Главен редактор на американския Vogue вече повече от 30 години, професионалист от световна класа с влияние не само в света на модата, а и в културните и политически среди отвъд Океана... Преди да ви срещнем отблизо с нея, благодарение на екслузивно интервю, което дава за The Guardian, ще ви разкажем случка, която е достатъчно красноречива.
Миналия август Анна Уинтур кани близки и приятели в огромната си лятна къща в Лонг Айлънд. В една топла съботна сутрин двамата с треньора й по тенис разигравали топката на корта. Уинтур забелязва, че той е доста нервен и разсеян, отдава го на факта, че жена му била бременна. "Нормално е да е умислен и разтревожен", казва си Уинтур.
Уинтур с двете си деца по време на модното шоу на Шон Джон, Ню Йорк, 2003
Смущението на треньора обаче не само не спира, ами малко след това около къщата на Уинтур се вдига необикновена по размер папарашка врява. Тя се оглежда и вижда своя приятел Роджър Федерер да пристига неканен със семейството си. Изненадващото посещение е идея на дъщеря й Бий, която решава да направи подарък на майка си. Тогава Уинтур и Федерер за първи път играят тенис заедно. Тя с усмивка си спомня за този прекрасен момент: "С Роджър играхме по двойки срещу племенниците ми. И разбира се, спечелихме..."
Анна и Роджър
Защо разказваме всичко това? Последната фраза описва накратко "ядрената Уинтур" и начина й на живот.
Тя е играчът, който винаги печели. И е много повече от Артистичен директор на издателство Condé Nast и Главен редактор на американския Vogue (два достатъчно грамадни поста). Списанието, собственост на Condé Nast, е писта, която помага на Уинтур да се превърне в сериозен играч и на политическата и културна сцена в Щатите. Освен кралица в света на модата, Анна Уинтур допринася с огромна сума от набрани чрез благотворителност средства за президентската кампания на Барак Обама през 2012г. Има и орден от кралица Елизабет II и носи благородническата титла Дама на Британската империя. Анна Уинтур е институция. Заради голямата й роля в набирането на средства за музея Метрополитън през 2014-та, институтът за костюми в музея е преименуван с нейното име. Тя обаче твърди, че това не е нещо, към което се е стремяла съзнателно. "Просто си върша работата", лаконично обяснява Уинтур. Широката публика вече може да стане свидетел на това как точно си върши работата - наскоро Кралицата Майка пусна онлайн Мастър-клас, в който споделя ключови моменти от дългогодишния си опит.
Уинтур разглежда оформленията на страниците на списаниието. Ню Йорк, 2003
Митологията за Уинтур
Безброй са митовете около образа й като титан в областта на модата и изключително властна и безкомпромисна жена. Подхранвани са не само в модните среди, а и в поп-култура. Това се дължи предимно на филма "Дяволът носи Prada" (2006), в който Мерил Стрийп изиграва блестящо ролята на Уинтур. Анна е такова величие, че само един слух за евентуалното й оттегляне от поста Главен редактор в американския Vogue довежда до сътресения от сериозен мащаб в модните и модно-медийните среди. Миналата година, заради подобна информация, изтекла в медийното пространство, се налага Condé Nast да излезе с официално изявление, което опровергава слуховете и съобщава, че Уинтур ще остане на поста "за неопределено време".
Друг мит, който обаче се оказва верен, е че играе тенис много, много рано сутрин. Анна Уинтур е запалена по тениса от години. Става рано (между 4 и 5 часа), и често започва деня си на корта. Както тя самата казва, играе тенис "ужасно", но за сметка на това се забавлява много. Това, че стои само по 20 минути на партита е един от другите митове, които витаят около митичния й образ. Въпреки, че се е случвало, тя казва, че на някои събития й се налага да присъства за много по-дълго време - зависи от самото парти. В случаите, когато става въпрос за дефилета, разбира се, не може просто да си тръгне.
