Следва

Седмичен ХОРОСКОП - 08.01 - 14.01

Бенедета Поркароли за Vogue Italia: „Любовта идва, за да ни спаси, но невинаги успява“

В прекрасното си интервю за изданието нашумялата италианка разказва за отношението си към сънищата, предметите и актьорството: „Тази професия може да има и политическо значение“.

Celebrities преди 4 месеца

Интервю, взето от Джонатан Бази и заснето от Елизавета Породина. На въпроса какво е да си пред обектива на руския моден фотограф Породина, Бенедета отговаря: „Фотографите вадят тайни части от теб. С помощта на дрехите и обстановката те карат да покажеш нещо ново. Винаги е разкриващо. Елизавета е визионер. Версията, в която тя си ме представя, е почти сакрална, но и по-инфантиллна - раздвоение, което е много мое. Тя каза, че и Фелини би ме харесал.“

Всъщност италианската актриса, станала популярна от сериала „Baby“, а след това от „The Catholic School“ и „Amanda“, сега е главната героиня във втория филм на Пиетро Кастелито, „Enea“. В нея има нещо, което препраща към определени персонажи от миналото. Тя притежава меланхолична аура, но в същото време е строга и смела, което кара човек да мисли за младите литературни героини с приключенски преживявания и храбър дух.
Бенедета Поркароли говори с Джонатан Бази за Vogue Italia:

Какво означават за теб тези определения?

Често ми се случва да чувам, че лицето ми напомня на отминали епохи. Доста съм носталгична – спазвам различни ритуали и пазя стари предмети, към които съм много привързана. Но поставям всичко под въпрос. Боря се да имам точно и твърдо мнение, опитвам се да анализирам, като се връщам напред-назад във времето. Меланхолията явно идва от тук. Но съм и много ироничен човек. Съществувам в това колебание.

С какви предмети от миналото се заобикаляш?

Свещи, винили, аналогови камери. Харесвам предмети, които изискват усилие и са свързани с преживявания. Да отидеш до книжарницата не е същото като да поръчаш онлайн. Историята на предмета ме интересува повече, отколкото самият предмет. Преди да откриеш даден филм изискваше енергия. А сега - пускаш и ако не ти хареса, спираш и веднага избираш друг.

Въздейства ли ти неочакваното?

Често се страхувам да не пропусна нещо.

Знам, че имаш силна връзка със сънищата си – всяка сутрин ги записваш.

Вярвам, че нашите отговорности започват точно с тях. Харесвам битката, която моето съзнание води с подсъзнанието. Чрез сънищата различни части от нас биват интерпретирани от различни персонажи. Може да ни се разкрие нещо, което до момента не сме могли да изкараме от себе си. Сънищата са двигател, който бележи нашите ежедневни действия. Без тях бих се чувствала незавършена, сякаш липсва част от мен.

Имала ли си повтарящ се сън?

Да. Сънувам, че сякаш съм в състояние на ступор и гледам себе си като страничен наблюдател. Искам да се събудя, но не мога. В този момент се случва нещо страшно – например появява се ротвайлер, който скача да ме ухапе. Виждам как това се случва на забавен кадър и чувствам тялото си много тежко.

Как тълкуваш този сън?

В живота се боря за свободата си, но в същото време ставам жертва на много неща. Този сън ме отвежда в мистериозно, но и конкретно измерение. Изглежда безсмислено, но често има повече смисъл от нещата, които правим, докато сме будни. Не искам да дешифрирам всичките си сънища. Разкриването на мистерията е и акт на арогантност.

Смяташ ли, че си духовен човек?

Искам да ви прочета една фраза от „Мемоарите на Адриан“ от Юрсенар: „Всяко човешко същество, което претендира за вечност, е принудено да се адаптира към променящия се ритъм на големите природни събития и да се съобразява с променящите се звезди“. Вярвам във волята у човека, но често трябва да се предадем пред величието на природата, на звездите, на нещата, които са извън нашия контрол. Не мога да бъда агностик, не мога да бъда незаинтересована от това, което е по-голямо от нас.

Това лично решение ли е или и образованието ти има общо?

Моите родители ми дадоха емоционално образование. Никога не са се криели, дори когато са били слаби. За мен не е нещо необичайно мъж да плаче. Баща ми ме научи да имам специална връзка с природата. Говорили сме си за дърветата, растенията, израснала съм сред коне. Правили сме си дълги разходки с колела и ми е разказвал истории за герои и божества от различни култури. Тогава се отегчавах, но сега виждам колко е било прекрасно.

Каква роля играе въображението при работата върху даден персонаж?

