Те имат нещо като романтична връзка, последвана от тежък развод и завършила с приятелство и добър съвместен платоничен живот. Кристиян Диор казва: "Мъжете имат джобове, за да носят неща в тях, жените - за красота". Тази неподозирана любовна история звучи така:
През Средновековието и мъжете, и жените имат малки торбички, които връзват на кръста си с въженце, и в тях пренасят малките си притежания - и аристократи, и бедни.
В началото на 17. век шивачите започват да слагат джобове дикретно на мъжките дрехи - панталони, палта и жилетки; а жените не получават тази привилегия и продължават да се мъчат с чантичките, нещата дори се усложняват. Дамското облекло през века на Барока става по-пищно, обемно и наслоено, което не позволява да завържеш чантичката на кръста и тя отива между горния слой на облеклото (роклята) и този под него (нещо като камизолка). Това означава, че за да достигнат и малкото, което носят в себе си, дамите трябва да повдигнат изцяло роклята си, което е абсолютно неприемливо на обществени места, ergo торбичките, изграещи ролята на джоб, стават нефункционални.
Дамската мода еволюира сериозно в края на 18. век - роклите стават по-прибрани, обгръщащи фигурата и тесни, следователно няма място за вързопче около кръста. Това е раждането на дамските чанти, каквито ги познаваме днес, макар много по-малки, по-тежки и едва събиращи носна кърпичка или няколко монети. Това е една социално-визуална метафора, намекваща, че жените сами по себе си нямат кой знае какви притежания, включително собствени пари.
Френската революция е революция и във връзката на джоба и чантата. Предшествениците на клъчовете, описани в горния абзац, и всякакви вътрешни и външни джобове са забранени, за да не могат жените да пренасят бележки, писма, муниции и други революционни материали.
През 1848 г. започва суфражетското движение във Великобритания и най-вече САЩ - борбата е за право на глас, други основни човешки права и свободи за жените. Джобът става символ на каузата. Идеята, че жените не притежават вещи и пари, които да носят със себе си, е контрапункт на движението за предоставяне на избирателни права на жените, затова джобът е символ на промяната, която те искат да наложат в системата. През 1910 г. най-популярната дамска дреха е "суфражетският костюм" - по модел мъжки и притежаващ цели шест джоба. В много исторически снимки от това време забелязваме, че жените активно показват джобовете, слагат ръце, вадят и прибират неща от тях.
През 1920-те Коко Шанел започва да проектира реално функционални, а не просто показни, джобове в своите панталони и сака. Все повече елементи от мъжкото облекло навлизат в дамското.
20 години по-късно, по време на Втората световна война, жените в Европа и САЩ са масово заставени да работят във фабрики, за да бъдат активна част от издържането на армията, следователно да носят т.нар. workwear clothing. Чак тогава женските дрехи стават функционални и удобни в мисъла, в който ги носим и мислим днес, а джобовете - огромни (за да може в тях човек да прибере някой инструмент, малка машинка, дори отчетен тефтер).
Обаче... след краят на войната жената на 20. век има нуждата да се върне към женствеността, елеганса, ефирността и всичко друго, което гащеризоните, карго панталоните и тежките якета не позволяват. Нежните рокли от миналото - ефирни, леки, залепващи по горната част на тялото, а надолу широки - се завръщат, без джобове, разбира се. По същото време се случва буумът на аксесоарната индуствия, особено брандовете, произвеждащи дамски чанти. Компаниите за дрехи и компаниите са чанти си партнират с гласното правило първите да се слагат джобове на производството си, за да могат вторите да се продават.
Естествено, през 80-те и 90-те всичко се размива, но ако се чудите защо нашите са много по-плитки от неговите, защо понякога въобще ги няма, защо можем без джоб, а не можем без чанта: Те имат нещо като романтична връзка, последвана от тежък развод и завършила с приятелство и добър съвместен платоничен живот...
More from View Sofia
Стил урок на седмицата: PVC all over
For fashion you must be special!
Fashion battle: SJP vs D&G
Не обичаме да воюваме, особено помежду си, но в името на забавлението, наречено Мода, днес организираме традиционен Fashion Battle...
#ootd: Венеция, наполовина жена, наполовина риба
"Венеция, наполовина жена, наполовина риба, е всъщност сирена, потопила се във водите на Адриатика." Жан Кокто