„Предай нататък“ в български вариант или как двама автори създават неклиширано Добър роман благодарение на „клиширано“ Добро.
Тя е автор (не само, но най-вече) на поезия и екстремен планинар. Той пише проза (уж) непрофесионално и катери съвсем професионално световните алпинистки турове. Името ѝ е Галя Радева-Рейни. Той се казва Румен Дамянов.
Тя, с помощта на приятели, прави невъзможното, за да се случи проектът „Поети благодарят на Земята“ – засаждане на дървета, книги и сирачета в една пълнокръвна хармония. Той е хуманист и се случва на точното място и в точното време, за да поиска да помогне. После преценява. Рискува.
Прави предложение за съавторство. За него Тя е точният избор, за да стане романът факт. Качествен факт. Тя е хуманист, но приема не от хуманни съображения. Просто Румен е добър. Не само като доброта. Литературата не търпи подигравка с читателите. Общите им планинарски страсти, общата любов към Словото, общите ценности и общите приятели помагат невъзможното да се случи.
Романът е дебют и за двамата. Идеята и скелетът идват от Румен Дамянов. Обработката на образите и изпълването им със съдържание, съграждането на повествованието е на Галя Радева-Рейни.
Днес тази необичайно сътворена книга поема към читателите благодарение на издателство „Контекст“, което също прави своя Добър дебют. Но не на издателското поприще, на което присъства от десет години с академична и научно-помощна литература, а в областта на българската Добра художествена проза.
„Преходът“ е роман метафора за пътя, който извървява съвременният човек, за да преодолее в себе си демоните на самотата, отчуждението, потиснатото Аз, разрухата от насилието над собствената личност, сривовете вследствие манипулациите и злоупотребите с властта над интимната ни идентичност.
Сара Верман е психотерапевт, чиято практиката я сблъсква с амалгама от човешки съдби – банкер с минало на алпинист, безработна бивша секретарка, журналист от жълтите хроники на медиите, някогашна красавица – съпруга на известен футболист. Още няколко обикновено-необикновени образи допълват необикновено-обикновените драми.
Героите са така потънали в проблемите на ежедневните си ревове и човешки истерии, че обичайните практики на психотерапията се оказват недостатъчни. Доктор Верман предприема необичаен и рискован ход – със съдействието на планинския гид Белов да превърне пациентите си в екип, способен да осъществи тежък преход високо в Алпите. Всъщност, преход към и във самите себе си.
Идеята се реализира неочаквано „успешно“. Дори и за самата лекарка. Защото Планината е непредсказуема. Точно както човешката Природа, но без лустрото на цивилизованата Човешка лъжа. Останали насаме с разбушувалата се стихия, изправени пред лицето на смъртта, героите намират устоите именно в себе си.
Но не заради себе си. Силата и смелостта да погледнеш навътре в себе си е тежък избор. Планината със своята брутална искреност е тази, която изправя пред фактите на собствената ни личност. Осъзнаване на идеята, че да поемеш риска да следваш себе си, но не заради себе си, е живецът на живота, същинският преход към себе си и личната свобода.
Всеки от героите по свой начин разбира, че не е нужно, а е и невъзможно човек да премахне личните си демони. Достатъчно е да ги впрегне да работят за неговото добро. Да ги посреща сам и да взима адекватни решения. Да може да ги сборичка. Не е нужно да ги побеждава. Стига му да оцелее до тях. Достатъчно е да не изгуби себе си. За да има своите ценности.
За да бъдем по-убедителни, прилагаме и кратък откъс от книгата:
Тя придърпа едно дървено столче и приседна до покойника. Обгърна с ръце тялото си, неволно зае защитната поза на зародиш и лекичко се заклати напред-назад, напред-назад. После измъкна едната си ръка, за да пооправи такето на Жилбер. Спомни си как се зарадва човекът, когато му го подари. Защото някой се беше сетил за него.
Притисна пръстите му към снимката. Вече бяха заедно с Мадлен. В този момент не издържа. Изхлипа тихичко и гласът ѝ се намокри...
– Какво ще правя без теб, Жилбер? Къде да ида, когато се изгубя? При кого да избягам, когато не се чувствам добре в кожата си?
Сара изтри с опакото на ръката си клепачите. Гримът ѝ се беше размазал и тя приличаше на дете, на което са счупили единствената играчка. Брадичката ѝ трепереше и гласът определено ѝ изневеряваше, но сега не беше време за плач. Сега трябваше да изпрати Жилбер с чест.
Изправи се и се засуети. Местеше някакви вещи от едно място на друго, без дори да ги вижда. Как ли щеше да се зарадва Жилбер, ако беше разбрал, че любимата му Планина в крайна сметка не е смачкала нейните пациенти, а точно обратното...
„Планината не е стадион за шампиони, момичето ми. Тя е стихия. Овладява се само с обич. Като жената. С нея си приличате, Сара. Насилиш ли я, жална ти майка. Изригва като вулкан. В какъвто вулкан ти се превърна с ония изроди, детето ми. Защото имаш достойнство. И тя има. И тя като теб иска любов, а не извращения. Даваш ли ѝ, тя те пази. Както вие двете с Мадлен. Пазителки. На вътрешните ни порти“.
Споменът за думите на стареца я удари в слънчевия сплит и силите ѝ изневериха.
„Боже! Как да доизживея този скапан животец, Господи? В домашен уют по чехли или на гладиаторската арена? До теб не можем да стигнем. Летим, летим, летим нагоре. В един момент губим височина, започваме да падаме и се погубваме. Там, долу.
В гротескния в позьорството си панаир на суетата. В блатния мирис на елементарните страсти. В калищата от Тайната вечеря. В отхапваната многократно ръка, наивно подаваща къшейче хляб, която така и не се научи на мъдрост. В оплюваните мечти.
В цената на очистването. В осквернените скрижали. В поредния забит гвоздей в китките. В короната от тръни. В драпащите към билото червеи. В алчното око на бездната. В изплъзващите се пръсти от ръба. Боже, откъде да почерпя добро и сила, когато ми е нужно? Всички мои олтари си отиват...“
Официалното представяне на книгата и срещата с двамата автори ще бъде на 3 ноември в София – в СТУДИО 5, НДК, вход А3.
Издателство "Контекст"
Цена, 10 лв.
More from View Sofia
Четиво в четвъртък: "Черен пудел, риж котарак или Сватба с препятствия"
Страшно? Смешно? Или страшно смешно?...
Четиво в четвъртък: "Стаята на Джейкъб" от Вирджиния Улф
Родена през 1882 г. в Лондон, Вирджиния Улф е сред най-уважаваните фигури в историята на литературния модернизъм...
Четиво в четвъртък: „Ноа Ноа” от Пол Гоген
Новата книга за приключенията на великия художник от издателство „Сиела”
