„Анатомия на едно падане“ от Жюстин Трие е филм, който разказва как женската амбиция може да се превърне в грях.
Може да се е случвало само веднъж в живота ви или по-вероятно никога да не се е, а именно да се запитате защо, въпреки че се различават с едва, две буквички и много слабо в произношението, английската дума за влюбване е fall (падам), а не feel (чувствам).
Като да паднеш на дъното без възможност да се изкатериш обратно, вместо да изпитваш обич и емоция. На някои това може да се е случило, докато са гледали Anatomy of a Fall, в България "Анатомия на едно падане", церебралната и феминистка драма на режисьорката Жюстин Трие, носител на Златна палма в Кан 2023 г., която снощи спечели и наградата на Академията за най-добър оригинален сценарий.
Историята за подозрителна смърт в хижа във френските Алпи, тази на амбициозния писател Самуел и изпитанието на единствения човек, присъствал в момента на падането му от последния етаж: международно известен немски писател и преводач, стоически приемащ екстрените обстоятелства. Сандра, жена му... История, която следва стъпките от предишните творби на Трие, изследва двойните стандарти и злополучията на онези, които, преди да бъдат съпруги и майки, имат дързостта да останат жени.
Извън сюжета - напречен разрез на сцени в съда, в които пълната липса на конкретни доказателства и семейното недоволство, показано чрез ретроспекции, ни карат да вярваме, че Сандра може да е единственият виновник, въпреки че никога не сме напълно убедени - това, което остава след гледането е усещането за участие в кризата на двойка, погълната от чувство на неудовлетвореност и завист, анатомията на раздяла, а не на падане. Наблюдаваме какво се случва като следствие от обръщането на класическите роли на половете, което ни кара да се запитаме: как може силата на една успешна жена, съчетана с крехкостта на мъж, който постоянно се затваря в себе си, да повлияе и трансформира нашето възприятие за вина и невинност?
Сандра Хюлер в сцена от филма
Сандра и Самуел (съответно немската актриса Сандра Хюлер и французинът Самуел Тайс, чиито оригинални имена Трие държи да запази) се срещат в началото на кариерата си, когато и двамата едва прохождат, споделяйки търсенето на слава в една и съща област. Но както често се случва при двойки, които споделят една и съща мечта - не винаги се случва, но сме сигурни, че процентът на подобни случаи може да ни накара да вярваме, че това е норма - успехът засяга само единия от двата полюса. В полза на дисбаланса, избухва литературното съперничество. Дискусиите се увеличават, чрез припокриване на подробности, които се натрупват като тихи снежни преспи, ние научаваме и възприемаме как Сандра и Самуел се оказва, че живеят различни животи в рамките на този, който се опитват да изградят заедно с Даниел, сина, който поради бащина немара остава със зрителни увреждания след инцидент. Сякаш успехът на единия отслабва този на другия, тя се появява, има друга връзка, подписва нови книги и нови интервюта, в двойката спират да се разбират, Самуел се оказва принуден да играе единствената роля на баща, за да запълни липсата на Сандра и по този начин ограничава възможността си за напредък.
Не ни трябваха почти три часа филм, за да разберем как животът е антология от винаги съревноваващи се разкази, нашите и на тези, които говорят за нас (през 2012 г. "Ловът" на Томас Винтерберг се постави някъде в тази плоскост, но начинът, по който Трие настоява на концепцията чрез обръщане на динамиката на пола, рисувайки много по-позната картина на обичайната мъжка крехкост, използвана като утешително тематично средство: лекотата да се съдят другите в рамките на една двойка, където кариерите на жените са изобразени като най-правдоподобната причина за недостатъците на мъжете. Сякаш чувството ни за вина вече не е намесено, усещане, сравнимо с това, което се случва, когато внезапно другият се затвори в себе си и веднага прочетеш предзнаменованието за края.
Сред началните сцени на "Анатомията на едно падане"
Anatomy of a Fall идва в годината, следваща тази на излизането на съдебният филм "Аржентина, 1985" (представен във Венеция под аплодисментите на критиците и сега в Prime Video), и двата заедно надхвърлят жанра, който си е съвсем истински (припомняме процеса Деп-Хърд и надеждата да видим в телевизионна адаптация на Netflix възможно най-гадните сцени, кучета, писъци, разхвърляни легла и пр, за една истинска сага, която днес е сага на масовата култура). Годините на медийни изпитания и колко много като зрители обичаме да бъдем воайори на нещо, което можем да зяпаме, без да носим последствията, като Сандра, която е твърде студена, твърде силна, бисексуална и уверена в себе си и твърде малко традиционно майчинска. Твърде безчувствена към съпруга си, за чието неудовлетворение е виновна, толкова изтощен от негодувание, че е насочил целия си живот към сина им, оставяйки я свободна да бъде, каквато иска.
Интервюирана от New York Times, Трие каза, че с тази история е искала да „покаже как една жена може да бъде атакувана именно заради интелигентността си и преди всичко заради амбицията си“, опитвайки се да каже какво означава да си жена, да имаш авторитет като такава и подчертавайки как сме третирани и възприемани отвън, когато се държим по начини, които обикновено се прощават на мъжете. На въпроса дали чувства подобна динамика на силата в семейството си, като се има предвид, че е омъжена за успешния сценарист и режисьор Артър Харари (съавтор на сценария за "Анатомия на едно падане" заедно с нея ), режисьорката и сценарист отговаря, че и двамата знаят добре какво означава феминизъм и че точно този въпрос е ясен пример за грешка във възприятието. Опасен капан, в който обаче лисно се пада.
More from View Sofia
Пенелопе Крус, Кристен Стюарт и останалите гости на традиционния обяд на номинираните за Оскар
Церемонията по връчването на филмовите награди ще се състои на 27 март, а от вчерашното събитие ни гледат талантливи хора в Chanel, Gucci и още....
Twitter & Dove в подкрепа на "грозните" жени
С реклама на Оскарите...
Оскари 2021 - Най-красивите рокли на вечерта и 10/10 за Мария Бакалова
Дългоочакваните Оскари!
