Героинята на този разговор е Виктория Кристиан, посланик на британската луксозна парфюмерийна къща Clive Christian. През 1999 г., бащата на Виктория, Клайв Кристиан, възражда 127-годишната Crown Perfumery Company под собственото си име със съвременни актуализации на любимите някогашни парфюми, датиращи от Викторианската епоха и след нея. Най-новият свеж аромат на Clive Christian - Matsukita, е слънчев ябълков цвят, актуализиран с морски бергамот, зелен ревен, свеж мохито фюжън и кремообразно сандалово дърво за енергизиращ цитрусов аромат, който пресъздава усещането за нова пролет. Виктория Кристиан помага за лансирането на марката в САЩ, а днес научаваме от нея страхотно интересни неща за кралски особи, фъстъчено масло и най-добрия начин да се получат скърцащи от чистота чаршафи.
Първият ми спомен, който асоциирам с аромат е домът от детството: викторианско имение, което баща ми Клайв купува в младостта си. Той е дизайнер и полага огромен труд, за да го купи през 20-те си години. Има няколко ключови аромата, които присъстват в живота ми и до днес. Винаги гори току що накладен огън. В кухнята винаги има неделно печено. А отвън цъфтят рози. Майка ми е изключително сръчна - това са нейните любими рози. Толкова е трудно да се улови този аромат: онази деликатна, сочна, ориенталска наслада, магията от уханието на прясна турска роза. Бледорозова красавица с малки капки роса по нея. Мога просто да си представя как заравям лицето си в тях като дете. Този уютен като възглавница аромат ви води, не можете да вкарате носа си достатъчно дълбоко в тази роза.
Спомням си как си навличам ужасни проблеми, когато късам всички венчелистчета на розата и изпразвам една от специалните бутилки за парфюми на майка ми, за да ги натъпча там. После го запушвам, пълня го с малко вода и го слагам в чекмеджето в спалнята ми, надявайки се, че ще мога да уловя завинаги аромата. Разбира се, това е много по-сложно, отколкото си мисля. Резултатът е миризма на гранясало.
Щастието мирише на: няколкото мига, ситни като кристалчета, през които си мисля как искам просто да се върна там... Като разходката по Пето авеню, докато живеех в Ню Йорк през 20-те си години, и пръскаме от парфюма на нашата марка в Bergdorf Goodman. Ароматът на орехите, които се пекат върху количката долу на улицата. Толкова невероятно сладък, той прониква в целия блок и сякаш (без преувеличение) инсталира някаква пружина в петите ми, която ме изстрелва с един скок директно пред подвижната пекарна за шепа хрупкави орехчета.
Снимка: Taste Cooking
Спомням си и времето, когато за пръв път започнах обучението си по парфюмерийно майсторство - вървя по хълма в Грас, в Южна Франция, за да стигна в една от лабораториите, където карам стаж. Помня, че е месец май и си събират семената на амбретата, и отново въздухът се изпълва с нежен, пикантно-сладък аромат.
Или когато съпругът ми и аз прекарваме медения си месец в Токио: ставаме в 3 сутринта, за да посетим рибния пазар Tsukiji, който е експлозия от живот, и остава в съзнанието ми със спускащата се над главата ми миризма на купа с даши, мисо и юфка юдон. Това е като опушен, горещ, лепкав сън. Вие сте уморени и изпускащи полетите си. Толкова напрегнати, сякаш цялото ви тяло е будно. Това е абсолютно невероятно.
Любовта мирише на: мисля, че трябва да бъде... врата на съпруга ми (смее се). Оженихме се в Рим, на Пиаца дел Пополо, в един от най-горещите дни, познати на човека. Докато излизахме, минахме през малка странична врата, покрай прашни статуи, в хладна и тъмна стая. Нещо ми нашепна: „Увери се, че ще уловиш този момент, само ти и той. Запази този момент и го помни вечно". Това бе нашият момент на хладнокръвие, спарен въздух и страст едновременно; току-що оженени, силно развълнувани и силно прегърнати: всеки път оттогава до днес, когато се прегръщаме, аз се връщам към онзи малък любим момент.
