
За тази фантастичната сесия Тилда и екипът на списанието се вдъхновяват от творбите на художника Джон Сингър Сарджънт, който изобразява червенокоса властна жена в няколко от портретите си. Тя се оказва г-жа Джордж Суинтън, известна като Елси, прабабата на Тилда. Елси е родена в Санкт Петербург, където Суинтън по-късно заснема сцени за филма „Орландо“ през 1991 г.
„Тя беше моята Полярна звезда“, спомня си Суинтън за портрета на роднината си, който виси над телевизора в шотландския дом на детството й. „Уравновесеността, която тя представляваше, шикът на нейната независимост, ме озаряваше и привличаше.“
Снимките се състоят в един прохладен летен ден на територията на селска къща в Шотландия. Градината и стените му служат като фон за сцени, които разказват историята на семейство Суинтън. В оранжерии и зеленчукови масиви актрисата и фотографът създават галерия от портрети, които биха могли да излязат направо от картина на Сарджънт, пълна с палантини, шапки и искрящи чорапи.
Проектът се оказва дълбоко личен и се превръща в начин Суинтън да си спомни своите предци и да въплати себе си в тях. Тилда, която има удивителната способност да сменя възрастта и пола във филмовите си творби, въплъщава мъже и жени от своето потекло, превъплъщавайки се в мустакати генерали, артисти и светски красавици, облечени в пластове обемна материя.
Синът и дъщерята на актрисата, близнаците Ксавие и Онър, които вече са на 25 години, също участват в знаковата за семейство Суинтън фотосесия. На поляна, обсипана с маргаритки, Тилда и Онър се появяват в образа на своите деди, разположени сред изхвърлени книги и чадъри. Междувременно Ксавие позира в униформата на своя пра-пра-дядо. „За мен и моите деца, казва актрисата, - влизането в образите на нашите предци и преминаването през тях беше вид катарзис и овластяване.“
Един от най-впечатляващите образи на Тилда като войник, легнал на земята, е меланхолична актуализация на нейната инсталация от 1995 г. "Може би", където актрисата лежи в стъклена кутия в продължение на седем дни. Но в този случай ковчегът се оказва изхвърлен хладилен шкаф, използван за защита на растенията, а Суинтън, като войник, олицетворява баща си, който служи като генерал-майор в икономическата дивизия по време на Втората световна война, където губи крака си.
„Дълбока скръб и самота, достойнството на отдадената служба и смирението, че той най-накрая заема мястото си в дългата редица от онези, които вече не са между живите“, описва снимката Тилда.
More from View Sofia

Дзукеро и неговият World Wide Tour 2023 със спирка и в София
Поредна емоционална „италианска“ вечер ни чака на 23 юни в Зала 1 на НДК

Истинската история зад „Halston" на Netflix
Дизайнерът, който превръща ерата на Studio 54 в основоположник на стила десетилетия след края на най-епикурейската епоха в най-новата ни история, е герой в ново, задължително за гледане шоу по Netflix. Ето защо си струва да си припомним какъв е животът на най-бляскавата парти сцена на Ню Йорк?

Да надникнем зад кулисите на новия филм на Уес Андерсън, The French Dispatch
Дизайнерът Адам Щокхаузен и декораторката Рена Деанджело разказват какво е да преобразиш един цял френски град за да направиш филм