Следва

Идея за вечерта! Джаз експерименти и хубаво вино в Toró

От източника: Назаем от WhATA - Достъпният Евксиноград

Разказвали сме за бивши правителствени резиденции, но за настоящи все още не сме. Е, време е. В началото на...

All About Life преди 14 години

В интериорната седмица решихме да се върнем малко назад във времето, когато бяхме на вълна летни отпуски, българско Черноморие и чужди чисти брегове.

Този материал взехме назаем от блога на WhATA и представлява една своеобразна разходка из резиденция Евксиноград или мястото, на което всяка година летуват държавните ръководители.

Ето и самият материал без редакция от наша страна:


Разказвали сме за бивши правителствени резиденции, но за настоящи все още не сме. Е, време е. В началото на септември прекарахме 2 дни в Евксиноград — действаща държавна резиденция край Варна, в която има специален режим на влизане и в която все още летуват държавни ръководители.

И да, от 2 години и обикновени хора имат право да почиват там.

Как като обикновени хора можете да се възползвате от това си право? Ето как:

1. Обаждате се през май, за да направите резервация. Казват ви, че места има за септември (юни и юли са заети вече, а август е само за управляващите) и че трябва да попълните формуляр за кандидатстване от сайта. Обясняват ви, че след това ще бъдете проучени и — евентуално — одобрени.

2. Попълвате формуляра — с ЕГН и други лични данни.

3. Чакате одобрение. Минават няколко месеца. Подтискате се.

4. В средата на август ви се обаждат и казват, че сте одобрени за септември и че трябва да преведете цялата сума по банков път предварително.

5. Превеждате сумата.

6. Трябва да ви издадат карта. Но в деня преди пътуването се оказва, че сумата ви не е получена. След няколко телефонни схватки и изпращане на копие от платежното нареждане, недоразумението е разрешено и сте поканени тържествено да си получите картата за почивка от портиера на Министерски съвет.

7. Час след поканата за получаване на картата друга служителка ви се обажда и ви казва любезно, че ако желаете, тази карта може да бъде изпратена направо в Евксиноград и така няма да има нужда да се разхождате до “Дондуков”, за да я получите. Желаете ли? Желаете. (Не е ясно кой би предпочел другото и защо изобщо трябва да се избира.)

В Евксиноград — без коли


Пред портала на комплекса има бариера, пропускателен пункт и паркинг. Зад портала започва алея с палми в саксии.

Спирам колата пред бариерата и наивно чакам тя да се вдигне, сякаш съм Бойко Борисов. Естествено, не се вдига. От охраната ми казват, че с кола в комплекса не се влиза.

Оставям я на паркинга отвън и веднага идва микробусче — тъмносин Форд, — което ни кара до хотела.

Разстоянията в комплекса са големи, затова вътрешно-комплексният транспорт е поверен на микробуси. (А явно Форд е марката на държавните администрации — и на българската, и на американската, както сме гледали по филмите.)

Евксиноград е голям парк

Първото впечатление от Евскиноград е, че това е един огромен парк. Сгради не се виждат. Има ботаническа градина, оранжерии, лозя и аранжирани гледки.

Между дърветата и храстите се показва я полянка, я къс море.
А всъщност сгради има и то доста.

Всяка власт си е строила своя сграда за почивка тук. Има дворец (като истински) на Александър Батенберг, къща на Фердинанд, хотел от времето на Вълко Червенков (ранния соц), вили, бунгала и спортен комплекс от времето на Тодор Живков. Само сегашната власт не е построила своя сграда — Бойко Борисов и Първанов ползват най-луксозната соц вила.

Хотел “Тунела”



В този хотел настаняват повечето гости, за тук е и нашата резервация. Казват, че е най-реновираният.
На неговото място е имало манастир, манастирът е съборен и през 50-те е построен хотелът. Доста странен представител на сталинската архитектура. Курортна сталинска архитектура. С бели капаци на прозорците и бели мебели.


Шкафът-сгъваемо бюро е част от обзавеждането на апартаментите. Детайлът долу вляво е от стълбищен парапет

Баните са реновирани в късния соц. С внимание към детайлите. Фаянсовите плочки са със сини орнаменти, леко неравномерни, като че ли рисувани на ръка, а кранчетата, закачалките и поставките са в синьо и златисто.



Съвсем същата баня видяхме и в една друга соц резиденция това лято — в ловно стопанство Росица в Стара планина. Явно през 80-те е имало серия обзавеждане за баня за резиденции.

Дворецът







Дворецът се посещава само с група и екскурзовод и е, както казах по-горе, съвсем като истински. Френски дворец с градина, езерце и скулптури сякаш излезли от Версай.

Строежът му е започнат от княз Александър Батенберг и е завършен от Фердинанд. Сега е музей и отвреме навреме в него се провеждат срещи от “най-високо равнище”.

Така и не разбрах за какво е бил ползван през социализма, но ни увериха, че в него не са спели соц ръководители. Реставриран е през 70-те.

Отворен е за посещения и от външни групи, така че ако видите нахилени японски туристи с Nikon-и на вратовете, те със сигурност отиват да щракат в двореца, а втобусът им ги чака отвън.

Силуетът на двореца всъщност е и лого на Евксиноград — издълбан е на металните ключодържатели на стаите, както и на печата, с който подпечатват фактурите на рецепцията.