В деня на сватбата ни, ползвахме парфюмна двойка номер 1, тя има много специално значение. Композициите препращат към наследството на парфюмерийната къща и по-специално припомнят как кралица Виктория и нейният любим принц Алберт носят специално създадени за големия ден и взаимно допълващи се парфюми и, разбира се, се радват на легендарна любов. От дете си представям как ухая именно на тези парфюми в деня, в който се омъжвам за истинската си любов и се чувствам като златна нишка, хвърляща мост през вековете.
Рaзбитото сърце и загубата миришат на: майката на майка ми, моята баба, е нещо като сродната ми душа. Тя почина на 70, а аз си спомням как вдъхвам уханието на дрехите й. Тъжно е. Получаваш малко късче вълнение от любим човек, когото повече няма да видиш, и това изпълва сърцето ти, но е наситено и с много тъга.
По отношение на загубата - загубата на обонянието е отвъд пределите на представата ми за нещастие. Знам, че много хора губят обонянието си от коронавируса и аз съм много щастлива и благодарна, че това бе най-лошият страничен ефект от заразяването ми. Но да напръскам бутилка парфюм върху кожата си, след като се наслаждавам на всички тези красиви бутилки в продължение на 20 години, и да усетя... нищо? Това е огромна загуба, празнота на празнотите. Майка ми ми изпраща любимите цветя да си потопя както в детството главата в тези красиви ириси и рози и... нищо. Приготвяти си кафето сутрин - нищо. Слава Богу, този лош опит е зад гърба ми. ако и вие сега сте "в същата лодка", трябва усърдно да помиришете евкалипт, роза, карамфил и кафе. Те очевидно събуждат четирите ъгъла на вашия регистър на аромати.
Приятелството мирише на: капучино, за предпочитане и в идеалния случай направено от някой друг във фантастично италианско кафене, където можете да чуете кипването на кафето и млякото. Поръчката пристига, някой прави възхитителни произведения на изкуството под формата на шоколадови пръски отгоре, а вие можете да си побъбрите и да му се насладите. Горещо е и се надявате, че ще продължи дълго, така че разговорът ви може да продължава още и още. Липсват ми тези моменти.
Най-лошата миризма е: без обида към американците, но защо фъстъчено масло? Каква им е сделката с фъстъченото масло? За мен просто мирише плоско и дори леко гнусно. Почти всмуква собственото ми същество в буркана. Когато растях, всичко, което исках, бе да се преместя в Америка и да изживея всичко американско. Знаете какво имам предвид - фъстъчено масло, мажоретки, абитуриентски бал - всички тези неща. Опитах. И не мога да ви кажа колко пъти се опитвам да харесвам фъстъченото масло, но не мога да преодолея миризмата му.
Идеалната ваканция мирише на: през деня това е горещината на чистата кърпа върху вашия шезлонг. Всичко е чисто, горещо, свежо, прекрасно. Вечерта, навсякъде, където има цъфтящи през нощта цветя, а вие минавате покрай тях и усещате интензивен жасмин или портокалов цвят във въздуха. Маракеш? Прекрасно. Или Маями. Миризмата на фантастичния солен въздух от Маргарита на Саут Бийч в лепкавата топлина. Какво ще се случи с всички нас, когато се върнем към нормалния живот? Всички ще бъдем като Чарли и шоколадовата фабрика. Временна лудост.
Домът ми мирише на: парфюми на Clive Christian. Не минава ден, в който да нямам поне два парфюма. Винаги зареждам с аромата им леглата сутрин - обикновено с "1872 Feminine", но напоследък и с "Crab Apple Blossom", най-новият ни. Мирише на слънчев лъч, какъвто рядко имаме в Англия. Пролет в бутилка. Винаги напръсквам чаршафите, така че, когато си легнете през нощта, да уситите нотката пикантност.
