Независимо дали са предназначени да бъдат видени от много хора или да останат лично за нас, те са важни и носят много специално чувство всеки път, щом се докоснем до тях. През 90-те четирима фотографи формират правилата, механизмите и ритуалността на този особен вид снимки - от прагматичните представи за дистанцираност на Майкъл Клег и Яир Мартин Гутман до неприличния и спонтанен реализъм на Ричард Билингъм, преминавайки през тъмната готика на Сали Манн или класическия визуален стил на Кари Мей Уиймс - всички тези автори разкриват динамиката на един семеен портрет, изключително интересни хора, на които днес отдаваме внимание и благодарим за естетическото вдъхновение.
Ричард Билингъм
Кери Мей Уиймс
През 80-те години, в пика на фондовия пазар, банкерите от Уолстрийт трябва да бъдат представени във вестниците за своите годишни финансови доклади по подобие на буржоазните, индустриални холандци на XVIII в., изискващи да бъдат овековечени в картина. Вземайки предвид тази историческа традиция и въоръжени с малко чувство за ирония, Клег и Гутман ни запознават с кралското изображение. Дуото съчетава стила си с фалшивия класицизъм в рекламите за швейцарски часовници и каноните на Антоан Ван Дик, за да поставят под въпрос подобен тип репрезентации на властта. Сред портретите им, показани за пръв път през 1987 г. в обща изложба, има фотографии на семейства, въоръжени за "социална игра". Коронована за корица на списание “An American Family: A Rejected Commission“, фотографията излъчва колкото арогантност, толкова е и зловеща. Там се вижда едно семейство, позиращо сред декор, от който прониква сладострастие и тъмнина, фигурите имат военни силуети и сякаш членовете са току-що излезли от мрака на световните финанси. Родителите са седнали, внушаващи самочувствието си и уважението, което предизвикват. Децата са изправени, застанали до тях, готови да поемат щафетата. Бащата е ослепителен, цветът на вратовръзката му Cifonelli е символ на безсмъртието. Дъщерята се усмихва стегнато, научила се да прикрива много неща зад тази усмивка, умение, придобито от иначе престижния колеж Бенингтън. Майката прилича на телепортирана графиня. Това е повече от семейна снимка - портретът представлява един обществен организъм. Обединение на общи социални интереси, една външна обвивка, която маркира територията си посредством това поле за изява. Снимката е индивидуалната психология, изведена през отношението към класата.
21 най-прекрасни задкулисни снимки от Фестивала в Кан
За разлика от този горчив поглед на Клег и Гутман върху господстващите класи, Ричард Билингъм използва своето собствено семейство и показва интимни "клишета" от времето,
в което е студент в Лондон през 1997 г. На шоуто “Sensation“, сред алтернативни сцени на живот и диспут, изображение на познати хора и животни, във фотографиите на Билингъм често се поместват родителите му, Рей и Лиз, както и брат му Джейсън в апартамента им в покрайнините на Бирмингам. Той често изхожда от темата за ограбения и непритежаващ нищо човек, кадрите улавят една брутална реалност, без филтър, а експресивността се засилва от жълтеникаво-зърнения ефект. Майка му, с татуирани ръце, пуши цигара след цигара. Баща му изглежда хронично пиян и уморен. Джейсън, безработен, бяга от скуката с дрога в средите на британския поп. Годината е 1997 и тези, както и мн не-наследници на Велика Англия плащат цената на осемгодишно управление на Тачър.
Ричард Билингъм
В средата на хола котка и куче си проправят път между мебелите, върху които има всякакви дрънкулки, пъзели с картинки на екзотични и недостижими дестинации, карнавални венециански маски и празни кенчета бира. Позите са дори твърде натуралистични - викат, оригват се, смеят се, изхождат се. Картината наподобява средновековно произведение - хората са почти животни. Малкият апартамент в Бирмингам прилича на дупка, бърлога, в която семейството се пази от външния свят. Зрителят стои срещу една понякога тъжна, гротескна интимност. Интимност, от която може да ти стане неудобно, но и която се заиграва с безразборността и интензивността на емоциите. Нежността не липсва напълно. Тези портрети и снимки в крайна сметка са най-близо до британския реализъм. Билингъм споделя общ вкус за представянето на скуката и реалността на обикновения човек с художника Уолтър Сикерт и групата на Камдън Таун, а по-близките до нас еквиваленти са течението на реалистите в английското кино - автобиографичната трилогия на Бил Дъглас “My Childhood“ например. Както казва писателят Ник Хорнби: “Тези изображения ви омайват, макар това да е единственото, което правят.“
Ричард Билингъм
Също като Билингъм, американката Сали Манн третира интимността в семейството си по подобен амбивалентен начин. Фотографиите, с които се прочува през 1992-ра година са през обектива на апарата й, поставен в жилището й във Вирджиния. Там се виждат деца, които се възползват от селския живот: смеят се, танцуват, берат горски плодове, нараняват се, понякога кървят. Тези универсални действия са белязани с доза ефимерност. Сред гръмотевична буря, децата се превръщат в алегорични персонажи - най-обикновените жестове се превръщат в безвременна история. Движението в малките детайли, разкрити чрез промяна в светлината и на температурата, които афектират както на обекта от снимката, така и на зрителя. Радостните моменти залиняват в болезнени преживявания, играта в насилие, откритието в страх и така разбираме, че невинността не пречи за опознаването на смъртта. Чистотата в подхода на Сали Манн, близостта с децата й е обезоръжаваща в своите голота и символизъм.
