Във вече култовия филм на Паола Кортелези „Все още има утре“ главната героиня Делия открива, че на новоназначения чирак в шивашкото ателие, където работи и тя, е обещана по-висока заплата от нейната, въпреки че тя е експерт и работи там от години и преподава занаята на новодошлия. „Но това е мъж“, укорява я собственикът, когато тя протестира, сякаш се намеква, че по презумпция трябва да му се плаща повече. Действието на филма се развива през 40-те години на миналия век, но убеждението, че с еднакви умения и роля, мъжът има право на повече пари, все още е дълбоко вкоренено в мениджърския манталитет по света. Според привържениците на тази теория, проблемът се корени в идеята, че мъжът е натоварен с ангажимента да издържа семейството и от него се очаква да плати вечерята, когато излиза с жена. Докато Европейският съюз тепърва ще намали злоупотребата с разликата в заплатите чрез премахване на тайната на фишовете за изплатени възнаграждения, в Съединените щати празнуват 15 години от влизането в сила на Закона за справедливото заплащане, който стана възможен благодарение на упоритостта на една жена, която през 2009 г. успя да разясни убежденията си на президента Барак Обама. Тази жена се казва Лили Ледбетър, днес на 85 години, смятана за майка на битката срещу разликата в заплащането на половете, бидейки първата жена, предизвикала правен казус с (между)национален обхват.
Барак Обама и Лили Ладбетър
Историята на Лили Ледбетър започва през 1979 г., когато е наета в Goodyear Tire & Rubber Co., в централата в Гадсдън, Алабама. Ледбетър, чието рождено име е Макданиел, е родена през 1938 г., дъщеря на военен механик и домакиня, която скоро след като завършва гимназия, се жени и има две деца. Тя е наета от известната компания за гуми като една от малкото жени супервайзъри (дума, за която и до днес светът се затруднява да измисли женски род), за да работи нощна смяна. Всички останали служители на Goodyear са секретари и работят в отделен отдел на компанията. Задачата на супервайзъра се състои преди всичко в това да зададе програмата, да провери дали работниците получават навременно заплащане, дали се възползват безпрепятствено от почивните си дни и дали се спазват мерките за безопасност и хигиена. Накратко, че средата и условията са такива, че да осигурят ефективно производство. И все пак работниците веднага дават на Ледбетър да разбере, че нямат намерение да приемат нареждания от жена, „ние вече ги приемаме у дома“, казват й те. И въпреки че е омъжена, вместо да се обръщат към началника си уважтелно, както правят с мъжете, те я наричат „мис Лили“. Ледбетър се държи твърдо, пренебрегва провокациите и в крайна сметка печели уважение. Нейните подчинени започват да се смятат за по-щастливи от колегите си, ръководени от друг човек в другите смени, и в момент на криза в компанията, когато тя е съкратена, тя получава златна гривна, доставена в дома й, с придружаваща бележка за признателност. Хората й купуват подаръка, след като събират парите заедно.
Барак Обама и Лили Ладбетър
Това ни отвежда до 1997 г. и Лили Ладбетър е в настроение да се пенсионира, когато намира анонимна бележка в полето за съобщения на компанията си. В нея се казва, че през тези двадесет години тя е получавала само малка част от това, което обикновено се е плащало на колегита й на подобна позиция. Това е тежък удар, Ладбетер се чувства така, сякаш цялото удовлетворение, което е получила от работата със сериозност и отдаденост, е пометено за миг. През цялата смяна тя оставя бележката в джоба си и размишлява какво е открила. Чуди се колко ли хора са знаели за това, без да й кажат, може би смеейки се под носа си колко горда се чувства тя от себе си. Замисли се за щетите, които подценяването е причинило на нейните осигурителни вноски, лишавайки я от пенсията, която нейните колеги ще получат. На следващата сутрин, след дълга 12-часова смяна, тя се прибира у дома, разказва всичко на съпруга си и обявява, че ще подаде жалба до Комисията за равни възможности за заетост. В отговор съпругът й предлага да я придружи. Лили Ледбетър се впусна в десетгодишен Via Crucis. Тя съди работодателите си за сексуална дискриминация и печели още с първото дело, но присъдата е отменена след обжалване. Тя не се отказва и през 2007 г. делото стига до Върховния съд. Съдът се произнася срещу нея с 5 на 4 гласа. Казано й е, че делото е трябвало да бъде заведено в рамките на 180 дни от първата й заплата, независимо че тя не подозира за дискриминацията през следващите две десетилетия. Междувременно, живият паметник на гражданските права застава на нейна страна - съдията от Върховния съд Рут Бадер Гинсбург изнася силна реч на несъгласие, в която разказа как в началото на кариерата си като адвокат собствениците на адвокатската кантора, за която работи, й определя по-ниска заплата от колегите й мъже „защото имаш съпруг“. След това тя обвинява останалите съдии от Върховния съд, че не разбират "коварния начин, по който жените могат да бъдат жертви на дискриминация при заплащането".
Ледбетър се озовава в списъка на Time със 100-те жени на годината, но така и не получава компенсацията, която заслужава. Но, вместо да се оттегли с подвита опашка, тя решава да се бие, за да не претърпи нито една друга жена същото унижение. Става ревностен защитник на равното заплащане и правата на жените и започва да пътува из Съединените щати, провеждайки семинари, за да повиши осведомеността на работниците и да призовава за законодателство за равно заплащане. Призивът й най-накрая е чут от Барак Обама, който през 2009 г. приема това, което в пълнота се нарича Закон за справедливо заплащане на Лили Ледбетър. С този закон в Съединените щати сроковете за подаване на жалби в случаите на дискриминация в заплащането са много по-дълги и 180-дневният период от подаването започва отново от нула за всяка заплата, в която е извършено несъответствие в заплащането. След този успех Лили Ледбетър е удовлетворена, но не спира. Законът за справедливо заплащане все още не е разрешил разликата в заплатите, която се случва без знанието на много жени: изчислено е, че в САЩ по време на трудовия си живот една жена губи средно 400 хиляди долара. Ледбетър, която сега е на 85 години, присъства на големи митинги през 2019 г., вдъхновявайки законите за разликата в заплатите по целия свят, а на 80 е хедлайнер на срещата на върха на Forbes Women's Summit в Ню Йорк. И там, на онези, които я питат какво е да живееш в тази дълга битка, тя отговаря простичко: „Няма нещо, което не бих свършила, без значение колко мръсна или тежка е работата.“
More from View Sofia
#TheLatest: Еманюел Макрон ще спасява модния свят
THE LATEST IN FASHION
Сан Франциско сложи забрана на кожите!
Сан Франциско става първият голям американски град, присъединяващ се към борбата срещу убиването на животни...
Кралица Елизабет бясна на принц Хари: Ето защо?
Поредният нарушен кралски закон...
