Следва

Buzz очаква снийкър маниаците с изненада в Сердика център

Надежда в Elephant Bookstore - книжарницата с приказките

Момичето от розовия остров на улица „Шишман“, на който стъпваш и всичките ти проблеми изчезват!

All About Life преди 5 години

Ние, от ViewSofia, сме изключително щастливи от факта, че ще работим с най-усмихнатите и учтиви млади хора, които посрещат и изпращат в книжарницата си всеки един от нас, клиентите, с обич и топлина. А защо искаме да отидем точно в тази книжарница в сърцето на София? Защо краката ни ни завеждат, тичайки натам неспирно, когато дори не сме в района? Защо винаги желаем да влезем в нея, когато искаме да се сдобием с още една скъпоценност или просто да разгледаме новите съкровища, които да подарим на себе си или любимите ни хора?



Не знаем дали тайната се крие в момичетата и момчетата от „Elephant bookstore“, които всеки път ни карат да се чувстваме като у дома си в мига, в който прекрачим прага на уютното пространство на ул. „Шишман“ 31. Или пък има нещо в задушевната обстановка, от което ни става лежерно и приятно. А може би в самите книги, по-голямата част от които са втора ръка, в оригинали или превод на английски, със своите собствени цветове, форми и аромати?! Които, от своя страна, подканват хора от всякакви възрасти и държави да не устоят на изкушението и „Elephant bookstore“ се превръща в една малка, интернационална жужилня?! Или пък е от всичко по малко?



Скоро ще разберем, защото в тази книжарница (не) се крие нашата Надежда, която отскоро горещо ще ни препоръчва четива на английски, на които да се насладим с удоволствие и глътка топъл чай, професионално ще ни консултира, което прави и на "Шишман" 31, за литературата, в частност класическата и съвременната такава, и понякога, специално заради нас, ще поръча книга. Тя също отговаря и за „нърди“ частта на книжното пространство ФБ-страницата на „Elephant bookstore“ Elephant Comics за комикси, манга и график новели



Надежда още от малка е на мнение, че човек трябва да опита от възможно най-много неща.
Като дете учи няколко години в Брюксел, тъй като със семейството ѝ живеят там известно време, а когато се прибират продължава в езиково училище. Когато идва и нейният тийнейджърски бунт, тя не продължава с изучаването на езици, а отива в Националната Търговско-Банковата гимназия. Признава, че от софийското школо научава много неща, които сега ѝ помагат да се справя с живота си на пораснало момиче. Желанието ѝ да продължи образованието след училище я кара дълго да се лута между специалности, градове, дори – държави. В крайна сметка съдбата си знае работата и отвежда Надежда Димитрова - така е цялото ѝ име, „чак“ в Студентски Град в УНСС, където догодина завършва Европеистика. Заради любопитството ѝ към заобикалящия я свят, Надето не може, вероятно и не иска, да се спре на едно нещо и вече е убедена, че най-хубавото, което дотук образованието ѝ дава е, че има безброй скрити врати на познание, които можем да отворим, ако мъничко се постараем.



VS: Надя, разкажи ни ти как „попадна” в Елефант!? Самото място и хората, с които работиш, какво ти дават, клиентите ви „що за птици” са и според теб защо се връщат в книжарницата ви отново и отново? 

Н: Попаднах в Елефант много непредвидено. Седях на едно бюро, в един офис, в един бизнес парк, и ровейки из един сайт за обяви за работа, попаднах на тази на книжарницата. През главата ми, като на лента, минаха всички пъти, в които съм била там, за да намеря някой интересен комикс или книга и ми стана много мило. Почудих се известно време, кандидатствах и вече съм тук повече от година и половина. Определено извадих късмет, защото в Елефант няма текучество на персонал.

Не приемам работата си само като такава, защото ми е изключително приятно да прекарвам времето си там. Колегите ми, както и самото място, ми дават много. Като започнем от безгранична подкрепа в начинанията ми, минем през опит и нови знания и завършим със безброй смешки и хубави мигове. Разбира се, работата сама по себе си е доста по-сериозна и сложна, отколкото излежда отстрани. За да може механизмът да работи без оплаквания, е необходим доста труд и това, което виждат и усещат посетителите, са само крайните резултати на много невидим труд!

Относно клиентите ни, мога само да кажа, че всеки от тях е толкова специален, колкото и самата книжарница. Те са хора, от които винаги можеш да разбереш нещо ново и интересно и ни носят щастие всеки път, когато се върнат, за да си побъбрим отново. А защо се връщат, не зная, има безброй причини, вероятно. Но помня защо аз като клиент се връщах всеки път - защото тази малка книжарница, изпълнена с всякакви приказности, е като един розов остров на улица „Шишман“, на който стъпваш и всичките ти проблеми изчезват! Атмосферата и фактът, че някой те посреща винаги с усмивка, са за мен отличителните й белези. Заедно с невероятния избор от книги и подаръци от цял свят, разбира се, без които Елефант нямаше да е Елефант!

VS: Разбрахме, че си превеждала, какво точно и има ли някаква специфика? За да бъде достъпен, разбираем, смислен, забавен, трогателен един текст, можеш ли да варираш с него, имаш ли свобода на словото или „се налагат” конкретни „формули”?