Знаковата й визия
Уинтур е първият моден редактор на Vogue, който придобива такава широка публичност, но това никога не е било самоцел. "Не работя за Anna Wintour. Работя за Condé Nast. Нямам профили в социалните мрежи и не търся лично признание". И въпреки това, тя е едно от най-разпознаваемите лица в бранша. Освен това, което прави, визията й също е емблематична. Екстра загладената й bob-cut прическа, която се вижда от Космоса, остава непроменена десетилетия наред; .визията й, съчетана с остроумие и пословична безпардонност, вдъхновява различни образи и артисти, например ролята на Ума Търман във филма на Тарантирно "Криминале" (1994), на певицата Тейлър Суифт и дори създаването на анимационния герой Една Моуд от "Феноменалните". Както по отношение на работата, така и на прическата обаче, Уинтур заявява, че не става въпрос за "стратегически избор". "Просто така се чувствам удобно", коментира тя. "Наистина не го обмислям толкова задълбочено. Същото е и с работата, просто идвам в офиса и работя".
А като става дума за офиса - Анна управлява част от модния свят от висока бизнес сграда в центъра на Манхатън. В кабинета й няма излишни предмети и хипермодерен дизайн. На бюрото й, както и на още няколко места, има снимки на двете й деца Чарлс и Бий като малки. В офиса е поставена и керамична ваза със свежи цветя. Общо взето интериорът е ултра семпъл. Само червилото по чашата с кафе Starbucks и очилата Chanel подсказват за наличието на "Vogue присъствие" в близост.
Vogue и политиката – за Първите дами и жените, които искат да се изправят срещу Тръмп
Образът й на хладнокръвна и изключително авторитетна жена се превръща в модел на женско поведение и лидерство по света. Уинтур е известна с дипломатическите си умения, на които и най-успешните политици могат да завидят. Типично в неин стил пренасочва фокуса от себе си върху Vogue като платформа за изява на жените, които са политчески лидери днес. С радост споменава резултатите от частичните избори в САЩ през ноември миналата година, когато в Конгреса влизат рекорден брой жени. Върла привърженичка на демократите, Анна запознава читателите на списанието с Александрия Окасио-Кортес, Камала Харис, Кирстен Джилибранд, Лоурън Ъндърууд и Ейми Клобушар, повечето от които се надпреварват да влязат в битката срещу Тръмп за президентския пост през 2020-та.
Под ръководството на Уинтур, вече две десетилетия, списанието е "по-близо" до Белия дом, отколкото въобще някога е било. През 1998г. Хилъри Клинтън, която по това време е Първа дама на САЩ, се снима за една от кориците. Случаят е прецедент, като дори на Джаки Кенеди не е оказвана такава чест. През 2016г. списанието подкрепя кандидат-президентската кампания на Хилъри, като тогава пък, за първи път заявява открито партийна позиция. Но Уинтур е най-впечатлена от Мишел Обама, която е и нейна лична приятелка. "Това, което заинтригува мен и целия свят още от началото, е нейната уравновесност, висока интелигентност, грацията й и начинът, по който общува – с пределна яснота. Освен това, можем да видим, че тя е истински партньор на съпруга си. Това е много важно. Мишел беше забележителна Първа дама, а днес продължава да бъде забележителна жена. Вижте какъв успех отбеляза книгата й. Толкова беше вълнуващо да стана свидетел на демократичното й отношение към модата. Един ден я виждахме в спортни клинове, друг – в прекрасна вечерна рокля на известен дизайнер. И си личеше, че се чувства удобно и в двете. Тя е отворена, няма предразсъдъци относно това как трябва да изглежда една първа дама - безценен дар за Vogue", коментира Анна Уинтур. Между другото, когато Институтът за костюми на Метрополитън е преименуван в нейна чест, Мишел Обама прерязва лентата на официалното събитие. "Тук съм, защото тая дълбоко уважение и възхищение към тази прекрасна жена, която с гордост мога да нарека моя приятелка", гласи част от словото на Обама.
Мишел Обама и Анна Уинтур
След избирането на Тръмп за президент, Vogue с охота застава в открита опозиция - миналогодишното септемврийско издание дори включва профил на порно актрисата Сторми Даниълс, която твърди, че е имала афера с Тръмп. Уинтур е категорична: "Публиката днес, не само публиката на Vogue, а като цяло – има нужда журналистиката да заема позиция. Хората искат да знаят в какво вярваме и за какво се борим. Във време на фалшиви новини, когато истината не се цени и липсва подкрепа за хората, които са в неравностойно положение, имаме моралното задължение да отстояваме това, което е правилно."