Първото нещо, което усещам сутрин: самият ден. Имаме малък Джак Ръсел, Максимус, и аз винаги го пускам пръв да влезе в стаята. Синът ми също винаги е буден, така че излизаме заедно и просто правим няколко дълбоки вдишвания, за да вдъхнем това, което денят има да ни даде. Денят не започва с Teletubbies или каквото и да е по телевизията; денят започва със самия ден.
Последното нещо, което усещам преди да си легна: главите на семейството ми (смее се). Главата на сина ми, защото трябва да открадна малко гушкане, а главата му обикновено мирише на лавандула и чистота. Наистина, децата са най-възхитителните същества, особено когато спят... После идва ред да погаля главата на кучето ми. Предполагам, че това е придобит вкус, но той ми мирише толкова сладко.
Снимка:thehappypuppysite.com
Аромат или мирис, който обичам, а другите обикновено не понасят: бензин. Газ. Знам, че е палав и непокорен - това е забраненият плод - но си го позволявам умерено. Винаги позволявам един малък поток от този бензин да влезе в кръвта ми. Имаме колекция, наречена Addictive Arts, и тя се основава на... палавата страна на живота, предполагам. Разполагаме с всички прекрасни парфюми, вдъхновени от великите моменти на британската история, архитектура и култура, но имаме и такива за моментите, когато светлините угаснат, с почти халюциногенни свойства. Не мисля, че използваме бензин, но това е толкова пристрастяващ, палав аромат, като тютюна - неща, които те упояват, макар че не би трябвало.
Мириша на: най-често посягам към магнолия, част от нашата колекция Noble. Всички наши парфюми имат невероятна сложност - минимум 150 различни съставки до почти 300 в една капка. Магнолията има 223 различни съставки вътре, с 25% концентрация, така че седи наистина близо до кожата. Вдъхновен е от ерата на рококо; мисля, че Мария-Антоанета, херцогиня на Девъншир е ухаела така... пищно и фантастично несериозно ухание. В сърцето му има касис и магнолия, което е деликатен аромат. Растението има плътен, почти подобен на лебед бял цвят, който излиза от дървото и цъфти само през пролетта, но всъщност не можете да го помиришете; трябва да премине през процеса на извличане. Това е доста опияняващо, неслучайно маслото й е използвано в тайни ритуали в Индия заради свойствата си на афродизиак. Забавно, докато преглеждам парфюмите, които използвам ежедневно, те обикновено имат свойства на афродизиак.
Ароматът на всички времена трябва да бъде: "X Feminine". Той има египетски жасмин в сърцето, което е истински нокаут за сетивата и сексуалността. Достатъчно добър за Клеопатра. Знаем какво е правила тя, що се отнася до използването на всички ресурси, дадени ни от майката природа с цел съблазън. Не пощадява дори египетския си жасмин. Неслучайно пришива цветовете му в платната на кораба за пътуването, което ще я отведе до Марк Антоний. Казват, че той се влюбва в нея още преди да я види, вдъхвайки аромата й от повея на вятъра...
More from View Sofia
Историята за емблематичната къса прическа на принцеса Даяна
Всичко започва, когато фризьорът Сам Макнайт, шегувайки се, казва, че би отрязал цялата коса на принцесата и би почнал "начисто".
Носът на Кейт Мидълтън и още 9 от най-популярните форми при ринопластика
„Направете ми нос като на херцогинята на Кеймбридж“ е най-честата молба сред пациентите на клиниките за лицева хирургия...
Шоуто на Пако Рабан трансформира възприятията за омбрето
Това любимо омбре! Тачим го още с появяването му отпреди няколко сезона, а сега то, набрало сила, отново триумфира на модния подиум...