Носталгично поглеждаме назад и се озоваваме в 80-те години на миналия век, когато не е имало блогове. Нито модни, нито никакви, нито тъпи, нито интелигентни.

Но пък е имало други, съвършено пълнокръвни и значими "уловители" на времето с индивидуален печат. Наричали са ги /наричахме ги Дневници и бяха с напълно идентични функции, цели и характер като днешните лични блогове. 

Пред нас тук са именно страници от дневника на обикновен студент, случайно от Северна Англия, но неслучайно датирани с началото на 80-те - времето на техния възход и тотална модерност.

Такъв тип записки могат да са разкошен он-лайн дневник, акаунт в Tumblr, Blogspot или Faсebook в днешния исторически момент. Впрочем, в онези години такива албуми са се ползвали с не по-малка популярност от днешните им подобия - съвременните блогове: представителите на епохата "нова романтика" винаги и навсякъде са разнасяли със себе си тези дневници.

Младите хора са обменяли един с друг написаните в тях цитати, текстове на песни, включвайки в "офлайн блоговете" си все повече картинки, записки и рисунки. Вещта е била със статут на извънредна ценност, а богатият дневник е бил най-добрият атестат за нивото на списващия го.

Почти напълно вероятно е, ако се заровите и вие в старите бумаги на своите баби и дядовци, а също и татковци и майки, да намерите подобни интересни нещица. Защото да архивират мислите и чувствата си младите хора по света се стремят от векове, и то далеч преди Тим Бърнърс-Лий да награди човечеството с Всемирната паяжина.

А погледа назад е доста успокояващ. Или поне повече от този напред.