Бил е инженер в Германия в ранната си младост, след това се връща тук, за да помага на родителите си, става кмет на Лозенец, а в момента е и кандидат на ДСБ за кмет на София.
Като всеки кандидат за кмет носи костюм и има обещаваща кампания. За разлика от повечето обаче притежава огромна колекция от музика, мечтае за собствено радио и твърди, че прави вълшебно кафе.
Смята, че математиката е едно от най-прекрасните неща, които е виждал и красотата на едно доказателство може да се сравни само с хубава мелодия.
V. S. Защо след като имаш така прекрасната мечта да си направиш радио, си решил да ставаш кмет?
П. П. Защото е много трудно да си направя радио. Ще започна през кметството – както го правя в момента в Лозенец – искам да променя нагласи и след това да направя радио, което ще се слуша. Ако го направя в момента, ще го слушам само аз. Искам да стигна до повече хора.
Когато стана кмет на София, се надявам София да заприлича на източен Берлин, където дори най-запуснатите зони се оживиха и станаха средища на изкуство. Първо трябва да променим този дух и след това ще направим още едно от многобройните радиа в София.
Това в рамките на шегата. Засега нямам нужда от радио, повече се радвам да гостувам на музикални радиа.
V. S. Разкажи за музиката си. Колко много са 400 плочи? Наистина ли не сваляш музика от торенти?
П. П. Ами, не знам дали са толкова дори, преброил съм ги на око, но са наистина много. Колкото до дисковете – сигурно имам хиляди. И да, наистина не свалям музика от торенти. Научих се в Германия и тук, въпреки че музикалният пазар е толкова свит, често си поръчвам музика от приятели, които живеят в чужбина или онлайн, дори ми излиза по-евтино. Торенти не използвам от една страна заради качеството, а от друга вярвам, че всеки труд трябва да се заплаща.
V. S. Какво си купи последно?
П. П. Tape 5. Една много готина немска група.
V. S. Ще посетиш ли някой от фестивалите това лято?
П. П. Смятам да посетя Разлог в края на месеца, както и фестивала в Бургас, надявам се. Не мога да не спомена и Mellow феста тук в София.
V. S. Какво ще правим с чалгата? Не е приятно, на всяко оживено място в центъра на града три от пет билборда да са с полуголи певици…
П. П. Тук не става въпрос как ще се справим нормативно с това. Има начини, ако са налице провокации и т.н. Важното е да се променят нагласите, което не е работа за година-две, за три. За мен това е мисия на всеки, който се занимава с политика и не говорим само за музикалната форма, а за явлението. Тази промяна става бавно, постепенно и от малко. Когато правя дневна дискотека за деца в Лозенец, където децата танцуват, пиейки сокове и кола, съм забранил чалгата, за да може да възпитаваме някакъв вкус.
Не я отричам, но предпочитам да се боря тихо и нежно. Проблемът ми с чалгата не е друг, а че не ме предизвиква. Досадна ми е, дори не ме дразни.
V. S. Кое е това, което най-много искаш да промениш в столицата, но мислиш, че няма да успееш за времето на мандата си?
П. П. Вероятно няма да мога толкова бързо да променя сведените погледи, ходещи по улиците. Защо сведени?! Първо по тривиалните причини, че трябва да си гледаш в краката, за да не се пребиеш. Второ - градът е труден и тежък за психиката ни с динамиката в него.
Ще започна да работя истински за неговата проходимост – това ми е приоритет номер 1. Никой от нас не се движи свободно – нито човека в колата, нито този на колелото, нито майката, нито човекът с увреждания. За всички има препятствия, които ни натоварват и не говоря изобщо за икономическите проблеми.
V. S. Какво ти липсва от живота в Германия?
П. П. Липсва ми прямостта на германците. Там лицемерие почти няма. Като децата са. Другото, което ми липсва, е тяхната истинска гражданска съвест. Знам, че ако кажа, че нашето гражданско общество е незряло, ще бъде клише, но е вярно. Бил съм свидетел как пънкари се надигат на протест за часове, понеже са чули за решение на правителството, което не харесват. Следеното на политиката за мен е признак на висока култура. При нас като че ли никога няма да имаме обединено в кауза общество, защото тук всеки се стреми да търси свободата си, застъпвайки тази на другия.
V. S. Какво ще правиш, ако не станеш кмет?
П. П. Ще реша тогава, защото аз съм тръгнал да ставам. Иначе си имам професия, в момента съм и докторант, продължавам да се занимавам и да поддържам форма - пиша алгоритми и се занимавам с приложна математика. Не ме притеснява да правя това, което винаги съм правил.
Но това, което искам, е да стана кмет, знам какво ме очаква – тежка кампания и т.н., но за 4 години вече видях какво се случва в цяла столична община. Чувствам се като монтьор под кола – гледам отдолу общината, наблюдава това, което се случва и знам как мога да го променя. Знам как мога да направя общината прозрачна, електронна, отдалечени услуги за жителите на София, свързаност на тази администрация с други администрации и т.н.
V. S. Колко часа работиш на ден?
П. П. Постоянно, когато нямам нещо за правене се изнервям.
V. S. И с колко кафе го поддържаш?
П. П. Обичам кафе. Не го пия, за да ме ободрява. Аз съм маниак на тема еспресо. Вкъщи имам полу-професионална машина и правенето на кафе ми отнема много дълго време сутрин – първо се подгряват чаши, мели се кафе – отне ми около месец да напасна правилния градус на мелене със съответната машина, защото е много голямо изкуство.
Иначе през деня пия около 5 кафета и то много къси, защото са по-леки. Има неща, на които трябва да се радваме и те са ежедневни – хубаво кафе, хубаво изпечен хляб, нормална вода. Трябва да се наслаждаваме на всичко, защото не живеем вечно.
V. S. Кое ти е любимото място в София?
П. П. Любимият ми ареал започва от долните улици на Лозенец под Хемус и свършва на операта. Много обичам улица Раковска с всичките й театри и странични улици, аз съм роден на Раковски.
V. S. Как ти казват на галено?
П. П. Нямам галено, дори и като ученик нямах. Самото ми име предразполага към уютна интимност, бих казал. Името е готино и много го обичам, а и ми помага с всеки да съм на ти.
V. S. Използваш ли социални мрежи?
П. П. Да, особено за работата си.
V. S. Кой си във Фейсбук – кметът на Лозенец или колегата от университета?
П. П. Ами и двете. Използвам го много, за да обсъждам разни теми с живущите в Лозенец, но от време на време пускам и хубави парчета, които искам да споделя.
V. S. Дай ни десет тогава за седмичния ни плейлист!
П. П. Веднага!
Десетте песни, подбрани специално от Прошко Прошков, публикувахме миналия петък в рубриката ни Нашият седмичен плейлист.
