О, той ревнува! Но наистина ли е толкова хубаво?!

„Прости, до днес не те обичах, тъй както заслужаваш ти… Но нещо по-нелеко удари мисълта ми с чук: дали скъперник е човекът – цени безценното до него едва щом му посегне друг!”.

Този стих от Дамян Дамянов отразява едно толкова силно и искрено чувство – ревността. Тази неизлечима болест, както мнозина я наричат, пуска пипалата си винаги, когато човек се почувства застрашен за любовта си. Дали е приемливо за мъжа да изпитва ревност?

Много пъти сме виждали мъже с вродено чувство на власт и притежание, което ни наведе на мисълта да поразчоплим темата: „от какво най-често ревнуват мъжете?”.

Неприятната истина е, че за българинът е нормално да не цени това, което има и да му обръща внимание едва след като някой друг му е посегнал – точно както в стиха „Ревност” от Д. Дамянов. Все пак обаче, ако мъжът не ревнува изглежда незаинтересован, а когато се стигне до другата крайност – става агресивно контролиращ и същевременно неуверен.

Изводът е, че балансът е много труден за достигане или, с други думи, ревността е извратен начин да кажеш „Обичам те”.

Ревнивците по правило имат една фикс идея – „Ако тя не е с мен, не може да е и с никой друг!”. Повечето от този тип мъже са истински комплексирани и изпитват страх от отхвърляне.

Ето защо е добре да вземеш нещата в свои ръце, преди всяко негово обаждане да бъде с въпроса „Къде си, с кого си?” и да го пресечеш навреме. Ревността е наказание, а не загриженост. От чисто мъжка гледна точка бих казал /ето, признах си, че съм мъж/, че това коварно чувство е с цел опитомяване, но в никакъв случай не трябва да се оставяш да владее живота ти. Бъди практична и реагирай бързо – казвай му по-често, че го обичаш, дай му шанс да ти повярва още повече и му спести така популярната реплика „Жените са завистливи, затова се разбирам повече с мъже”. Или „С Пешо сме само приятели”, няма да преодолее страховете, напротив, ще бъдат подсилени.

Ето и решението - дори и да не можеш да изтръгнеш чувството на ревност в половинката си, определено се опитай да го притъпиш. Не обръщай по-голямо внимание на кучето, отколкото на мъжа си, не споменавай стари случки с бивши приятели и не се впечатлявай показно от материалните неща. Когато сравняваш скъпата кола на приятелката ти с твоята от 95-та, през главата ни минава застрашителната мисъл, че един ден ще ни напуснеш, заради някой неприятен богаташ. Наистина глупава логика, но факт!

Парите са основна причина за ревност – дори тогава, когато ти ги притежаваш в повече. Някои мъже съзнателно „позлатяват” жените, заради чувството си на страх от по-богата конкуренция, но в крайна сметка поводите за ревност са най-вече плод на въображението. Дали ще се прояви като разяждащо чувство в стомаха или стремеж за скриване на комплекса за малоценност, това чувство няма лечение. Мъжете твърдим, че ревността се получава, когато се насъберат гняв и страх. А това е кофти комбинация, както и да го погледнем?

Ако мъжът ти страда от това обсебващо чувство, по-добре се увери дали социалната му среда го подтиква към съмнения. Ревнивецът има по-голяма нужда от разбиране, от внимание, отколкото от подмятанията на негови близки, не дай Боже присмехулни.

Но откъде генерално идва мъжката ревност? Като представители на силният пол смеем да твърдим, че в нейната основа стои вечното желание на жената да бъде харесвана и желана, което накърнява самолюбието на мъжете.
Причина за ревност при мъжете също са ниската култура и желанието за „командване” на семейството, особено дразнещи в 2010-та година.

Ревността обаче е опасна и за да стане по-ясно ще кажем, че изневярата на жената е равносилна на шока от загуба на близък човек. Това чувство си е жива болест, която има силата да подлуди човек. И то буквално! Тук направихме проучване – има 5 вида ревност: депресивна, маниакална, параноична, страх от развод и хипертрофирана. Затова, ако мъжете ви се оплакват от чести болки в корема, главоболие или храносмилане има голяма вероятност това да е причинено от ревност.

Все пак, ако половинката ви ревнува толкова много, че ви е неудобно да излизате с други хора, решението е само едно – психолог! Повечето жени се ласкаят от леката ревност, като дори го обръщат на майтап, но ако чувството се засили, нещата стават грозни.

Драги мъже, толкова ли е трудно да погледнем на нещата с доза хумор, да си кажем: „Е, какво пък толкова, нищо не е станало, та съвсем нормално е да обядва с колегите или да си говори с таксиметраджията”?

А вие, момичета, помислете дали трябва да ви обичат или да ви ревнуват, защото това са две абсолютно различни неща.

А по-голямо клише от израза „Ревнувам, значи обичам” просто няма!

Легенда:

Названието „хипертрофирана ревност” е най-вече ревност в големи мащаби, която най-често е последвана от скандали, крайни мерки и насилие. Параноичната ревност отразява страх и комплекс при мъжа, който е подкрепен от вечни съмнения. Депресивната е тиха ревност, но е и нож с две остриета. Мъжът може да избухне във всеки един момент или да развие психически проблеми. Маниакалната ревност е плод на агресивни мъже със склонност към притежание, докато страха от развод е може би най-леката ревност. При нея чувствата за съмнение са подтиснати и се работи по въпроса за заздравяване на връзката.