Следва

Новите лица на модата - Ана Луис

Face to face - Богдан Русев

Има хора, които с присъствието си те карат да се замислиш за това, което в действителност се случва около теб...

Лица преди 14 години

Има хора, които с присъствието си те карат да се замислиш за това, което в действителност се случва около теб. Има ли смисъл да се „палим” за злободневните теми, които се опитват да помрачат удоволствието от сутрешното кафе или трябва да се съсредоточим върху това, което наистина може да погълне вниманието ни в неговата абсолютна цялост?

Богдан Русев е човек, който се опитва да гледа на живота по начина, по-който самият той иска.

От края на 2008г. той е главен редактор на Капитал Light. Пише. Много. Не, защото трябва, а защото иска. До голяма степен, фантастиката е следствие от начина, по който мисли. Противно на очакванията мрази интелектуалните разговори и въпреки суетата си, не би определил себе си като бохем.

V. S. Колко човека работят в Капитал Light?
Б. Р. Четирима са в самия Light – трима редактори и арт-директорка. Предпечатът обаче ни е отделно звено, което не работи само за нас – затова и в един ден от седмицата сме малко повече хора.

V. S. Какъв трябва да бъде добрият редактор на една подобна медия?
Б. Р. Любопитен, проактивен, надежден. Да обича да обядва. Общо взето трябва да бъде приятел.

V. S. Как се разбира кой да свърши някаква гадна работа?
Б. Р. Ами аз им казвам. Зависи, ако има някаква специална причина, поради която даденият човек да свърши тази работа, няма никакъв проблем. Аз обаче гледам да не злоупотребявам. И аз си върша разни гадни неща и не си ги давам. Не мога просто така да ги тръсна на някого.

V. S. А с мъже или жени работиш по-добре?
Б. Р. С жени работя по-добре. Иначе, единият редактор е мъж, другите две са жени и арт-директорката е жена. Да, определено с жени работя по-добре.

V. S. Остава ли ти свободно време?
Б. Р. О, да. Всички, които напускат седмични списания се оплакват, че е било някаква „мелница” и т.н. Аз обаче не мисля така. Все пак идвам от рекламна агенция, където на уикендите се гледаше като на…хах…какви уикенди? Бяхме малка рекламна агенция. Много често се случваше в петък да разбереш, че в събота трябва да си готов за снимки еди-къде си. Интересно е в първите няколко месеца и после е ужасно. Все още не мога да се нарадвам, че в четвъртък вече си говорим къде ще ходим през уикенда.

V. S. Как успя да оползотвориш цялото това време?
Б. Р. Ходих до Албена, Златни пясъци. Даже едното от пътуванията ми беше с нискобюджетна компания, с билети, купени един месец по-рано.

V. S. А като цяло лесно ли се минава от рекламна агенция в медия?
Б. Р. Ами аз и преди съм работил в медия, така че това е малко като връщане - много приятно и много лесно. Всъщност аз няколко месеца го обмислях като вариант и бях измислил доста ясно какво всъщност искам да правя, така че в момента, в който отидох започнах да го правя и нямах проблеми.

V. S. Как мислиш, че ще се развият печатните медии в следващите 12 месеца?
Б. Р. Положението ще стане малко по-зле и постепенно ще се оправи. Има някой издания, които живеят с нагласата, че лятото е по-слаб сезон, а пък през есента очакват някакво възраждане – такова няма да има. През зимата, според мен, ще фалират списания.

V. S. Ще изпитваш ли носталгия към някое издание, което ще фалира?
Б. Р. Не съм сигурен дали може да ми липсва списание. То не е човек, че да ми липсва. Ще го преживея някак си. Предполагам, че няма да ми е много приятно, ако рязко спре да излиза сп. МАКСИМ, понеже е много забавно. Ако примерно очакваш да кажа сп. L’Europeo – няма. То е за хора, които не четат книги.

V. S. Какво четеш сега?
Б. Р. Ами мога да ти покажа – докато ви чаках си купих няколко книги. Чета много фантастични неща и по-скоро утопична фантастика.

V. S. Кога започна да те влече и кога започна да пишеш?
Б. Р. Ами много отдавна. Като малък имах една тетрадка, в която много старателно записвах - например, „3012 година – Втората галактическа война”. Преди да започна да пиша обаче, първо си измислях резюмето, което се поставя на задната корица на книгата. Това беше може би, някакъв рекламен подход на мислене. Преди да измисля първото изречение от книгата, измислях първото изречение от рецензията – и досега понякога го правя. Имам си някакъв въображаем читател в главата.

V. S. Щом като имаш някаква схема в главата, знаеш ли колко книги искаш да напишеш?
Б. Р. В живота ли? В живота не знам, разбира се. В момента ми е доста ясно – сега искам да напиша още две. Едната е детска фантастика.

V. S. А мислил ли си, че може да ти омръзне да пишеш?
Б. Р. Ами да, не го изключвам като вариант. След като напиша тези двете, сигурно ще трябва да мине известно време преди да се захвана с нещо ново. Така или иначе, не ми е това професията в момента.

