Beauty Starter: Виктория Кристиан или на какво ухаят Клеопатра, Мария-Антоанета, любовта, детството, тъгата

Beauty Starter: Виктория Кристиан или на какво ухаят Клеопатра, Мария-Антоанета, любовта, детството, тъгата

Науката е категорична: от всички сетива, обонянието е най-значимо, защото то е, което оставя най-големи следи в паметта. Следва интересен разговор за ароматите и начина, по който бележат живота ни 

 

Героинята на този разговор е Виктория Кристиан, посланик на британската луксозна парфюмерийна къща Clive Christian. През 1999 г., бащата на Виктория, Клайв Кристиан, възражда 127-годишната Crown Perfumery Company под собственото си име със съвременни актуализации на любимите някогашни парфюми, датиращи от Викторианската епоха и след нея. Най-новият свеж аромат на Clive Christian - Matsukita, е слънчев ябълков цвят, актуализиран с морски бергамот, зелен ревен, свеж мохито фюжън и кремообразно сандалово дърво за енергизиращ цитрусов аромат, който пресъздава усещането за нова пролет. Виктория Кристиан помага за лансирането на марката в САЩ, а днес научаваме от нея страхотно интересни неща за кралски особи, фъстъчено масло и най-добрия начин да се получат скърцащи от чистота чаршафи.

Първият ми спомен, който асоциирам с аромат е домът от детството: викторианско имение, което баща ми Клайв купува в младостта си. Той е дизайнер и полага огромен труд, за да го купи през 20-те си години. Има няколко ключови аромата, които присъстват в живота ми и до днес. Винаги гори току що накладен огън. В кухнята винаги има неделно печено. А отвън цъфтят рози. Майка ми е изключително сръчна - това са нейните любими рози. Толкова е трудно да се улови този аромат: онази деликатна, сочна, ориенталска наслада, магията от уханието на прясна турска роза. Бледорозова красавица с малки капки роса по нея. Мога просто да си представя как заравям лицето си в тях като дете. Този уютен като възглавница аромат ви води, не можете да вкарате носа си достатъчно дълбоко в тази роза.

Спомням си как си навличам ужасни проблеми, когато късам всички венчелистчета на розата и изпразвам една от специалните бутилки за парфюми на майка ми, за да ги натъпча там. После го запушвам, пълня го с малко вода и го слагам в чекмеджето в спалнята ми, надявайки се,  че ще мога да уловя завинаги аромата. Разбира се, това е много по-сложно, отколкото си мисля. Резултатът е миризма на гранясало.

Щастието мирише на: няколкото мига, ситни като кристалчета, през които си мисля как искам просто да се върна там... Като разходката по Пето авеню, докато живеех в Ню Йорк през 20-те си години, и пръскаме от парфюма на нашата марка в Bergdorf Goodman. Ароматът на орехите, които се пекат върху количката долу на улицата. Толкова невероятно сладък, той прониква в целия блок и сякаш (без преувеличение) инсталира някаква пружина в петите ми, която ме изстрелва с един скок директно пред подвижната пекарна за шепа хрупкави орехчета.


Снимка: Taste Cooking

Спомням си и времето, когато за пръв път започнах обучението си по парфюмерийно майсторство - вървя по хълма в Грас, в Южна Франция, за да стигна в една от лабораториите, където карам стаж. Помня, че е месец май и си събират семената на амбретата, и отново въздухът се изпълва с нежен, пикантно-сладък аромат.

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.