени проблеми, всичко, което се прави, е много по-мащабно и не е с най-евтиния материал, купен все едно от кварталната железария.

Понякога имам чувството, че неподредеността в държавата ни чудесно устройва управляващите. Искат, явно, да не ни е приятно и комфортно и да хабим енергия в боренето с тротоарите! Те ни налагат да се занимаваме с всякакви глупости, за да може през това време да правят каквото си искат. Защото колкото на един човек му устроиш удобства, красота и уют в ежедневието, той толкова по-щастлив ще се чувства и съответно - ще изисква повече след това. Това е „големият проблем” и затова ни държат на „къс повод”, за да мрънкаме, да се бунтуваме, да не искаме още и накрая - да се примиряваме! И как след това ще изведеш хората да протестират срещу срутването на някоя сграда?



Като двойната къща на бул. „Левски”, която един с години злоупотребяващ с всичко човек, намира някаква вратичка, благодарение на един бивш министър, и целенасочено разрушава тази уникално красива, направена с много мисъл и естетика преди сто години от интелигентни, с европейско образование хора, сграда!

Както и други, оцелели от бомбандировки, комунизъм, преход, природни катаклизми и сега някакъв „умен” човек решава, че трябва да ги разруши! Това е всеобщ проблем във всяко едно населено място”.

В момента, чисто политически, сценаристът не намира надежда! В парламента не вижда никого, с когото да се асоциира и който да го представлява. А и не иска да се асоциира с „тези” хора! „Като се замислим, за първи път в това Народно събрание има едва 2-3-ма артисти, повечето са адвокати и икономисти. Може би това е показателно за хората на изкуството и естетиката, красивата среда и доброто градоустройство – все неща, които карат човека да иска повече и да мечтае, да фантазира и да мисли за себе си дали живее добре и „правилно”… Когато не се подсигурява и се уморява тенденциозно и насочено цялото гражданско общество с тъпи протести, изхабяващи енергията, в даден момент на хората им писва.



Много ме боли от факта, че авторитетите и хората на изкуството в държавата ни, успели в професиите си, не желаят да се бъркат в социалното й управление и да бъдат чувани. Защото знаят, че веднага ще бъдат дискредитирани, отхвърлени и съсипани. А техните гласове трябва да се чуват! Кой артист ще си позволи да каже „Не искам да се строи този небостъргач, защото с това се унищожава и съсипва средата!”, примерно? Никой не смее! Всеки се е затворил и си мисли да не би да направи нещо, с което да осуети собствената си сигурност. За съжаление, всичко е свързано с едно авторитарно управление, в което някой започва да внушава на обществото, че макар и „той” да не е най-добрият, какво ли ще правим без „него”, защото няма „кой” друг! Слава Богу, има шепа човеци от Софийска община, които харесвам”.



И понеже е пътувал доста, дава за пример столицата на Азербайджан – Баку. Супер богата държава, в която президентът е еди-кой си, а жена му е вицепрезидент.Те имат цялата власт да направят в страната си каквото пожелаят. „Там се наливат огромни количества пари, за да се промени обликът и имиджа на столицата. Най-вероятно също са спорили по темата със задръстванията и са решили да обслужат колите. Затова първо са премахнали трамваите и тролеите, после са разкарали хората.Оставили са им една - две пешеходни зони в центъра, които са нещо като градинка за кучета. Накрая са направили улиците по няколко платна и за всеки случай почти няма пешеходни пътеки, няма дори светофари за преминаване по кръстовищата. Представяте ли си, в разстояние на километри да няма къде да пресечеш. В центъра има няколко подлеза и хората са принудени да обикалят стотици метри, за да пресекат. Велоалеи няма. И в крайна сметка мислите ли, че задръстванията са намалели? Ами не. Сещам се и за друг абсурд – по цялото протежение на тези огромни чисто нови булеварди са ремонтирали фасадите на блоковете, за да може като си караш с колата, да ти е приятно за окото. Но са ремонтирали само фасадите откъм улицата, свиваш зад сградата и там си е старата кочина. Ето така става, когато хора с много пари и власт не се интересуват от правилата, принципи или естетика, и правят каквото си пожелаят”.

Затова за Жоро е безумие да се завират хората в подлези! Според него не трябва да бъдем набутвани под земята, защото в човешкото съзнание е заложено да искаме да бъдем на въздух. „Това е световна тенденция, която отрича подлезите, ако те не са наистина крайна необходимост, както е градска магистрала тип „Цариградско шосе”! Например защо трябва да влизам в някаква дупка, за улица от няма и пет метра? Какъвто е случая с подлеза на улица Раковска при кръстовището с Васил Левски? Приоритетът на модерния град винаги първо е човекът, после градския транспорт и накрая колите.



В Ларгото и Антична Сердика се вложиха страшно много пари и е място, което може да стане много интересно. Много харесвам куполите, обаче, ако се погледне отгоре между „триъгълника на властта”, се вижда как почти няма никакви хора. И всички чужденци се въртят и се чудят как да застанат, за да снимат, и винаги пресичат отгоре, защото пешеходна пътека, откъм „Св. Неделя”, посока ЦУМ, няма и са задължени да минат през подлеза. А те не искат. И аз не искам. Но, явно хората разсъждават така, че, ако те ежедневно минават оттам с колата си, няма да искат да има пешеходна пътека и някакви пресичащи да „ги бавят”. Гледат собствения си интерес. Дори и буферните паркинги да станат повече, макар и сегашните да не са пълни, никой няма да иска да спре там автомобила си и после да ходи пеш или с градския транспорт! Защото няма да му е „удобно”, тъй като не е паркирал отпред пред магазина. То просто не е престижно да идеш дотам с градския транспорт”, възмущава се авторът на сериали.

Затова пътуващият сценарист с отявлена гражданска позиция Георги Иванов опитва да отказва колата и гледа да не мрънка! Защото, според него, именно хората с мисъл, мнение и далновидност, а не служещите им, замърсяващи въздуха автомобили, променят нещата, атмосферата, излъчването, всичко в мястото, на което живеят!

More from View Sofia

Разпятие в розово: За предизборните кампании и американската мечта

All About Life преди 7 години

Градска легенда е, че мацките говорим...

33 оборота с готиното Renault CLIO - 33 любими точки в града. # 17 La Bottega al Vicolo

All About Life преди 7 години

Тя е голяма, шумна, предлага ни всичко, но понякога е ...

"Градски насекоми" - изложба на Ясена Попова

Events преди 8 години

Bulgarian Photography Now – онлайн платформа за съвременна българска фотография, представя проекта „Градски насекоми“ на българската фотографка Ясена Попова...