"Тъпи" ли са американците, по-умни ли сме българите? Наблюдения от личен опит през последните 10 години.

Америка си остава обект на очарование и блян. Така е с милиони хора по света. Може би всеки има нужда да живее с мисълта, че някъде там, отвъд Океана е Страната на големите възможности, където мечтите се сбъдват и където с труд и постоянство може да се постигне земният рай.

Тази Америка храни мечтите на вече няколко поколения българи. В същото време, с по-широкия достъп до информация и все повечето истории на емигранти и пътешественици почваме да добиваме и други впечатления за далечния Запад.

Наред с Америка на богатствата и свободата вирее и друг предразсъдък: че ние в Европа си имаме история и култура, говорим чужди езици, пътуваме и се образоваме, а за сметка на това американците са ограничени и тъпи.

Из интернет не липсват клипове, в които объркани американци не могат да кажат колко страни има триъгълникът. Във видео, станало класика, злощастна участничка в тв-викторина възкликва: "Ама аз си мислех, че Европа е държава!"

Ако не сме залитнали по идеализирането на Америка, има вероятност да сме на съвсем противоположното мнение – че американците са глупави, че консумират само хамбургери и не знаят как се борави с нож и вилица, че не могат да се облекат прилично и ходят по шорти и джапанки. Че са надути от усещането за собствената си важност, без всъщност от нищо да разбират.

Аз отидох в САЩ преди десет години, екипирана със смесица и от двата предразсъдъка. Мислех си, че американците са поизостанали и ние, европейците, има на какво да ги научим. И същевременно, че там са щастието и успехът и непременно трябва да се измъкна от моята скромна страна, за да ги намеря.

"Тъпи" ли са американците? Тук излагам някои субективни наблюдения, а вие, читатели, съдете за себе си.

За яденето на хамбургери
Както писах наскоро, навиците на хранене в Америка за мен си бяха културен шок. Не можех да преглътна факта, че се яде всичко навсякъде и по всяко време – кисело мляко в библиотеката, сандвич в метрото. Някои американци явно смятат, че ще изнемощеят, ако не си осигурят лека закуска на всеки два часа – докато ходят, докато шофират, на работа, в киното, в учебен час и т.н.

Постепенно свикнах да не се свеня чак толкова и да си хапвам и аз, щом ми се дояде. Макар да оставам на мнение, че има места, на които трябва да е забранено.

По отношение на това какво се яде – имах колеги, които действително мислеха, че пица или хамбургер си е обяд. Но и в България е така, а нашите банички и дюнери не са много напред по хранителна стойност.

Помня първия път, когато видях някой да яде пица в ресторант без никакви прибори. Доста се изненадах, но сега си мисля, че не е чак толкова лошо. Нали е пица, какво да се стесняваме.

Истина е, че доста от храната в Америка е с ниско качество, затова и диетата на средностатистическия американец не е на ниво. Хлябът в супермаркета съдържа подсладители, консерванти, както и други неща, изброени в дългия 10 реда списък на съставките, които не мога дори да разбера какви са. Този хляб на допир наподобява дунапрен и сладни като кекс. Разбира се, на двойна и тройна цена може да се намери "занаятчийски" хляб с вкус на хляб.

Захарта е проблем. Има я в лютия сос, горчицата, доматената супа – имам чувството, че над половината от всички продукти в американските супермаркети са подсладени, все едно са мармалад. Не че и в нашите лютеници няма захар, но в Америка прагът е изместен толкова нагоре, че някои основни ястия за мен са с вкус на десерт. Естествено, това не означава, че американците са "тъпи". Донякъде проблемът е, че изискванията за добавките в храните са по-малко строги, отколкото в ЕС, и хората ядат, каквото има.

Въпросът е доколко можем да се славим и ние с нашата кухня. Простете ми, че ще го кажа, но тя си е малко еднотипна. Имаме два вида сирене – сирене и кашкавал, два вида лютеница – сладка и пикантна, плюс кьопоолу... Репертоарът ни от ястия е богат, но обилно количество месо на грил все още минава за най-големия деликатес и лукс.

Макар че имаме и по-интересни подправки като сминдух и девесил, в ежедневието рядко прибягваме до друго освен червен пипер, магданоз и чубрица. Люто се яде по изключение и по малко. Българската кухня е страшно вкусна, но в сравнение с други не е чак толкова разнообразна.

Със съпруга ми бяхме за около седмица в петия по големина български град (Русе). Ядохме шопска салата, ядохме таратор, ядохме гювеч и пълнени чушки. Един ден си казахме – я да видим какви други ресторанти има, яде ни се нещо различно. Отговор: няма други! С изключение на един-два невдъхващи доверие китайски ресторанта, всички заведения в града са де факто български и сервират сходни ястия. (Радваме се, че ситуацията в София е съвсем друга.)

За разлика от това, средностатистическият американец, дори и в малък град, е свикнал да пробва различни кухни. Чрез тях научава по малко и за различни култури. Знае специалитетите по име, запознат е с разнообразни подправки и методи на приготвяне.

За дрехите
Имах колеги в университета, които си ходеха на лекции по шорти и джапанки. Наистина при облеклото на първо място за американците е комфорта. С дънки плюс тениска или суитчър е редно да се отиде навсякъде, освен на сватба или погребение. Хора на всички възрасти носят едно и също. Нещата стоят по-различно в Ню Йорк и Ел Ей – столици на модата, където може да се види невероятен стил. Но в Щатите като цяло спортно-небрежният комфорт е нормата. Достатъчно е да се появиш с пола и обувки, различни от гуменки, за обереш комплименти колко си стилна.

