Коронацията на Чарлз Трети ни развълнува силно – освен с невероятните тоалети, също и с предизвикателствата на времето, в което принцът става крал. Време, което подтиква към промяна на една дългогодишна кралска традиция, защото действителността, в която живеем, не е същата, в която Крализа Елизабет бе коронясана, а за да бъде адекватна на съвремието, традицията трябва да се адаптира към него. (Вижте още: "Принцеса Шарлийн и Принц Албер II, Олена Зеленска, Кралица Максима - още от коронацията на Крал Чарлз III"). По този повод объръщаме внимание на разказа на бившата прессекретарка на тогавашния принц на Уелс, която си спомня своите 5 години, прекарани в Двореца. Разказ, изпълнен с много истини.
„Бях толкова нервна, че разлях чая върху себе си“, така започват работните отношения между Чарлз и Колийн Харис – жена от гвиански произход, която е негово пресаташе още по времето, когатo той е принц на Уелс.
“Сега, когато си спомням, ми е забавно, че всъщност моята първа среща с Негово Величество Чарлз Трети се състоя през 80-те години на миналия век в Британския музей на площад Пикадили, където работех като пресаташе. Запален по антрополгията, която е изучавал в Кеймбридж, принцът дойде на частно посещение, за да се полюбува на съкровището на Кофи-Карикари, крал на Ашанти. Години по-късно като шега от съдбата ме наеха като негово пресаташе. Така се превърнах в първия тъмнокож служител на Кралския двор след катастрофално интервю, проведено в една огромна зала в дворец Сейнт Джеймс. Толкова бях притеснена, че разлях чая върху себе си, а принцът тактично се направи, че не забелязва. Даже смятам, че му беше доста забавно. През 5-те години работа заедно той често се смееше с мен на подобни ситуации.
Честно казано, станах част Кралския двор в доста труден момент. Година преди това принцеса Даяна си отиде, а публичното мнение за Чарлз беше много сурово в онзи период. Няма определена конституционна роля за принца на Уелс, а на него му беше ясно, че ще минат десетилетия, докато седне на трона – време, което желае да използва по полезен и продуктивен начин. Още тогава той се интересуваше от теми, които в днешно време са изключително важни и коментирани, но през 1998 г. са доста нишови – като устойчивостта и различията между хората - и се опитваше да ги разгледа, разучи и подпомогне, независимо дали става дума за отглеждането на органични плодове и зеленчуци в имението му в Хайгроув или за провеждане на информационни дейности, насочени към младежи чрез фондацията Prince’s Trust. Спомням си, че отделяше доста време на Уилям и Хари. Често казват, че членовете на Кралското семейство са различни и че подходът им към родителството и възпитанието е студен и дистанциран, но аз успях да видя дълбоката привързаност, която изпитва Негово Височество към децата си и колко са близки.
Въпреки че присъствието ми в замъка Сейнт Джеймс не е оценено от всички, никога не съм поставяла под въпрос правото си да бъда там.
По някакъв начин ми напомняше за детството ми. Идвам от доста различна среда от тази на младите аристократи, които работеха в Двореца – момичета с абонаменти за Horse & Hound и Country Life. Те бяха част от този свят доста по-дълго от мен. Родителите ми емигрират от Гвиана (бивша британска колония) в Обединеното Кралство през 50-те години, за да работят в Националната здравна служба. И двамата се гордеят със своята кралица. Всъщност, аз смятам, че по-голямата част от англичаните не знаят националния си химн, а жителите на Карибите го пеят дума по дума от начало до край. Все още пазя сувенирите от сватбата на Чарлз и Даяна, които майка ми има от 1981 г. Семейството ми възпитаваше в мен чувство за дълг и очакваше да дам своя принос за страната и най-важното – Обединеното Кралство да направи същото за мен.
