Следва

Черно, кафяво, бяло

Петте любими книги на Георги Грънчаров

Заедно с Девора Джамбова са автори на блога Библиотеката...

Books преди 11 години

Георги Грънчаров и Девора Джамбова са хората, които от няколко години старателно се грижат за блога Библиотеката.

Всъщност това е блогът, който тази година получи наградата "Рицар на книгата" в категорията онлайн медии. Награда, която се връчва ежегодно за заслуги в развитието на книжния сектор, за утвърждаване на българската книга и четенето като основни фактори за развитието на личността.
 

Самите създатели на блога казват за интернет кътчето си следното: " Библиотеката е място, където не само ще си говорим за четене и книги, но и за чувствата и усещанията, които те пораждат у нас. Това е блогът за любителите на книгите, за които четенето е нещо повече от удоволствие, нещо повече от убиване на времето. Това е мястото, където книгите ще говорят на вас така, както са проговорили на нас, когато сме ги чели."

И понеже сме възхитени от начина, по който Георги и Девора говорят за блога си и от любовта, която изпитват към книгите, нямаше как да пропуснем възможността да попитаме поне единия от тях - кои са петте му любими книги. "Късметлията" в случая беше Георги.

 

Ерих Мария Ремарк - "Време да се живее и време да се мре"
Ремарк безспорно е любимият ми писател. "Време да се живее..." беше една от книгите му, които не ме оставиха на спокойствие дълго след последната страница. Цялото безумие на войната, опустошението в човешките души и личните, малки апокалипсиси на фона на целия кошмар - Ремарк е ненадминат художник на подобни картини.


Хектор Мало - "Без дом"
Книгата на моето детство. Изпълнената с приключения, трудности и поврати история на малкия Реми е точната доза житейска философия, която задължително трябва да се приеме още в ранна възраст.
 

Варлам Шаламов - "Колимски разкази"
“Колимски разкази” не е литература, в нея няма нищо художествено, няма и следа от авторска гледна точка, от интерпретация. Всяка страница, всеки ред е грубата, зъбата, скорбутна действителност за трудовите лагери на ГУЛАГ. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Далечния Север, който за днешния човек може би изглежда като болно бълнуване, макар да са минали едва 60-70 години от описваните събития. Отрезвяващо лекарство за идеалисти.


Дж. Р. Толкин - "Властелинът на пръстените"
Не съм голям почитател на фентъзито като цяло, но сагата на Толкин е най-епичното литературно произведение, което някога съм чел. И същевременно могъщ полет на фантазията и въображението, който не престава да ме удивлява.
 

Джоан Роулинг - "Хари Потър"
Седемте книги от поредицата за младия магьосник се появиха дълго след като вече бях изоставил детските книги. Но те са много повече от четиво за деца - невероятна, вдъхновяваща история, към която ще се връщам отново и отново. Макар и фантастичен разказ за вечната борба между доброто и злото, книгата е един страхотен букет от ценности, върху които се крепи животът на много от нас. Затваряйки последната страница, бях погълнат дотолкова, че въобще не си представях живота си "след" Хари Потър...

More from View Sofia

More Books