Следва

Breathtaker - меломания от Bаng&Olufsen

От архива: Модните фотографи в кадър. Васил Германов

Следващият ни герой в поредицата Фотографите в кадър е един от любимите ни български модни фотографи и...

Fashion преди 13 години

Решихме да ти припомним отново, защото Васил е готин събеседник, а интервюто с него беше сред най-добрите в поредицата ни Модните фотографи в кадър.

Следващият ни герой в поредицата Фотографите в кадър е един от любимите ни български модни фотографи и именно за това го поставихме в седмицата на мъжете.

Харесваме Васил Германов, защото е млад и повече от талантлив, сесиите му не са copy/paste, а резултат от задълбочен рисърч, което си личи във всяка снимка. А снимките му си виждал във всяко добро българско модно и лайфстайл издание.

Основното, което свързваме с него, освен огромния му фотографски талант, е думата “не”. Той по принцип НЕ дава интервюта, но за нас направи изключение. Той НЕ е завършил НАТФИЗ, но това не му е попречило да се превърне в един от нашите топ модни фотографи.

Напук на всички клишета той НЕ спи с манекенките, които снима.
Той НЕ приема всяко предложение за работа - снима това, което настина му харесва. Той НЕ снима чалга или, ако го прави, е само при условие, че обектът не е с чалга визия. Смята, че НЯМА стилна популярна личност в България - добре облечените хора не се показват.

Въпреки всички “не”, НЕ е напълно скептичен за българската модна фотография. Вярва, че нещата и тук могат да се случват правилно.


сп. Amica, сп. Moda

V. S. Знаем, че с фотографията си започнал в училище, но как точно реши да се занимаваш с модна, а не с репортажна фотография примерно?
В. Г.
Всеки минава първо през репортажна фотография. Не знам, случайно може би започна всичко. Не мога да се сетя защо точно модна…

V. S. Кое беше първото нещо, което снима и разбра, че това е вече мода?
В. Г.
Когато започнах на 15 да работя като асистент. Тогава започваше и всичко в тази страна, свързано със списанията. Аз снимам предимно списания, рядко реклами. Завърших училище, кандидатствах в НАТФИЗ, не ме приеха, за което се радвам...

V. S. Защо? Щеше да станеш един „художествен” фотограф?
В. Г.
Ами не, не точно. НАТФИЗ е едно клише - мога да позная всеки, който е завършил там. Там не те учат на творчество.

V. S. Купуваш ли си български списания?
В. Г.
Не си купувам, защото са грозни. Дразни ме дизайнът, дразни ме това, че картинките вече съм ги виждал някъде.


сп. Едно

V. S. Колко години сме назад от средноевропейските постижения в нашата област според теб?
В. Г.
Във фотографията започват да се появяват много готини хора, които правят много добри неща, с много добра техника.

V. S. Коя е последната реклама, която снима?
В. Г.
Рекламната кампания на Capasca. Имам удоволствието да мога да си избирам какво да снимам. Естествено, отказвал съм работа. Отнасям се много сериозно към това, което правя. Не се показвам, не давам интервюта, не мисля, че бих спечелил от показността.

V. S. Един твой колега, Енчо Найденов, каза „нашата работа е много самотна”. Така ли е?
В. Г.
Не съм съгласен. Моята работа е свързана с кръг от хора, който е малък, но все пак не съм сам. Екипът е най-важен в тази работа и допринася да се забавляваш.

V. S. Какъв е фотографският ти допинг? От какво се надъхваш?
В. Г.
Купувам си много списания. Преди - всякаква чужда преса, а сега – предимно некомерсиални издания.

V. S. Обременено ли е окото ти? Виждаш ли жените като рентген – тази става, тази не?
В. Г.
Зависи какво правиш. Много ми харесва да работя с модели, които никога не са се снимали. Всеки може да снима с професионален модел - това е лесно. Разбира се, обичам да снимам и с добрите и те ми се доверяват, което също е друго важно нещо. Аз се държа нормално с тях, но не навлизам в личното им пространство.


Капитал LIGHT

V. S. С мъжете или с жените е по-трудно?
В. Г.
С мъжете. Те са по-притеснителни.

V. S. Какъв е проблемът на нашите модни фотографи?
В. Г.
Много завист има. Хората по света се забавляват и въобще не им пука.
Вероятно и там има, но тъй като тук сме много малко, се усеща по-силно.