Н: Превеждала съм една книжка с детски разкази от български на френски, също така статии, но по-голямата ми страст е писането. Пиша от дете и нямам спомен как се стигна до това, просто винаги ми е било приятно. Пишех много стихчета, после разкази и после един детски роман. Сега главно пиша поезия, но имам и няколко идеи за романи, върху които работя. Относно преводите пък, най-любими са ми литературните преводи, защото те са и най-интересни. При тях човек има пълна свобода, но тънкостта идва при пресъздаването на емоцията, която оригиналния текст оставя.

VS: А кога успя да научиш толкова езици – знаеш френски, испански, немски и английски?! Кога човек може да каже, че знае някакъв чужд език? Колко е „достатъчно” да научи, за да може да комуникира с другите чрез него?

Н: Френският език ми е като втори майчин, а английският – първи чужд. На немски мога да се оправя на екскурзия в Германия за няколко дни, а испански открих, че „знам“ съвсем случайно, от гледане на сериали и от мои приятели. Много е лесно, след като човек вече знае един два езика, да научи още няколко, защото вече има изградена система на учене и може да прави препратки между езиците, които знае.

За мен да знаеш един език означава да можеш да го използваш без притеснение, а относно колко е нужно – няма лимит на това, защото е невъзможно човек да знае всичко за езика. Местните винаги са отзивчиви, когато видят, че някой се опитва да говори с тях на езика им и като цяло комуникацията не изисква много, защото ако група хора искат да се разберат, със сигурност ще намерят начин да го направят.



VS: В днешно време, с възможността чрез интернет сами да си намираме текстове за четене, да напишем нещо, което почти веднага и безплатно ще бъде видяно от много хора, да си превеждаме от всякакви езици всичко и що-годе да успеем да схванем смисъла на написаното, има ли нужда от още писатели и преводачи? Не е ли твърде романтично и архаично?

Н: Интернет определено е страхотен помощник на човека да се информира, но според мен все още не може да го замести напълно. Когато превода мине през човешки ръце, се предава емоция, а не само информация, което все още не е напълно оставено на заден план.

В днешно време определено има доста помощни колела за хората, занимаващи се с литература по един или друг начин, като блогове, автоматични преводачи и т.н., но определено още има нужда, поне според мен, от такива творци. Все пак, за да може нещо да бъде преведено, трябва да бъде написано от някого, а и лично за мен от писатели винаги ще има нужда.

Чрез литературата хората пресъздават емоции и истории, независимо от времето и това колко е забързано и напреднало всичко около тях. От книгите винаги можем да научим нещо, че даже и да попътуваме във времето и не мисля, че някога ще стане „демоде". Относно „писачите" и авторите, определено има разлика. Това, което прави един човек „писач", е умелото прилагане на правила и норми, но това не винаги води до добра и интересна история. Истинският автор пресъздава емоция, разказва истории, увлича читателя и го потапя в други светове, спазвайки или не толкова нормите на езика. За мен обаче двете са свързани, защото за да можеш да играеш с правилата и да ги огъваш по всячески начини, трябва да ги владееш напълно.

VS: Четящите и нечетящи хора могат ли да се разделят на „типове”? Общуването може ли да подскаже (и как) дали даден човек чете книги?

Н: Могат, но аз не съм почитател на това разделение. Това, че човек не чете, не означава, че не си набавя същите позитиви от други неща, като киното, например. Когато човек чете определено си личи по начина му на изразяване, а понякога дори и по поведението му. Познавам хора, които са възпитани от прочетеното в книгите и това определено се забелязва в поведението им.

VS: Ти как „се запали” по книгите? Има ли конкретна случка, която и до ден днешен да помниш, отключила в съзнанието ти жаждата за четене? Какво ти дава хартиеният свитък?
Н: Помня, че от малка много обичах да ми четат. Толкова много обичах, че бях запомнила повечето истории наизуст и когато семейството ми се опитваше да прескочи някой друг детайл, винаги ги поправях. Чета, откакто мога, а книгата, която ме накара да не спирам да чета, беше „Приключенията на Лукчо“ на Джани Родари. Не помня вече защо, не помня много и от самата книжка, за съжаление, но помня, че ме беше впечатлила безкрайно. Книгите ме научиха на много неща, най-вече на търпение, защото колкото и да искаш да видиш края, трябва да прочетеш всичко останало. Спечелиха ми приятелства и ме отведоха на безброй места.

VS: Предпочиташ аромата на папироса или електронния четец? В каква ситуация и защо?
Н: Не обичам електронните книги. Не ми доставят същото удоволствие, като физическите копия. Знам, че електронните четци са доста по-удобни в много ситуации, но аз не мога да се преборя с природата си. Пътувам много и понякога побирането на книги в багажа е трудно, но всичко си заслужава при отварянето им. Няма по хубаво от миризмата на нова книга и няма нищо по-загадъчно от вида и аромата на старо издание, носещо безброй истории.