V. S. Какво си завършил?
Б. Р. Английска филология в Софийския университет.

V. S. Ами ако ти се наложи да преподаваш английски език на деца? Какво би направил?
Б. Р. Аз съм преподавал. Те не бяха точно деца – бяха в подготвителен клас. Учителят по английски трябва да ги научи на английски. Въпреки това, се опитвах да направя така, че да им бъде интересно докато преподавам.

V. S. Кой е най-добрият жив български писател?
Б. Р. Ами не знам. Преди да дойда, точно разглеждах щанда „Съвременна българска литература”, където имаше стотици книги. Повечето не ги бях чувал. Не знам до колко имам компетентен поглед върху нещата. Знам на мен кои си ми харесват, обаче това е една много деликатна тема. Много харесвам Ясен Атанасов, Захари Карабашлиев, на Радослав Парушев последната книга е много добра. Има един много добър, с който не се познавам – само по майл сме си общували, Илия Троянов. Има много добри български писатели, които пишат и на други езици и за които не можеш дори да предположиш от къде идват. Много от тях обаче не искат да дават интервюта и не обичат да се показват много пред публиката.

V. S. Имаш ли любима детска книга и любим детски автор?
Б. Р. Може би Астрид Линдгрен, а книгата определено „Роня – дъщерята на разбойника”. Иначе Тери Пратчет е страшно добър. Много му се възхищавам –вече с двадесета-тридесета книга отново успява да ме разтърси.

V. S. Ами Ерих Кестнер? На мене ми е много любим.
Б. Р. О, не. Той е прекалено сантиментален и буржоазен.

V. S. Ти добро дете ли беше?
Б. Р. Да, бях такова, което си седи вкъщи и си чете книги. Родителите ми ме караха да си играя с децата, обаче аз не исках.

V. S. Кое ти е най-приятното определение – писател, интелектуалец, млад автор, бохем? Бохемът примерно е този, който живее в мансарда, води интелектуални разговори и пр.
Б. Р. Хах, че живея в мансарда – живея. А иначе интелектуални разговори – мразя. Прекарвам най-много време в четене и в гледане на филми.

V. S. Кой беше последният филм, който гледа?
Б. Р. Някаква глупост – „Отведи ме в ада”. Очаквах да бъде смешен, а всъщност беше просто много гаден. Беше от типа филми, в който момичето прегръща приятеля си, той я успокоява, а на сутринта се оказва, че това не е приятелят й. Май не трябваше да го гледам – не се впечатлявам от подобни глупости.

V. S. Вече един малко по-комерсиален въпрос – как протичат грижите за самия теб?
Б. Р. Опитвам се да спортувам сравнително редовно – тичам и плувам през лятото. Сам съм си измислил някакви хранителни навици, които гледам да спазвам.

V. S. Суетен ли си?
Б. Р. Да, обаче по някакъв начин, който сам съм си измислил. Като ме погледне човек обаче, не може да каже. Примерно, не мога да гладя – никога през живота си не съм гладил. За сметка на това, винаги ходя с ризи.

V. S. С какво никога не би излязъл?
Б. Р. С чехли.

V. S. В този ред на мисли кое е абсолютно приемливо и неприемливо за мъжете и за жените, съответно?
Б. Р. Мъжете не могат да ходят с чехли. Освен това, много малко изглеждат добре с къси панталони. Трябва много да се внимава и с тесните дънки. Напоследък се е напълнило с мъже с тесни дънки, прилепнали тениски и шкембета. Това, което супер много ме дразни при жените са обувките с дупчица отпред, при които обаче пръстите изскачат. Не харесвам и надписите по дрехите – особено “Sexy Kitten” на задника.

V. S. Кое е първото нещо, което ти прави впечатление в една жена?
Б. Р. През лятото много гледам крака. Обикновено първо гледам главата и после краката – това ми е траекторията. Обръщам много голямо внимание на косата и на прическата.

V. S. Има ли нещо, с което мъжът и съответно жената, никога няма да сбъркат?
Б. Р. При мъжете – Polo Shirt. Стои добре почти на всякаква фигура. За жените не знам, но много харесвам панталони и ризи с леко мъжка кройка. Като цяло не харесвам прекалено женствени или прекалено мъжествени дрехи. Не може цял ден да си секси – от сутринта до вечерта.

V. S. А кои са магазините, от които пазаруваш?
Б. Р. Ben Sherman. Панталони установих, че си купувам само от Playlife. Чакам да отворят и H&M – там всичко ми става и всичко ми харесва. Capasca започнаха да правят хубави мъжки неща. Винтидж и секънд-хенд не харесвам. И Converse, разбира се – те са си класика.

V. S. Имаш ли някакъв скрит талант?
Б. Р. Ами наскоро открих, че мoга много добре да стрелям с лък – случи се на плажа. Мога да гледам ужасно много филми. И някои сериали – обожавам „Доктор Хаус”.

Тази вечер в 20.00 часа Богдан Русев, Радослав Парушев и Васил Георгиев ще ни прочетат по нещо от последните си книги в The Fridge. Така че ако вечерта ти е свободна, заповядай на едно голямо четене. The Fridge е на "Овче поле" 122.
 

More from View Sofia

More Лица