„Снежанка” на Пабло Бергер тържествено увенчава Церемонията по награждаването на 17-ия София Филм Фест

На вашето внимание – новата „Снежанка”. Ще има джуджета и мащеха. И излъган баща. И, разбира се, една Снежанка, която бяга от къщи, за да открие мястото си в света на коридата. Новото в тази екранизация по приказката на братя Грим е, че действието се развива в Испания, през 20-те години на ХХ век, с тривърхите шапки, характерни за епохата, с фламенко и тореадори, с любимите митове, както на обикновените хора, така и на каймака на аристокрацията. „Върнах се към корените на историята и нейния готически аспект, макар че пренесох събитията в друга епоха”, споделя Пабло Бергер.

Испанският режисьор се съсредоточава върху периода между двете войни, за да заснеме своя черно-бял филм, по правилата на нямото кино - с междукадрови надписи и без звук, като изключим музиката, композирана специално от Алфонсо де Вилалонга. Всичко започва с впечатлението, провокирано у режисьора от една прожекция на „Алчност” на Ерик фон Щрохайм. А Марибел Верду, на която е поверена ролята на мащехата, е първата, която се присъединява към проекта, още преди да са намерили финансиране. „Предопределена с тяло и душа да отрови живота на околните – така Мерибел Верду определя героинята си. – Актрисите рядко получават подобни предложения. Затова казах на Пабло, че ще чакам колкото е необходимо.”



В Севиля през 20-те години (макар че арената за корида, която на моменти се превръща и в цирк, е заснета в Аранхуес), Снежанка се сблъсква с мащеха изпълнена със злонамереност и егоизъм, слаб, опозорен баща, цинични, малко ревниви джуджета и попада в света на тореадорите. Не липсват сюрреалистични и онирични елементи, с ненатрапчиви препратки към Луис Бунюел, а всички кинематографични средства са поставени в услуга на една история, която балансира между реализма, фантастиката и сюрреализма.



„Видях снимки на Кристина Гарсия Родеро с тореадори джуджета, спомних си за „Алчност”, и така се започна... Исках филмът да напомня за Кармен, за онази екзотична Испания, измислена от чужденците, с бандити, бикове и красиви фатални жени... Има публика за всеки тип кино – настоява Пабло Бергер. – Моят филм е предназначен за обикновения зрител, нищо експериментално, въпреки че могат да се открият препратки и намигвания към Абел Ганс или Карл Драйер. Има съспенс, черен хумор, смесване на жанрове (малко мелодрама, приключенски елемент, но също и хорър), просто вместо диалози, чуваме музика.”



Още от самото начало на кариерата си Пабло Бергер съвместява работата в аудиозивуалния сектор с преподаването в едно от най-престижните филмови училища в света – Нюйоркската филмова академия. Въпреки, че е режисирал само 6 филма от 1988 г. насам (4 късометражни и 2 игрални), Бергер е сред испанските кинематографисти с международно признание. С първия си късометражен филм печели стипендия за магистратура в Ню Йорк, а с последния е номиниран за „Еми” и печели Наградата на журито за най-добра комедия от фестивала в Палм Спрингс. През 2003 г. снима пълнометражния си дебют „Торремолинос 73”, който се радва на голям зрителски успех, получава одобрението на критиката и много награди.



„Харесва ми, че определят „Снежанка” като филм, който не може да бъде класифициран – споделя Пабло Бергер. - Отне ми доста време да доведа този проект до успешен край, защото се оказа наистина скъпо начинание. Представих сценария на продуцентите през 2005 г., а имах идеята още от 2003г., когато се роди дъщеря ми. Превърна се в прекрасно пътуване. Особено след като преди година събрахме необходимите средства и започнахме снимките. Постпродукцията беше сложен и дълъг процес, но ентусиазираният прием на филма, първо в Торонто, след това в Сан Себастиан, а впоследствие и в кината, ни даде щастливия край на една приказка, която плашеше всички със своя некомерсиален стил.”



Режисьорът признава, че развивал амбициозния проект „Снежанка” в стил „иберийски Холивуд”: внушителни декори, богат гардероб, множество актьори и екстри... Следващата стъпка е било откриването на кинозвезди. Тогава се сетил за Марибел Верду, актриса, която се е снимала в почти всички жанрове, но никога не е играла злодейка, а артистите обичат предизвикателствата. „Според мен този персонаж трябваше да предизвиква страх. Мисля, че тя свърши страхотна работа.” Що се отнася до главната женска роля, която е дебют за Макарена Гарсия, всички я намират за изключителна. „Напомняше ми на младата Пенелопе Крус от времето на „Шунка, шунка”. Макарена е блестяща сплав от радост и емоция”, не скрива ентусиазма си Пабло Бергер.



„Аз съм от Билбао, вярвам в приказки и смятам, че киното е риск, приключение, скок в празното, разходка по тънко въже, и не мога да го възприемам по друг начин. Не знам дали имам талант, но упоритостта ми е в повече и никога не се отказвам”, така испанският режисьор описва себе си и признава още, че винаги се е стремял да изненадва, да бъде различен. С премиерата на „Артистът” факторът изненада внезапно изчезва. Притеснението на Бергер идва от факта, че ако зрителят се разочарова от първия модерен ням проект, ще откаже да гледа „Снежанка”, но ето че „Артистът” изигра ролята на ледоразбивач и вече няма предубеждения спрямо един черно-бял, ням филм

„Артистът” освободи нямото кино от клишетата, които го белязваха като скучно, антично, излязло от мода. Днес то е модерно, различно и магично.”

 

Виж още: 

VINTAGE Bazaar vol. 2 представя „BLANCANIEVES” тази неделя >>
 

Филмът "Снежанка" може да гледаш по време на 17-тото издание на София Филм Фест, както следва:


27.03.2013
Люмиер - 19.00 часа;

13.03.2013
Cinema City - 19:00 часа;19.00 часа;

24.03.2013
Euro Cinema - 16.00 часа;

16.03.2013
НДК - Зала 1 - 19.00 часа ;

03.04.2013
Дом на киното - 16.30 часа;