Списание Glamour публикува сладка малка рубрика, наречена „Значи искаш работата ми?” Млади жени разказват какво ги вълнува и какво ги дразни на работното им място.
В този дух, и също под влиянието на книгата-бестселър Seven Days in the Art World на Сата Тортън, нашият редактор в Ню Йорк Ани Коджабашева ще ти разкаже как е да работиш в малък съвременен арт музей.
Ако си посетил/а вече The Museum Gallery of Modern Art в София, може би си забелязал/а симпатичните млади момичета на втория етаж, които напират да разговарят с теб за картините. Да си асистент в галерия е спокойна и интересна работа, а ако срещаш хора, които също като теб се вълнуват от изкуство, може да е вдъхновяващо. И така, ето как е.
Ани работи като „доцент” в The Frances Lehman Loeb Art Center в Пукипси, щата Ню Йорк, на непълно работно време. Мястото е хубаво, леко претенциозно, добре посетено. За откриванията на нови изложби идват хора от съседните градове в долината на р. Хъдзън. Поне веднъж на седмица организират някакво „по-шумно” събитие – в четвъртък вечер галериите са отворени до 9 часа и гостуват музиканти или поети, които правят импровизирани литературни четения.
И ето как протича един работен ден на Ани Коджабашева, разказан лично от нея:
Картините са скъпи: Пикасо, Матис, Миро, Уорхол, Полак, Ротко, Кандински, Макс Ернст, Джорджия О’Кийф, Диего Ривера, Едвард Мунк, Джакомети, стари майстори като Брюгел и т.н., и т.н. Но музеят е с идеална цел: не се плаща за вход и организират специални обиколки с гид (който често съм аз) за ученици и пенсионери.
Музеят изглежда ето така:
Стъклената осмоъгълна кутия на атриума е залепена за неоготическа сграда от 19 век. Вътре се крият традиционните галерии с чисто бели стени, разделени по периоди на Древност, Средновековие, Ренесанс, 18-19 век и Съвременна.
И така, ето ги моите седем (добре де, пет) дни в света на изкуството.
Ден 1: петък
Днес беше откриването на най-новата ни творба - инсталация в широкото преддверие пред галериите. Художникът Хари Розман заедно с асистентите си е боядисал две от високите няколко метра стени в яркооранжево и ги е покрил с усукани сиви линии като конци. Инсталацията се казва „Дупка в стената”.
Розман изнесе лекция пред пълна зала с поне 150 души. След това всичките тези хора някак се събраха в преддверието при творбата. Обстановката беше нажежена и всичко грееше в оранжево. Виолистката Адриан Елиша изсвири на виола композиция, създадена специално за случая, акордите й отекваха в галериите. Доста силно изживяване.
Позволих си да си взема чаша червено вино (затова обожаваме откриването на изложби, винаги има вино!), но шефката ме погледна с неодобрение. Концерт или не, все пак съм на работа.
Ден 2: събота
Работата ми тази слънчева сутрин е да седя на бюрото в стъкления атриум и да посрещам хората. От всички страни ме обграждат гледки на старите сгради и поляните наоколо.
Посетителите се състоят от общо двайсетина жени и мъже от околните градчета. Повечето идват да видят временната изложба At the Heart of Progress, посветена на индустриалната революция.
Поздравявам любезно, усмихвам се и си се връщам към книгата. Една весела дама с плетена шапка с пискюлчета се спира да си поговори с мен. Обсъждаме природата, промените в климата и ролята на изкуството в тези неща. Разказвам й за изложбата „Земята отвисоко” на моста на влюбените в София през лятото на 2008 г. Обменяме опит.
Ден 3: вторник
Позволявам си да пристигна с 15 минути закъснение. Шефката ми е студена и недоволна. Възлага ми да напиша 500 думи за блога, който планираме да започнем. Блогът беше моя идея, така че не се оплаквам. Сядам си в стъклената кутийка и пиша за оранжевата инсталация и за концерта този петък.
Към 12 на обяд привършвам с писането, но става време да помогна с подреждане на столове в галериите. Някакъв професор на име Джонатан Ченет ще изнесе кратка лекция за това как рисуването и композирането на музика си приличат.
Поздравявам всички наоколо. Най-важната част от работата ми е да бъда любезна, да заговарям хората и да ги запалвам – все едно им продавам нещо, но не стока, а нови идеи (картините не са за продан).
Лекцията е интересна. Г-н Ченет, който е композитор, твърди, че едно червено петно в картина на Сам Гилиъм, иначе издържана в синя гама, му подсказва силна басова линия. Почти го разбирам. Поне ми плащат да го слушам.
Ден 4: сряда
Два часа оперативка. Заедно с останалите 11 доценти и шефката планираме посещението си в местно училище другата седмица. Ще се наложи да пътувам на два пъти извън града, да се превъплътя в учител и да говоря на четвъртокласници за някакви пейзажи от 19 век. Това го нямаше описано в задълженията ми, когато приех тази работа.
Ден 5: четвъртък
Четвъртъците са хубави – днес музеят е отворен до късно, има грозде, чебата и френски сирена за всички посетители, има музика, шумно е и хората идват да разпуснат. Пристигам на работа в 7 вечерта и оставам до 9.
Успявам да чуя 3 музикални формации, които пеят поп и джаз „а капела”, да поговоря с приятели. На всичко отгоре се запознавам с млад архитект от Барбадос, който е завършил Йейл и сега има собствена фирма.
Това ме подсеща за още едно предимство на галериите: освен че са весели, това са чудесни места, на които да се запознаеш с хора от света на изкуството, да създадеш връзки… и да си намериш още по-добра работа.
Не изглежда лесна задача, нали!?
Виж галерията на адрес: fllac.vassar.edu
More from View Sofia
Lunchtime Shopping: ЦЕЛИТЕ бански в окото на тренда, за ЦЯЛО лято кеф и сексапил
Леко открит бюст, издължена талия, закръглено дупе, гол гръб - целият бански е Банският
"Едно пътуване до Китай" на Дечко Узунов
Динамичният житейски и творчески път на художника Дечко Узунов го отвежда на различни места по света. Една от тези страни е екзотичният Китай. В настоящата изложба, подредена в ХГ "Дечко Узунов", е представен визуален разказ от произведенията на автора, създадени при пътуването му дотам.
Dolce&Gabbana, Fall 2021, READY-TO-WEAR
Life in plastic - it's fantastic!
