Летопис на смутното време: Мариан Башур
  •  

Летопис на смутното време: Мариан Башур

"Летопис на смутното време", като романа на Вера Мутафчиева, е една поредица, която цели да систематизира настроенията в това особено, смутно време, в което се намираме в момента. Тук ще видите и прочетете посланията на прекрасни хора, на чиято емоционалност разчитаме и в чиито усещания вярваме; ще ни споделят как усещат момента, как си представят, че ще минем през него, какво е най-важното, кои са устоите, какво препоръчват, как виждат нещата след ступора. Какво ще се промени, какво трябваше да се промени, кои са позитивите в тази непреживявана от никой съвременник ситуация. Нека си дадем надежда и да структурираме заедно проблема така, че да излезем от това по-устойчиви и по-мислещи, по-съчувстващи и по-смирени!

Мариан Башур е магистър по маркетинг и мениджмънт, занимава се с имоти от 2004 година. За себе си казва, че е много чувствителен към обществени теми и се старае да помага при всяка възможност и винаги когато е нужно да се бори за една или друга кауза.

Една то големите му каузи от последната година е спирането на строежа на "Златен век", а днес се изказва в подкрепа на нашата:


Мариан със съпругата си Рени Башур

Кралят с името COVID-19, който се опитва да ни завладее и покори.

Когато всичко започна преди няколко месеца в Китай, всички си казахме: "Нищо ново!", "И преди са имали такава зараза...", "Те са с желязна дисциплина, ще се справят". Ден след ден по новините ни показваха покачващите се цифри на новозаразени и все повечето фатални случаи, след това започнаха и крутите мерки и пълната карантина. Всички продължавахме някак да гледаме без притеснение и си казвахме, че няма да ни сполети, но се случи друго и COVID-19 успя да се изплъзне и продължи към сърцето на Европа и порази Ломбардия, една от най-богатите области в Италия.
Започна тихо, незабелязано, хората не усещаха и омаловажаваха ситуацията, не спряха да излизат и да живеят живота си както обикновено, но вирусът успя за кратко време да промени животите им и да повали една от най-добрите здравни системи и модерни болници в Европа. Стигна се дотам да не смогват да лекуват новите случаи, тогава се въведе безпрецедентно извънредно положение и тотална карантина; обявиха война на вируса.

Тази новина - за мен и за много други - беше първата червена лампа, че заплахата е сериозна и не е просто новина, която не ни касае, а вероятността да достигне България (както и цяла Европа) е много голяма. И наистина, това започна да се случва - и то с много бързи темпове. Тогава започнах да чета и да се интересувам дори от историята на стари епидемии и възможни варианти как би се развила подобна заплаха.

Гледам с голям интерес реакцията на хората и тук, и в Европа, и въобще по света; проследих подробно лидерите и техните първи изявления. За първи път някак глобализацията ни показва колко сме еднакви, как реагираме по един и същи начин, дори масовото запасяване протече по един и същи начин.

Аз съм от хората, които не смятат реакцията на хората за глупава, а за нормална, човешка реакция. Тревожността е заложена в съзнанието на всички ни и когато има заплаха, се действа по начина, който наблюдаваме и малко или много, в който сме участници. Бих казал, че тези реакции по някакъв начин бяха контролирани - чрез поднасяне на новините и постепенното затягане на мерките; започнаха с това, че е само един грип и постепенно преминаха все по-нагоре с повишаването на тревогата и втвърдяване на тона. Ако бяха алармирали още в началото, че опасността е голяма, щяхме да сме свидетели на далеч по-примитивна гледка и дори тази реакция щеше да ни се стори нормална.

Не смятам, че има паника, поне аз не я виждам, по-скоро виждам лека тревога а тя е нормална, колкото и нужна. Привърженик съм на това да се спазват правилата в такива моменти и да не се правят експерименти със здравето на хората. Не всички са съгласни с мерките, дори някои смятат, че не е необходима такава карантина или социална изолация. Лично за мен, тази позиция е правилна и вярвам на специалистите, които смятат, че карантината и изолацията са единствените варианти за задушаване на заразата към момента. Както всички знаем, след зимен сезон, имунната система е най-слаба и един експеримент със стадна имунизация може да има неочаквани последици.

Великобритания пое курс към стадната имунизация, но в рамките на дни смениха посоката и започнаха прилагане на мерките, които всички европейски страни въвеждат и следват - явно разбраха, че в предишния сценарий загубите на човешки животи щяха да са огромни, а и дано не са закъснели.

Радвам се, че тук въведохме мерки много скоро след началото, които може би ще доведат до добро развитие на ситуацията. Няма да подмина и тези хора, които се лутат в мисли за конспирации и разни теории. Със сигурност през ума на всеки от нас минават и такива мисли, при мен някак на всяка от тях съответства аргумент или факт, който да ги обори.

Съветът ми към тези, които смятат, че всичко е лъжа или е медийна измислица, е просто да имат едно наум, че може и да не са прави и да внимават, а не да се водят само и единствено спрямо сценария, който си съставят, защото ако се окажат неправи, поставят себе си и близките си в опасност. Гледам на тази ситуация като почивка и рестарт на всичко; като нов шанс да оценим всичко, което ни заобикаля - природата, човешките отношения; че не всичко е даденост, особено свободата - за нея е нужно да се борим.

Разбира се, ситуацията е и леко мрачна и изкарва у немалко хора цинизма, егоизма и чувството, че са повече от другите и с пари биха могли да купят всичко - дори ред за живот. Някак за първи път не само аз, а и много други хора виждат притеснение и загриженост у политиците. Ситуацията е нова и за тях и е сравнима с война. Този вирус подлага световната икономика на невиждан стрес, срив на борси и огромни дефицити във всички европейски държави и по света. Естествено, тази финансова криза беше очаквана, но COVID-19 забърза всичко и постави всички ни пред огромно изпитание. Все пак съм оптимист и като икономист смятам, че такива сривове не са непременно голяма катастрофа и последиците може да не са толкова фатални и продължителни. Със сигурност ще има рецесия, но тя ще дойде след победа върху заразата и това ще даде тласък и оптимизъм на всички. Точно това човешко състояние ще изиграе много важна роля за възстановяване на икономиката, поне вярвам в това и се надявам да не се сбъднат най-мрачните прогнози.

След всяка война има прогрес, хората след такива събития са жадни за живот и нови успехи. Въпреки черните облаци, странното и безпрецедентно положение, трябва да гледаме положително. На първо място трябва да се погрижим за безопасността, здравето и живота на нашите семейства и близки. След това, с общи усилия, ще възстановим икономиката и ритъма на живот. Едно е сигурно, светът днес е в процес на пълна промяна и от всички нас зависи да го променим към по-добро. Да го направим по-добро място за живеене! Кралят на злото със сигурност ще загуби битката с всички нас!


Летопис на смутното време: Юлиан Дайнов

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.