VS: Кои са твоите любими книги, които би препоръчала да бъдат прочетени и автори на английски?
Н: Любимите ми книги се сменят често, защото все се появява нова конкуренция за тях, но имам няколко любими, които са константи. Първата е „Метро 2033“ на Дмитрий Глуховски и тя се нареди там, защото само привидно е фантастика. В нея се крият толкова много психологически разсъждения за човека и начина му на живот, че е почти невъзможно да не я прочетеш на един дъх. Втората ми константно любима книга е „Дезире“ на Анемари Зелинко, която разказва за живота на първата годеница на Наполеон и по-късно кралица на Швеция и Норвегия - Бернардин Йожени Дезире Клари. Нареди се там заради много лекия и интересен начин да се покажат части от историята през очите на едно младо момиче. 

В момента съм доста впечатлена от „When breath becomes air" на Paul Kalanithi и „The confessions of the birds" на Farid Ud-Din Attar.

Винаги бих препоръчала тези книги, както и много други, защото карат читателя да се чувства по определен начин. Всички книги, които са ми любими или ми допадат повече, винаги ме карат да се чувствам особено или провокират мисълта ми.

VS: Как най-лесно се изучава чужд език, според теб? Има ли някаква „рецепта”, или поне – каква е твоята?
Н: Рецептата за изучаването на езици е много проста – една супена лъжица четене на книги, списания и вестници на езика, щипка гледане на филми и смесване на това със посещение на страната, в която се говори, до получаване на хомогенна смес. За мен това е най-добрият и ефективен начин, но и курсовете никога не са излишни.

VS: Била ли си в държавите, чиито езици владееш? По какъв повод? Кои са нещата – хубави и не толкова, които първосигнално са те впечатлили там – и в хората, и в средата, и в ситуации, в които си попадала?
Н: Била съм в повечето, тъй като обичам да пътувам и го правя често. Частично отраснах в Белгия, защото майка ми работеше в Брюксел известно време. Там научих френски, както и много малко холандски, от който сега почти нямам спомен. Нямам негативни спомени от белгийското си детство, освен че България ми липсваше. Всичко беше забавно, прекрасно и лесно, или поне това видях аз. Всички деца бяха изключително мили и възпитани, а със семейството ми имахме възможност да пътуваме през уикендите до околните градове и държави, поради добре уредения транспорт.

През последните две години бях в Испания, Англия, Германия, Франция и Гърция. Гръцки все още не знам, но за тези държави мога да кажа отново главно позитиви. Всички те ми правят впечатление с изкуството и архитектурата си, уредеността си и точността, както и огромното разнообразие на десертчета, които за съжаление още не са стигнали до България.

VS: Къде би се върнала отново и защо? А би ли „напуснала” България и защо?
Н: Бих се върнала на всички места, на които съм била, защото един път никога не е достатъчен, за да се потопи човек във „вайба“ на мястото. Местата, на които няма да ми омръзне да се връщам, са Прага, Барселона и Будапеща, защото, поне засега, ги чувствам най-близо до себе си. И - да - бих поживяла извън България за малко. Даже, най-точно казано, бих се местила за по половин или една година на разни места, но не и да напускам родината си окончателно! При никакви обстоятелства! Това е моят дом и го обичам с цялото си сърце, а и има нужда от млади хора, които да покажат, че и тук могат да се случат „чудеса“.



VS: Заради кое един млад и интелигентен човек, като теб, се бунтува? Ти как и с какво би променила нещата?
Н: Всеки се бунтува за нещо различно, за това което му е най-свято, но определено има няколко неща, за които задружно сме несъгласни. Възможностите за кариерно развитие, равенството, качественото образование и други такива нещица карат младите хора днес да протестират безмълвно и евентуално да емигрират, поне според мен.

Нещото, което от дете ме дразнеше, е образователната ни система. Фактът, че не се взимат предвид силните страни на децата в обучението им, а вместо това всички са длъжни да научат урока и да бъдат изпитани в преразказването му след това. Помня как се изписваха едни безкрайни тетрадки с материал и как после синтезирах всичко вкъщи с много по-лесни, ясни и забавни за мен рисунки и схеми.

В общи линии са няколко нещата, които лично аз бих променила, като по-голямата част от тях са свързани с образованието. Има нужда от повече млади и мотивирани учители, но за съжаление в момента поради ред причини, тази професия е крайно непривлекателна за младите. Бих направила също образователна система, която да предава информацията на децата така, както те най-лесно биха я възприели и бих обърнала повече внимание на кариерното ориентиране на младежите. Мисля, че ако от деца бъдем възпитавани правилно и имаме достъп до максимални познания, много други проблеми, възникващи впоследствие в обществото, няма да съществуват.















Запечатахме чудните и неподправени моменти от срещата ни в Elephant bookstore“, благодарение на точното и бързо око на
Huawei Mate 20 pro 

More All About Life

Ходенето пеша до работа и обратно - най-добрата практика за духа и тялото

All About Life преди 6 дни

Знаем, че движението е здраве, но или "нямаме време", или намираме хиляди други оправдания, така че да го избегнем. Само че златното правило е, че е супер важно да се движим, а ходенето до работа пеша помага не само на тялото, но и на ума.