Въпросът е кой тук е "тъпият". От една страна, за някои американци е културен шок колко "издокарани" сме в Европа – може да се каже, че тук имаме повече от нещото, наречено стил. От друга страна, в Америка хората по-малко ги грижа за хорското мнение. Важно им е да се чувстват добре, не ги притеснява, че някой можело да им погледне накриво грима, косата или друго нещо.

А и там хората са свикнали да не зяпат другите, както тук редовно се случва. Не се и одумват един друг. От тази гледна точка не знам кой е по-изостанал или по-напредничав.

За чуждите езици
Много по-малко американски деца учат чужди езици, отколкото тук. В Европа никой не израства без чужд език; в САЩ това са повечето ученици. Американци са ми правили комплимент колко добре говоря английски – не знам как да им обясня, че тук нямаме избор и повечето българи под 50 говорят английски, плюс трети, че и четвърти език. Изненада беше за мен, че има хора в съвременния свят, които си говорят само майчиния език и нищо друго, дори на елементарно ниво.

Друг предмет, по който сме ги стигнали и задминали американците, е математиката. Може би преподаването им не е на ниво, не знам, но във всеки случай малко ученици са чували за логаритми, корен трети и кубични уравнения, с които ние щем, не щем се борим в гимназията. Тук бих казала, че ние сме по-умни (макар и не лично аз, математиката никога не ми беше по сърце).

Преди да сме започнали да се възгордяваме обаче, нека напомня, че много американчета от най-ранна възраст се учат да свирят на музикален инструмент. Музиката за тях е каквото са за нас чуждите езици – почти задължителна. Изключение са децата в България, които да могат да свирят на цигулка. А племенничките ми в САЩ са малки виртуози и с кеф свирят заедно с други деца.

Като цяло училищата в Америка залагат не само на знания, а и на всякакви извънкласни дейности – свирене в оркестър, пеене в хор, участие в училищната пиеса... Има отбори по най-различни спортове, а много от децата още от малки се занимават и с доброволчество. С други думи, образование значи не само на учене, а и всякакви практически дейности.

Да, доста американци не знаят много за света извън границите на собствения си щат, не говорят чужд език, не им е ясно как живеят хората в други държави. На семейно събиране с роднини на съпруга ми разказвахме, че аз съм от България, но сме се запознали в Берлин. Милите ни лели, чичовци и братовчеди американци кимаха и ни се радваха, без нещо да им говорят тези географски понятия.

Но какво от това? По мои наблюдения американците знаят как да са учтиви, да си помагат, да работят в екип, да се заемат всякакви инициативи извън дома и работното си място. Дори и по някои наши критерии да са "тъпи", това не ме притеснява.

Веднъж на събиране на американски емигранти в Германия се запознах с мъж, който се беше зарекъл, както и аз, да не се връща повече в САЩ. Така се стекоха нещата, че прекарахме цели четири години в Ню Йорк. "Читателю, омъжих се за него." До ден днешен живея с американец, говоря английски с американски акцент и имам цял куп роднини американци.

Предразсъдъците, с които заминах преди десет години, са на изчезване. Нито е Америка чудната Обетована земя на свободата и несметните богатства, нито са американците изостанали невежи, които ние, европейците, да трябва да облагородяваме. Културите ни се различават, но след доста години и тук, и там намирам стойност и в двете. Знам със сигурност, че има неща, които не могат да се научат от интернет и трябва човек да попътува, да види и да си прецени.

"Тъпи" ли са американците, по-умни ли сме ние? Споделете ни в коментарите долу>>>

More from View Sofia

Четиво в четвъртък: Импулс от Конрад Айкен

Books преди 3 години

Откровен и човешки разказ за най-откровено човешките качества на природата ни. Истинен във всяко време, на всяко място - особено днес, особено тук, нашето четиво четиво в четвъртък, в единствен превод на български език от колегата ни Мартин Иванов, много тихият, но стъписващ шедьовър на Конрад Айкън, носител на Пулицър, Национална награда за книга и е лауреат на поета на САЩ от 1950 до 1952 г., четем с притаен дъх... 

Летопис на смутното време: Мила Искренова

Interviews преди 5 години

"Летопис на смутното време", като романа на Вера Мутафчиева, е една поредица, която цели да систематизира настроенията в това особено, смутно време, в което се намираме в момента. Тук ще видите и прочетете посланията на прекрасни хора, на чиято емоционалност разчитаме и в чиито усещания вярваме; ще ни споделят как усещат момента, как си представят, че ще минем през него, какво е най-важното, кои са устоите, какво препоръчват, как виждат нещата след ступора. Какво ще се промени, какво трябваше да се промени, кои са позитивите в тази непреживявана от никой съвременник ситуация. Нека си дадем надежда и да структурираме заедно проблема така, че да излезем от това по-устойчиви и по-мислещи, по-съчувстващи и по-смирени!

"Власт, народ, печалби" от Джоузеф Стиглиц – алтернативно решение, което да спаси световната икономика

Books преди 4 години

Носителят на Нобелова награда за икономика предлага алтернатива за решаването на някои от най-наболелите световни проблеми.