Тихият расизъм
Понякога се питам – дали преди да премина под арките на замъка Сейнт Джеймс, не е трябвало да си задам повече въпроси относно ролята на кралското семейство в колониалната политика на Великобритания, но тогава исках само да свърша работата си по най-добрия начин, дали заради принца, дали заради родители ми... Преди да стана пресаташе на принца, работех в отдел "Връзки с обществеността" в различни музеи в Лондон, а след това в продължение на около две десетилетия в различни държавни предприятия. Във всяка нова роля се оказвах новост. Когато станах част от правителствените комуникации, бях единствената с черен цвят на кожата. Спомням си, че веднъж закъснях за среща и един високопоставен служител ме помоли да му донеса мляко за чая, обърквайки ме за служител на кетъринг компанията. И това не е единственият случай.
Един от първите ни съвместни проекти е посветен на 50-тата годишнина от т.нар. миграция „Уиндръш“. Исках промяна отвътре и за щастие имах пълната подкрепа на принца на Уелс. Той незабавно ми даде висша квалификация и ме направи член на Кралското домакинство, придобивайки статус, чрез който имам право да се видя с Кралицата (която той обожаваше) и да дам мнение по даден въпрос. Един от първите ни съвместни проекти е посветен на 50-тата годишнина от т.нар. миграция „Уиндръш“ – от името на кораба, който през 1948 г. докара 492 души от Ямайка до Великобритания – събитие, за което голямата публика научи от книгата на Тревър и Майк Филипс “Windrush: The Irresistable Rise of Multi-Racial Britain“. Публикувано през 1999 г., това произведение дава тон на голяма част от съвместната ни работа.
Принц Чарлз трябва да се постарае да съчетае уважението към наследството на Елизабет Втора с необходимостта от полагането на основи за по-добро бъдеще. Мъжът, който сега е крал, вече няма да има възможността да говори така свободно, както в миналото. Но принципите му – неговата отдаденост към дълга и щедростта му, със сигурност ще бъдат полезни в следващите години. Коронацията му се случва в свят доста по-различен от този на Елизабет Втора, състояла се през 1952 г. (Вижте още: "Истории от живота: прочутата коронационна рокля на Елизабет II"). Великобритания няма да има избор, освен да се променя все повече и повече с времето. Съкровището на Ашанти, на което той се възхищаваше преди доста години в Британския музей, може да бъде върнато в Гана. Що се отнася до Британската общност - вярно е, че тя помага за насърчаването на международното сътрудничество, но също е вярно, че говорим за наследството на Империята – нещо, което на мнозина им е трудно да приемат. Все пак е показателно, че когато Барбадос стана република през 2021 г., принц Чарлз се присъедини към премиера Миа Мотли в Бриджтаун по случай празненствата. Първа стъпка по дългия и труден път, който Кралят трябва да извърви и който ще го накара да се опита да съчетае уважението към наследството на кралица Елизабет Втора с необходимостта от полагането на основи за едно по-добро бъдеще. Що се отнася до мен – аз смятам, че той е повече от подходящ за работата.
Колийн Харис е служител "Връзки с обществеността" на принца на Уелс (сега крал Чарлз III) от 1998 до 2003 г. Тя работи в отдел Комуникации за различни британски правителства, включително тези на Маргарет Тачър и Гордън Браун. Наградена е с кралски викториански орден през 2004 г. В момента тя е директор по комуникации в Комисията за расово равенство и е майка на две деца.
Колийн Харис в Бъкингамския дворец след получаване на кралския викториански орден от крал Чарлз III, тогава принц на Уелс
More from View Sofia
Открийте десетте разлики: Дженифър Лопес пресъздаде стара снимка, за да анонсира новия си албум
За радост на феновете си Дженифър Лопес създава нова музика. 53-годишната певица анонсира новия албум с видео, в което пресъздава своя снимка отпреди точно 20 години
Неговият ли костюм, нейната ли рокля? Много хармонични Уилям и Катрин в Лондон
Принц Уилям и херцогиня Катрин се повече от шармантни на зеления килим на наградите Earthshot в Лондон вчера.
От гара до гара: Дейвид Боуи пътешества из СССР, няма такива снимки!
През април 1973 г., след като финализира японския етап на турнето си Ziggy Stardust, Дейвид Боуи се завръща в Европа по суша
