Някои рокли са случайни, а други си имат история. Роклята „Мондриан” от колекцията есен 1965 г. на Ив Сен Лоран е много специална. Вдъхновена е от харизматичния датски художник Пийт Мондриан, който в началото на 20. век омагьосва съвременниците си с абстрактните си композиции.

През зрелия период от кариерата си Мондриан работи само с перпендикулярни черни линии и цветни квадрати. Той смята картините си за много повече от импровизации - вярва в духовната сила на изкуството и, освен това, има доста нескромно мнение за собствените си възможности.

Убеден е, че чрез творбите си може да промени света. В теоретичните си произведения Мондриан предрича, че в бъдеще изобразителното изкуство ще прерасне в нова архитектура, която, от своя страна, ще се претопи в самия живот.

Така постепенно ще се създаде съвсем нова изкуствена среда, цял нов град, в който всичко ще е красиво и заредено с енергия и смисъл.



Мондриан си запазва имиджа на мистик и така и не обяснява как точно ще се случи това светло бъдеще. Оптимизмът му обаче вдъхновява много творци за десетилетия напред.

Някой се увличат от твърденията му, че качествата на линиите и цветовете могат да променят хората, да изясняват идеи и да зареждат с енергия.

Други, по-рационално настроени, харесват умението му в една и съща композиция да съчетава разнообразие и простота.

Ив Сен Лоран превръща тази гениална простота в неочаквано елегантна рокля.

Изчистената кройка оставя трите основни цвята – жълто, синьо и червено – да говорят сами. Широките черни линии, вместо да разделят фигурата на части, точно обраното, й придават нова хармония, като карат окото да ги следва нагоре и надолу.

Поне за един сезон, френският дизайнер сбъдва мечтата на (тогава починалия вече) Мондриан идеите на изкуството да станат част от живота – да можем буквално да ги облечем.

Днес роклята „Мондриан”, заедно с картините на художника, също е влязла в историята.

Неин екземпляр може да се намери в музея „Метрополитан” в Ню Йорк.

http://www.metmuseum.org/toah/ho/11/euwf/ho_C.I.69.23.htm