Сали Манн
Бохемската история на артистичните Париж и Ню Йорк от 80-те: страхотна фотоизложба в Париж
Черното и бялото със своята ефирност напомнят на известните снимки от периода на Голямата депресия, например тези на Доротеа Ланг. Плътността и гъстотата на природните елементи - черната река, влажната гора привнасят в изображението романтически качества, дори фантастични. Извиква в съзнанието една готическа вселена, смесица на насилие и благоразположение на духа, сред които са потопени децата. "Ние сме тук, в люлката на Америка, тази на новата Райска градина, на една територия на митовете и на историите за фантоми", така ни "проговаря" работата на Сали Манн.
Друга неизменима част от материята на величествените портрети, изпълнени с разкош, е фотографията на американката Кари Мей Уиймс. “The Kitchen Table Series” се състои от 20 черно-бели фотографии с 40 текстчета, написани от трето лице, наподобяващо сценарии, описващ ежедневието на една жена в кухнята. Със строгост и трезвена непоклатимост, композициите са осветени по един и същ начин - от една лампа, висяща от тавана, всички са от един и същ ъгъл - от края на масата. Събираща в себе си качествата на светилище, убежище, изповедалня и бойно поле, кухнята по традиция е женско място и по презумпция място за преговори. Прелиствайки из книгата, която в основата си е роман за остойностяването, ние асистираме на различни самостоятелни или колективни действия на една жена, в която се въплъщава Кари Мей Уиймс. Тя играе карти, участва в политически дебати, гримира се с дъщеря си, вечеря със съпруга си и храни домашния папагал. Серията е целенасочено кинематографска. Всяка снимка дава самостойно поле - в областта на доловимото и контролируемото - в разрез със страшната въртележка на живота навън. Пластичният хирург Майк Кели, дългогодишен приятел на Кари Мей Уиймс, казва: “Въпреки че по всичко личи хореографираността им, без претенция да бъдат действени и случайни, митичното измерение на фотографиите ви кара да се замислите върху тях по-задълбочено.” The Kitchen Table Series е одисея на интимността, която нарушава баланса между властта в сърцето на семейството и неговите връзки. Сценарият на фотографката е енигматичен: ще завърши ли всичко с хепи енд или не? Фотографиите ни говорят за удоволствието и ужаса да си вкъщи. Сещаме се за елегантните картини на датския художник Вилхелм Хамершой, показващи жени, чакащи неопределено време в сенчестите си апартаменти като мадам Бовари. В тези произведения, както и тези на Кари Мей Уиймс, се вижда успешната симбиоза между един антропологичен поглед и формалност и разкриването на един лиризъм в ежедневието на всяко семейство.
Кари Мей Уиймс
More from View Sofia
Котето Мишо е победител в конкурса за най-дълголетна котка в България
Инициативата се организира от PURINA® PRO PLAN® и е част от информационна кампания за осигуряване на по-добро здраве на котките
In honour of Lagerfeld: страхотният нов брой на Vogue с Наталия Водянова, Наоми Кембъл, Кендъл Дженър и другите големи
Новият брой на американския Vogue е посветен на бившия творчески директор на модните къщи Chanel и Fendi Карл Лагерфелд, който почина през 2019 г. Корицата на броя красят топмодели и музи на дизайнера: Наталия Водянова, Кендъл Дженър, Наоми Кембъл, Джиджи Хадид, Девън Аоки, Амбър Валета, Адут Акеч, Шалом Харлоу, Анок Яй и Лиу Уен в обектива на Ани Лейбовиц. Фотопроектът в памет на Кайзера събира и 10 култови дизайнери, които разказват спомените си за Лагерфелд чрез избрани визии
Ретрограден Марс в Близнаци до 27 март 2023 г. - кармична прогноза, знак по знак
View Sofia разказва как едно феноменално астрологично явление ще засегне всички нас и каква е връзката му с 1990 г.