Вила “Магнолия”

Е, това е вече соц класика и, за съжаление, в нея няма посещения с екскурзовод. В тази вила, казват, е отсядал най-често Тодор Живков. В нея има зала и апартаменти. Отдалечена е от морето, потънала е в дървета и храсти, сякаш иска да се скрие. До нея няма тържествена алея, пред нея няма пищна градина. Само мраморната облицовка показва, че е по-специална. Ако не бяха детайлите по корниза, можеше да мине и за минимализъм.


Входът


Плъзгащи се врати с подобни орнаменти (долу вляво) се ползват в почти всички морски соц резиденции — и в Ривиера, и в Слънчев ден

Слънчевото бунгало


Тук отсядат Бойко Борисов и Георги Първанов и гледат да не се засекат. “Слънчевото бунгало” всъщност не е бунгало, а голяма вила на плажа. През соца е била за хора като Людмила Живкова и Иван Славков.

Разположена е много по-ниско от парка и до нея се слиза с асансьор (свободностоящ асансьор — насред парка).

През септември във вилата няма никой и може свободно да се слезе (по стълбите, асансьорът е заключен) и да се разгледа отвън.


Кулата на асансьора към парка е доминиращят архитектурен елемент



Поглед от парка (горе вляво); кръглите прозорци на сауната (долу вляво); вратата на асаньора към парка (по средата); асансьорът, гледан от нивото на вилата (вдясно)

Плажът пред вилата е малък и се ползва само от нейните обитатели. Казват, че когато тук са държавните мъже, тази част от Евксиноград е отцепена, а в морето сноват охранителни катери, така че и папарак не може да прехвръкне.

На плажа има 2 шатри, лодка и гимнастически лост
Вила “Чинар” и вила “Кипарис”

Следващите 2 вили са закътани на малки поляни сред дърветата в парка и са добри примери за вилния соц модернизъм. Интересното е, че на картата на комплекса, поставена пред хотел “Тунела”, тези вили се наричат “Платан” и “Кедър”, а в сайта и на рецепцията ги знаят като “Чинар” и “Кипарис”.

Фердинандова къща



Не разбрах дали Фердинанд е отсядал в тази къща вместо в двореца, но е факт, че на картата фигурира като “Фердинандова къща”. Сравнително скромна е и орнаментите са от мазилка, вместо от камък.

Спортният център



Спортният център е сградата, която обслужва плажа (ходенето на плаж също се е смятало за спорт). Има басейн, “барче”, боулинг и най-хубавите плажни съблекални — кабинки от кафява алуминиева ламарина със стъкло на вратите като в соц хол:


Кабинка от съблекалните. Всичките са с остъклени врати

Политическa декорация



Както казах в началото, в Евксиноград всяка власт си е строила свои сгради. Може би затова тук е толкова висока гъстотата на декоративни монархически и комунистически символи. Лъвове с корони и гербове в двореца; петолъчки в капителите и по стъклата в “Тунела”.

Лукс, но държавен

Евксиноград е държавна собственост и това си личи. Комплексът има запуснат вид — доста от сградите и алеите не се поддържат. Но пък в стаите е най-евтиният хотелски минибар — голяма бутилка минерална вода е 1.50 лв. (Освен вода, в хладилника има фанта и кока-кола. Нищо друго — няма мини-бутилчици уиски, няма тоблерон.)

Ресторантът в комплекса е само един, до хотел “Тунела”, което го прави неудобен за останалите вили. Но пък кухнята е добра и менюто е разнообразно. Обслужването — и в хотела, и в ресторанта — е на ниво. Учудващо за държавен обект.

Държавен, но лукс

И все пак, Евксиноград притежава лукс, какъвто луксозните курорти нямат — луксът на качествената околна среда, ниската гъстотата и доброто местоположение.



Както казах, основното усещане тук е, че си в огромен парк. Гъстотата на сгради и хора е нищожно малка — с часове можеш да се разхождаш из парка и да не срещнеш никого. Плажната ивица е широка, по нея няма чадъри, а шатри, разположени на големи разстояния една от друга. Водата е чиста и прозрачна, а пясъкът — много ситен. По дъното няма водорасли. Заливът е стратегически — закътан и тих.



***

Когато си тръгваме, рецепционистката изказва съжаление, че сме останали тук само 2 дни. Питаме я на шега дали, за да останем още 1 ден, трябва да минем пак процедурата от 7 точки, която описах в началото. Оказва се, че да. Сложна работа. Е, друг път.

Идва синият микробус, шофьорът натоварва багажа и ни откарва до паркинга.

Материалът е взет от блога за архитектура на WhATA.
 

More All About Life

Huawei Mate X6, сгъваемият флагман с безкомпромисна камера и в комплект с Huawei Watch GT 4 е в продажба

All About Life преди 3 дни

От 16 януари 2025 започнаха официалните продажби в България на най-новия сгъваем флагмански смартфон Huawei Mate X6. До 14 февруари той може да се закупи в комплект с Huawei Watch GT 4 46мм от Yettel, Vivacom и Technopolis на цена 3999 лв. или със съответните абонаментни планове на мобилните оператори.   

Танцовият спектакъл "Къде отиват сънищата наяве" на сцената на Театър НАТФИЗ разкрива загадъчния свят на подсъзнанието

All About Life преди 1 седмица

На 30 и 31 януари 2025 г. на Сцена 47 в Театър НАТФИЗ ще се състои премиерата на дипломния танцов спектакъл "Къде отиват сънищата наяве" на студентите от 3-ти курс в специалност "Театър на движението – невербален театър" в класа на проф. д-р Петя Цветкова, с режисьор и хореограф Коста Каракашян.