Одисея на интимността: Четири фотографа от 90-те и новият облик на семейния портрет

Одисея на интимността: Четири фотографа от 90-те и новият облик на семейния портрет

Семейните снимки съдържат сантимент и се превръщат в съкровищница на нашите спомени, понякога се отнасяме към тях с досада и ги приемаме за даденост, но стойността им е огромна, затова споделяме, от фотографска гледна точка, няколко интересни подробности по темата

Независимо дали са предназначени да бъдат видени от много хора или да останат лично за нас, те са важни и носят много специално чувство всеки път, щом се докоснем до тях. През 90-те четирима фотографи формират правилата, механизмите и ритуалността на този особен вид снимки - от прагматичните представи за дистанцираност на Майкъл Клег и Яир Мартин Гутман до неприличния и спонтанен реализъм на Ричард Билингъм, преминавайки през тъмната готика на Сали Манн или класическия визуален стил на Кари Мей Уиймс - всички тези автори разкриват динамиката на един семеен портрет, изключително интересни хора, на които днес отдаваме внимание и благодарим за естетическото вдъхновение. 


Ричард Билингъм


Кери Мей Уиймс

През 80-те години, в пика на фондовия пазар, банкерите от Уолстрийт трябва да бъдат представени във вестниците за своите годишни финансови доклади по подобие на буржоазните, индустриални холандци на XVIII в., изискващи да бъдат овековечени в картина. Вземайки предвид тази историческа традиция и въоръжени с малко чувство за ирония, Клег и Гутман ни запознават с кралското изображение. Дуото съчетава стила си с фалшивия класицизъм в рекламите за швейцарски часовници и каноните на Антоан Ван Дик, за да поставят под въпрос подобен тип репрезентации на властта. Сред портретите им, показани за пръв път през 1987 г. в обща изложба, има фотографии на семейства, въоръжени за "социална игра". Коронована за корица на списание “An American Family: A Rejected Commission“, фотографията излъчва колкото арогантност, толкова е и зловеща. Там се вижда едно семейство, позиращо сред декор, от който прониква сладострастие и тъмнина, фигурите имат военни силуети и сякаш членовете са току-що излезли от мрака на световните финанси. Родителите са седнали, внушаващи самочувствието си и уважението, което предизвикват. Децата са изправени, застанали до тях, готови да поемат щафетата. Бащата е ослепителен, цветът на вратовръзката му Cifonelli е символ на безсмъртието. Дъщерята се усмихва стегнато, научила се да прикрива много неща зад тази усмивка, умение, придобито от иначе престижния колеж Бенингтън. Майката прилича на телепортирана графиня. Това е повече от семейна снимка - портретът представлява един обществен организъм. Обединение на общи социални интереси, една външна обвивка, която маркира територията си посредством това поле за изява. Снимката е индивидуалната психология, изведена през отношението към класата.


21 най-прекрасни задкулисни снимки от Фестивала в Кан


За разлика от този горчив поглед на Клег и Гутман върху господстващите класи, Ричард Билингъм използва своето собствено семейство и показва интимни "клишета" от времето,
в което е студент в Лондон през 1997 г. На шоуто “Sensation“, сред алтернативни сцени на живот и диспут, изображение на познати хора и животни, във фотографиите на Билингъм често се поместват родителите му, Рей и Лиз, както и брат му Джейсън в апартамента им в покрайнините на Бирмингам. Той често изхожда от темата за ограбения и непритежаващ нищо човек, кадрите улавят една брутална реалност, без филтър, а експресивността се засилва от жълтеникаво-зърнения ефект. Майка му, с татуирани ръце, пуши цигара след цигара. Баща му изглежда хронично пиян и уморен. Джейсън, безработен, бяга от скуката с дрога в средите на британския поп. Годината е 1997 и тези, както и мн не-наследници на Велика Англия плащат цената на осемгодишно управление на Тачър.

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.