Амерканската храна е лоша. Това е ясно. Ужасени сме от химическия привкус на сандвичите. Виждаме, че комерсиалната среда страда от шизофрения: едновременно ни рекламират суперкалорични храни и програми за отслабване. На всичко отгоре почвите ни са замърсени от изкуствени торове и пестициди.
А за транспортирането на готови, опаковани храни се хабят тонове гориво, което означава: въглеродни емисии и глобално затопляне.
Вредните ни хранителни навици нарушават баланса и на телата ни, и на природата.
Майкъл Полан е човекът, който осъзна, че всички тези проблеми са свързани.
Книгата му The Omnivore’s Dilemma от 2006 г. не само се продава в милионен тираж, а и вече я преподават в колежи и университети по света. Полан е медийна звезда.
Статиите за него са неизброими, а тази година се появи и във филма Food, Inc. (документален филм, който разказва за това откъде идват чипсът и хамбургерите и прилича на хорър, само дето е наистина.)
В Тhe Omnivore’s Dilemma („Дилемата на всеядните”) Полан, както и всички нас, си задава въпроса какво да ядем. За да намери отговор, той тръгва на дълго разследване из полетата, фермите, лабораториите и супермаркетите на САЩ. Заключението му е, че ни трябва не само по-добра храна, а и културна и обществена реформа.
Последователи се намират. За три години от излизането на книгата в Америка се случва тиха, но мащабна кухненска революция.
На 14 октомври видяхме Полан на живо на конференцията за опазване на околната среда Bioneers в Сан Рафаел, близо до Сан Франциско, Калифорния. „Готвачът революционер” се появи с хартиен пакет с добре познатото жълто „М” и извади от него издут хамбургер.
После нареди пред себе си 4 стъклени чаши и започна да налива в тях лепкава кафява течност.
„Петрол” – каза Полан и продължи да налива, докато не стигна до 3 чаши и четвърт. Толкова гориво изгорено, за да се произведе хамбургерът.
След като „нареди масата”, Полан си облиза пръстите. Публиката ахна ужасена. „Не се притеснявайте, това е само шоколадов сироп” – присмя ни се той, но чувството за отвращение остана. Никой от над хилядата души, които бяха в тази зала, няма да яде junk food скоро.
Полан смята, че за да си възстановим здравето, трябва да направим повече от това просто да поглъщаме по-малко калории. Трябва да изградим нова производствена система, която да не е базирана на петрол, а на слънчева енергия.
Това означава отглеждане на реколта, съобразена с климата и почвите на дадения регион, никакви пестициди, свободен добитък, хранен със свежа трева, естествен тор вместо химикали, или всичко това, казано с една дума: биоземеделие.
Същевременно трябва да се създадат нови мрежи за дистрибуция на храната на малки разстояния вместо на национално и международно равнище. Всеки регион трябва да произвежда сам храната си. Така не само ще се намалят драстично въглеродните ни емисии, но и ще ядем по-прясна храна. (Като си представи човек как това апетитно парче холандска гауда е прекарало десетки часове в претъпкания багажник на някой тир… хм, вече не е толкова апетитно.)
Освен към промяна в земеделието и икономиката, Полан приканва и към културна промяна. Този симпатичен идеалист смята, че правилно хранене не може да има без по-добро общество (и обратното). Вместо да купуваме холандска гауда, чиято предистория предпочитаме да не знаем, можем да разучим коя е най-близката до нас мандра и да отидем да се запознаем с производителите на място.
Полан е убеден, че трябва да върнем на храненето статуса на ритуал, който ни свързва с хората около нас. „Трябва отново да започнем да готвим!” – казва той. Всеки от нас, който е приготвял вечеря за приятели или за любим човек, знае за какво става въпрос – стойността на храната не се измерва в калории, а в доверие и емоции.
Полан успя да уплаши и да вдъхнови обществото достатъчно, за да го накара да промени нещо. Резултатът е, че много хора в Америка наистина отиват и се запознават с местните фермери и си купуват продукти директно от тях, вместо от супермаркета.
Интересна тенденция е и появата на т.нар. farmers’ markets в градовете - седмични пазари като от едно време, с щандове със зеленчуци, ядки и прясно изпечен хляб, често придружени с музика на живо. Наскоро видях такъв пазар на улица в Манхатън, под небостъргачите.
А точно след лекцията на Полан си купих цедено кисело мляко от подобно място в Калифорния. Посетителите на тези събития са от различни прослойки – някои са с расти, а други с дрехи на Michael Kors.
Полан може да е мечтател, но съвсем не е единственият. Подкрепят го и хипарите, решени да спасят природата, и бизнесдамите в Манхатън, които държат да се хранят здравословно.
Така намираме и решението на вечния проблем с калориите. Те не са важни. Когато човек подхожда с уважение към храната си, когато гледа на нея като на ритуал и се замисля за историята й и за ефекта й върху околната среда, няма как да злоупотреби. Гледайте на храната с любов, драги читатели. Да живее храната.
More from View Sofia
Адел: непосилната лекота на 50-те килограма плюс
Какво се случи с Адел тази година? 32-годишната певица, която "прави музика за ушите, а не за очите" свали почти 50 килограма и е неузнаваема?
SPICE up your life: 3 подправки, които гарантирано подсилват имунитета
Colours of the world Spice up your life Every boy and every girl Spice up your life People of the world Spice up your life Aah!
Health Battle: Маргарин vs. Масло
"Борба", стара колкото света, но кой от двата продукта всъщност е големият ни съюзник в битката за по-здравословно хранене?
