Спиращата дъха италианка посреща Elle в хола на своя дом, където обстановката e доминирана от огромен плакат на филма La dolce vita, но във френската му версия – La douceur de vivre, а трикрака черна котка се разхожда спокойно. Моника Белучи е като излязла от сън. Толкова красива... и влюбена. Проницателна в избягването на етикетите, които моделството би могло да й залепи, Белучи е утвърдена актриса, която продължава да ни изненадва със всеки следващ проект. Малко преди заминаването си за Лондон, където ще се присъедини към снимките на новия филм Beetlejuice на Тим Бъртън и само няколко дни преди премиерата на Asterix & Obelix: Mission Cleopatra, в който Белучи играе незабравимата кралица на Египет, тя разказва за многото си животи.
Спомняте ли си първата фотосесия, която сте снимали за Elle?
Беше с Оливиеро Тоскани – началото на една история, която не съм си й представяла, че ще продължи 30 години. Започнах да работя още докато бях в гимназията в Италия. Училището ми позволи да отсъствам 2 седмици в годината. Ходех в Милано и в Париж, след което се завръщах в Умбрия към моето провинциално ежедневие. Този преход от света на мечтите към реалния свят – семейството, училището, приятелите – ми даде баланс, който ми хареса и който ми принадлежи и до днес. Винаги съм имала нуждата да бъда здраво стъпила на земята, в противен случай тази среда би могла да ме отдалечи от важните неща.
Изпитвали ли сте някога подобно „отдалечаване“?
Да. Преди да се родят децата ми. Обожавах това, което правех, но снимах филм след филм, реклами, фестивали... В даден момент почувствах нуждата да спра и да изживея нещо по-дълбоко.
Знаете ли за колко корици на Elle сте позирали?
Не...
Трийсет и две! Какво момиче бяхте навремето?
Трийсет и две... невероятно. Мисля, че енергията ми е същата. Всички се раждаме с определена енергия. Важното е да можем да я запазим, когато животът ни завладее. Има нещо, което ме свързва с онзи първоначален огън, въпреки че с годините се трупа опит и се придобива една здравословна дистанция. Докато сме млади ние притежаваме невинност, безрасзъдност, която ни позволява да прескачаме планини, а това е прекрасно. Между 14 и 18 (особена възраст), бях много освободена и нямах търпение да порасна колкото се може по-бързо.
Моника Белучи носи блейзър Jacquemus, боди Cadolle, панталон Prada, обеци от жълто злато от колекция Just un clou на Cartier
Какво мислите за първите стъпки на дъщера си Дева, 18г., модел и актриса, когато позира за пръв път за корица на Elle?
Щастлива съм да я виждам щастлива. Притежава страст. Започва да гради добра кариера в света на модата, а и в киното. В момента снима сериал, вдъхновен от Gattopardo – романа на Джузепе ди Лампедуза, вече майсторски пренесен на екран от Лукино Висконти. Яви се на прослушване и получи ролята на Анджелика, изиграна от Клаудия Кардинале. Точно завърши и филм от италианската режисьорка Лаура Лукети, базиран на романа на Чезаре Павезе – La bella estate.
Какво е мнението ви относно полемиката, родена в САЩ, която е силно дискутирана по време на Фестивала в Кан, за „децата на...“ - така наречените непо бебета?
Дева винаги казва: има семейства от лекари, адвокати, занаятчии... и семейства на артисти. Дева диша с киното, живее с киното. Вкъщи постоянно се говори за филми, декори, снимки. Може би по-късно ще направи нещо в тази посока, кой знае. Но когато сте „дете на...“ летвата е вдигната още по-високо.
Моника Белучи в риза и пола Dior, златни гривни от колекцита Just un clou на Cartier
Смятате ли, че киното съумява да промени мнението за жените, включиително и за вас?
Да, с малки крачки. Не може да се отрече, че има промяна. Аз лично все повече работя с жени режисьори. Ще започна снимки на новия филм на Марджан Сатрапи през септември. Снимах Mafia Mamma на Катрин Хардуик - американска комедия за мафията с невероятната Тони Колет. Работила съм и с Аличе Рорвахер, Мария Соле Тонази и Каутер Бен Хания. Те имат друг начин на мислене, на разказване, изследват силни и невидими досега теми. Само си спомнете Good luck to you, Leo Grande на Софи Хайд с Ема Томпсън (историята на учителка в пенсия, която след смъртта на съпруга си, се отдава на удоволствие с жиголо) Гениален филм! Разказва за красотата по различен начин. С друг подход към женствеността, чувствеността. Най-после имаме възможността да бъдем представени през различна от мъжката призма. Същевременно учим мъжете да ни виждат както бихме искали да бъдем видяни. Аз вярвам в киното. Вярвам, че киното може да промени нещата, че може да бъдем променени от някой филм.
Имали ли сте някога усещането, че сте омаловажавана или третирана като обект заради погледите, които ви хвърлят?
Да изглеждаш по определен начин е нож с две остриета – създава любопитство и дистанция. Но вместо да бъда възпрепятствана от моята физика, реших да си играя с нея и да живея с нея. Така използвах тялото си, за да получа силни роли: Малена Скордия в Malèna от Джузепе Торнаторе, Алекс в Irréversible от Гаспар Ное. Вместо да крия тялото си го използвах, за да дам живот на персонажи, които знаех, че ще ме отведат далеч.
Моника Белучи в риза Dior, златни обеци от колекцията Juste un Clou на Cartier
Ще снимате продължението на култовия филм Beetlejuice на Тим Бъртън в Лондон. Можете ли да ни разкажете повече?
Това, което мога да споделяе, че съм много щастлива, че го опознах най-вече като човек. Той е от онези, които се срещат рядко в живота. Познавам мъжа, обичам го, а сега ще се запозная и с режисьора, започвайки ново приключение. Обичам Тим. И изпитвам голямо уважение към Тим Бъртън.
Какво готическо има във вас, като повод за въпроса е сюжета във "Бийтълджус"?
Да кажем, че обичам света на мечтите, където чудовищата са мили – сякаш можем да прощаваме и да трансформираме най-тъмните си страни, превръщайки ги в нещо светло. Филмите на Тим Бъртън говорят много за това.
А бихте ли почивали в замък, обитаван от духове?
Бих отишла навсякъде. Знаете – живея в Париж, имам италиански паспорт и работя с режисьори по целия свят. Но внимавам да не изгубя много от времето, прекарано с децата ми. Леони е на 13 г. и все още има нужда от мен, както и аз от нея. Дори Дева да работи и пътува много, имам нуждата да я погледна в очите. Така че никога не бих заминала за дълго време. Отивам и се връщам.
Смятате ли, че това е една красива възраст в живота(припомняме, че Моника Белучи е на 58 г.)?
Ние, жените понякога изпитваме страх(от възрастта). Няма нужда да се страхуваме, достатъчно е да знаем как да вървим през живота.