За разлика от Мишел Обама, която краси цели три корици на Vogue, докато изпълнява длъжността си на първа дама, Мелания Тръмп все още чака обаждане от Анна Уинтур (което обаче най-вероятно няма да получи). Дали Мелания ще бъде някога на корицата на списанието? Анна Уинтур коментира, че това вече се е случвало – през 2005г. Мелания се снима за Vogue в сватбената си рокля, но не и в одеждите си на Първа дама, представляваща Белия дом. Редакторката се измъква с краткото: "Не отразяваме постоянно живота на Мелания."
Силата на наследството и революциите в модната индустрия
Как така Анна Уинтур се издига толкова високо? Откъде придобива качествата, необходими за това? Съвсем кратък бекграунд показва ясно, че става върпрос за семейна черта. Баща й Чарлс Уинтур е бил редактор на Evening Standard. Самата Анна е родена в Лондон през 1949г., започва работа в модните среди още когато е на 15 години с помощта на баща си. През 70-те се мести в Ню Йорк, където става Младши редактор в Harper's Bazaar. Връща се Лондон през 1985г. За кратко е редактор на британския Vogue, тъй като две години по-късно отново отива в Ню Йорк, където продължава шеметната си кариера. През 1988г. стартира работа като Редактор на американския Vogue. Първото издание под нейно ръководство е ноемврийски брой, на корицата е модел в дънки, което тогава се смятало за същинска революция. Решението й предизвиква голямо недоумение у всички, които работят за списанието. Дори служителите, които принтирали броя, се обадили в офиса й, за потвърждение, че това е правилната снимка и поръчката случайно не е сгрешена. Именно ноемврийското издание на списанието от 1988г. показва задаващата се промяна в разбирането за мода. Посланията на модата вече стават достъпни за всеки, а не са ограничени до определен брой хора (смятани за елит). "Това е най-голямата промяна, на която съм била свидетел", коментира Уинтур.
Анна с Карл Лагерфелд
През последните 30 години модата е мощен културен фактор и общо взето оттогава Vogue е на гребена на вълната, превръщайки се в атестат за публично признание. Да бъдеш на корицата на списанието не е просто знак за красота, но и за обществена значимост. Списанието помага на Амал Клуни, Серина Уилямс и други знаменитости да бъдат възприемани не само като ненадминати професионалисти в дадена област, но и като звезди в по-широкия смисъл на думата. "Vogue се равнява на качество", казва Уинтур. "Такова признание винаги оказва положително влияние върху кариерата на всички ни", добавя още тя.
През септември 1998г. Рене Рене Зелуегър е първата жена, която се появява на корицата на списанието и не е супермодел (бел.ред. септемврийският брой по традиция е най-големият и важният от годината). Със залязването на ерата на супермоделите, гъвкавата Уинтур работи с новото поколение актриси, като ги "подготвя" да заменят величия от подиума като Синди Крауфърд и Клаудия Шифър. "След супермоделите трябваше да започнем да показваме звездите – актриси, спортистки, политически фигури. Това стана главно защото новото поколение модели не искаха да бъдат в светлините на прожекторите. Те просто искаха да се ограничат до модния подиум, без да получават "излишно" внимание. Заедно с това, много актриси и други звезди започнаха да се интересуват все повече и повече от мода. Те осъзнаха, че могат да я използват като сила, която да им помогне да изразят себе си, и да изградят своята визия. Така супермоделите бяха заменени от известните личности." И това се оказва доста успешна стратегия с положителни резултати. Виждаме я най-ясно на Met Gala – бала на звездите, организиран от Метрополитън и ръководен от Анна Уинтур, който се провежда с цел събиране на средства за музея.
Vogue в полза на обществото
Днес обаче Уинтур, която дава интервюта много рядко, предпочита да не говори много, а по-скоро да работи за това да бъде от "правилната страна на историята." Тя споделя: "Надявам се, че съм успяла да използвам платформата на Vogue да свърша нещо полезно за света", споменавайки специалния фонд, създаден съвместно със Съвета на американските модни дизайнери, съществуващ от септември 2001-ва, с цел да подпомага младите професионалисти в бранша.