Не седя с часове, повтаряйки и драскайки върху сценария. Оставям всичко да се случи естествено. Дори понякога се преструвам, че няма да снимам даден филм, въпреки че процесът по него вече да е започнал. Ето защо сънищата ме интересуват толкова: това, което ми казват, може би в личния ми живот не би ми било от полза, но по отношение на определена роля може да ми даде по-голям набор от инструменти. Като актриса бих искала моето подсъзнание да може да разчита на безкраен диапазон на изразяване.

Актьорското майсторство ментално или инстинктивно действие е?

Въображението е важно, но недостатъчно. Никога не може да си сигурен, че в определен ден ще успееш да заснемеш сцената точно по начина, по който си искал. Колегата, с когото играеш, страничен шум, който те разсейва или пък ти помага: всичко опира до съпоставянето на въображението с хилядите възможни реалности. Има частичка рационалност, която си личи.

Ти започна да снимаш случайно. Какво те накара да продължиш?

Тази работа може да има политически смисъл. Тя се превръща в „усилвател“, защото хората виждат тази история, размишляват над засегнатите теми. За мен е и лична мисия, която няма общо с публиката. Тя ме освобождава, създава ми усещания. Това е свързано с нещо в мен, което е крехко и необяснимо.

Какво видяха хората, които те подтикнаха да започнеш, в тийнейджърката, която си била?

Знам, че почти винаги съм се чувствала много обичана. Това е погледът на някой, който, в резултат на проект, на цел, ви гледа, обичайки ви. А погледът на хората, които ни обичат, ни допълва.

Да попаднеш в светлината на прожекторите толкова рано сигурно не е лесно за едно момиче.

Не искам да генерализирам, защото съм срещала прекрасни мъже, които са ме накарали да се чувствам абсолютно равна. Но ми се иска жените да имат същите възможности като мъжете. Нямам проблем с почтените мъже. Това, че съм принудена да повтарям тези неща, не ме кара да се чувствам добре. Но очевидно, ако говорим за новините, които всеки ден съобщават нова трагедия, разговорът заслужава нужното внимание. Но на правилните места, а не в Instagram. Човешкото изглежда, че липсва. Както при войните, които ни заобикалят. Фактът, че Италия се въздържа от взимането на страна – човешка, а не политическа – е извън моето разбиране.

Днес липсва ли желанието за поемане на риск?

Днес например мога да публикувам, че подкрепям дадена кауза без да поемам каквато и да е друга инициатива. Социалните мрежи ни дадоха илюзията, че имаме сила, която нямаме. Да дадеш мегафон на всички е същото като да не дадеш на никого. Упоени сме. Какво би правил герой като Пазолини днес? В миналото хората са рискували дори живота си. Представям си тези големи персонажи от миналото как ни гледат. Мисля, че са очаквали повече.

Във филма „Enea” виждаме един доста суров стенопис, засягащ поколенията.

Това, което Пиетро Кастелито искаше да каже, все още ми убягва. Но вярвам, че в това е силата му. Това е филм за липсата на комуникация, за гибелта като следствие от скоростта, с която живеем. И по негов романтичен начин говори за любовта, която от време на време идва, за да ни спаси, дори и невинаги да успява.

Той ни завръща към темата за скоростта и преживяванията, които разширяват времето, вместо да го компресират.

Иска ми се в училищната програма да се включват и киното, и театъра. За да продължим напред, трябва да погледнем назад, към спокойствието. Днес нещата влизат във въображението ни със силата на танк и излизат от там по същия начин. Нямаме време за невидимото. Мистериозното буди страх и за да го приближим, е нужно спокойствие, което се постига трудно. Границите на нашия свят трябва да бъдат много добре разгледани и разбрани, за да можем да си представим нови начини, по които да бъдем свободни. 

More from View Sofia

Летопис на смутното време: Мария Касимова-Моасе

Interviews преди 4 години

"Летопис на смутното време", като романа на Вера Мутафчиева, е една поредица, която цели да систематизира настроенията в това особено, смутно време, в което се намираме в момента. Тук ще видите и прочетете посланията на прекрасни хора, на чиято емоционалност разчитаме и в чиито усещания вярваме; ще ни споделят как усещат момента, как си представят, че ще минем през него, какво е най-важното, кои са устоите, какво препоръчват, как виждат нещата след ступора. Какво ще се промени, какво трябваше да се промени, кои са позитивите в тази непреживявана от никой съвременник ситуация. Нека си дадем надежда и да структурираме заедно проблема така, че да излезем от това по-устойчиви и по-мислещи, по-съчувстващи и по-смирени!

More Celebrities