V. S. Ако те поканят да снимаш без хонорар, на кого няма да откажеш?
В. Г.
Аз мога да снимам без хонорар всичко - само да ми хареса.

V. S. А какво ти харесва да снимаш? Известни лица, модели?!
В. Г.
Бих снимал Лара Стоун примерно - би ми била интересна. Появяват се нови лица, които са много интересни – например Аби Лий, Ким Ноорда, Марина Перез и други.

V. S. Добре, ако сега ти кажем, че искаме да направим нещо абсолютно готино. Събираме група експериментатори, новатори, супернеопитен модел и стилисти. Би ли се съгласил да се включиш без хонорар?
В. Г.
Ще ви откажа и ще кажа защо. Това е най-големият проблем тук. Всеки трябва да извърви своя път, крачка по крачка. Това е най-важното. Тук нещата се случват по следния начин - ти даваш шанс на супернеизвестни стилисти, модели и т.н. да работят с мен. Случвало ми се е – след това тези хора започват да говорят, че са работили с мен, че знаят всичко, че са супер, че са готови.
Аз съм работил две години абсолютно без пари, по 18 часа в студиото, като асистент, тогава се работеше супермного и смятам, че това е времето, което ме е формирало като човек. Това е важно - да си минеш пътя.


сп. Мода

V. S. Има ли в България действащи истински стилисти?
В. Г.
Има много добри стилисти, които си разбират от работата. Смятам, че Сандра Клинчева, е сред най-добрите. Друг е Иван Бончев–Вайо, който в момента е в Милано. Третото име е Ангелина Илиева-Инга. Друг добър е Добромир Киряков.

V. S. По какво си личи добрият стил?
В. Г.
Ако става въпрос за България, не може да имаш стил. Почерк може да имаш, но стил - не. Защото като направиш три сесии с еднакъв стил, той омръзва - трябва да си различен.


Amica

V. S. Кое определяш като грозно?
В. Г.
Лошият вкус е много грозно нещо. За мен лош вкус е например да се обличаш от магазини или с марки, за които някой друг ти е казал, че са модерни – не че ти харесват или ти отиват. Стил се изгражда. Най-лесно е например да гледаш блогове със снимки на добре облечени хора от целия свят – модерните хора навън нямат това отношение, което имаме ние. Ние сме страната на лейбълите.

V. S. Да, ама Levi’s си е Levi’s, не можеш да ни убедиш в обратното.
В. Г.
Това е друго нещо. Всяка марка и носенето й е култура - ние нямаме културата да носим Dior или Bottega Veneta. Модата е да надживееш лейбълите. Тук хората много се влияят и то не от правилните източници. Защото нали гледаме и MTV - защо никой не изглежда така?

V. S. Дай ни един пример за добър стил от публичните личности в България?
В. Г.
Руши е добре облечен, но той не е в България вече. Като цяло българските мъже не се обличат добре. Има и такива, които са уцелили стила си и не стоят абсурдно, но те не са популярни. Това е най-лошото тук - хората изглеждат абсурдно.

V. S. С какво не може да сбърка в облеклото си една жена? Любим наш въпрос.
В. Г.
Това е абсолютно индивидуално. Трябва да се чувства добре в собствената си кожа , а това си личи веднага. Те искат да приличат на някакви хора по света и го правят по евтин и грешен начин. И не става.

V. S. Какви са скритите ти таланти?
В. Г.
Рисувах - такова ми е било семейството, всички са художници и музиканти.

V. S. Какво ти се снима в момента?
В. Г.
Това е въпрос на търсене, което е различно във всеки един период , през който минавам. Сега са ми интересни някакви странни типажи, да мина една идея над чистата мода. Но това е много сложно, защото тук хората са страхливи.

V. S. Чалга?
В. Г.
Не, чалга не снимам. Чалгата си плаща, но трябва много добре да познаваш психологически тези хора. Те са си нормални, но си имат собствените прищевки. Правил съм два пъти такова изключение, но си имах сериозни условия да го направя. Не е моята тази култура.

V. S. Благодарим ти, Васко? Каква е дебелата книга, която донесе, като дойде?
В. Г.
Портретите на Марио Тестино.
 

More Fashion