Освен това, съвместно с Condé Nast и Vogue, Уинтур се бори за отстояването на културното многообразие като ценност в модната индустрия. "Много се радвам, че сме лидери в това отношение. Заставаме зад идеята за позитивна промяна. Аз лично приемам това много насериозно. Но не съм само аз, разбира се. Едуард Енинфул, който е Редактор на британския Vogue, също подкрепя културното многообразие." На въпроса кои са били нейните ментори и близки колеги, тя споменава имената на Си Нюхаус – собственикът на Condé Nast, Карл Лагерфелд, Александър Либерман, Ралф Лорън и Келвин Клайн. Нейно голямо вдъхновение е и Кей Греъм, която, след самоубийството на мъжа си, поема контрола над Washington Post. Моментът е особено важен за политическата история на САЩ. Греъм ръководи вестника по времето на аферата Уотъргейт. Миналата година излезе и филмът The Post, в който Мерил Стрийп се превъплъщава в ролята на първата жена издател на престижен вестник в САЩ.
Кей и съпругът й
"Кей беше близка приятелка на баща ми, а впоследствие стана и моя. Възхищавах се на всичко, за което се бореше, на това, че беше символ на прогреса на жените в обществото, както и на позицията, която отстояваше срещу Белия дом. Тя вярваше в своите редактори. Имаше много прекрасни жени приятелки. Беше истински добър човек и можеше да се забавлява. А, и беше много добра на тенис."
За трудностите и бъдещето на Vogue
Вече повече от година, откакто New York Times публикува обвинения в сексуално посегателство срещу двама известни фотографи, работещи с Vogue – Марио Тестино и Брус Уебър, злите усти говоряр, че Vogue е изправен пред огромна криза. Случаят предизвика критики срещу Уинтур, най-вече затова, че не е успяла да защити редицата асистенти и модели (мъже), които са били подложени на тормоз. Но все пак тя предприема сериозни мерки срещу подобни прояви, които според нея са недопустими. Веднага след шокиращата новина, Анна прекратява работа с двамата фотографи. "Приемаме много насериозно такива инциденти, независимо дали сме в състояние да ги предотвратим или не. След като се появиха сведения за над 10 такива случая, заехме твърда позиция. Тестино и Уебър бяха отстранени от Vogue. A Condé Nast вече има нов кодекс на поведение, който забранява наемането на модели под 18-годишна възраст. Освен това, всички модели трябва предварително да дадат съгласието си техни разголени снимки да бъдат публикувани в списанието."
Не е ясно колко време Уинтур ще остане начело на Vogue. Condé Nast в момента изпитва сериозни затруднения - през изминалите две години губи над 250 милиона долара, като обявява и планове за сливане на американските и международните издания. Но дали може да се говори за край на Vogue? Едва ли, поне не в близко бъдеще. Уинтур е ентусиазирана за онлайн ерата на списанието. Според нея това е "златната епоха за журналистиката", защото "предоставя възможност да изпращаме послания на много повече хора, отколкото преди". Но дигиталният свят определено подкопава силата на модното списание. В Instagram Vogue има малко над 20 милиона последователи, докато всяка една от сестрите Кардашян например, има по над 100 милиона.
Уинтур е сигурна, че списанията, принтирани на хартия, ще просъществуват. "Наистина вярвам в това. Те са като перла в короната", добавяйки: "Не мисля много за Vogue като за бранд, това ме кара да се чувствам сякаш съм в супермаркета. Не ми пука особено за думата бранд. Знам само, че много обичам Vogue." Амин!
Адаптация: Илона Аначкова
Прочети и това
Must-Have: PUMA BY RIHANNA CREEPER! А и всички ги носят...
Риана е готова с третата серия кецове за Puma - RIHANNA CREEPER.
Уличният стил на звездите: Ирина Шейк в Ню Йорк
Алената Ирина...
Dare U: Шапката с косъм
Предполагаме подозирате, че в Ню Йорк тези дни е леко хладничко, -16 градуса, ако трябва да сме точни.
