Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в семейството на безземлените и неграмотни селяни Йосиф и Мария. На баща му викали Дивата Ряпа, та чиновникът вписал прякора към името на новороденото, "Saramago". Първата му служба е на автомонтьор. Първия си роман купува на 19 години. Единственото му дете се ражда през 1947-а, тогава публикува първата си книга – той я нарича „Вдовицата“, но издателят я преименува на „Земя на греха“. След нея в продължение на 20 години чувства, че няма нищо за казване, и не пише. Превежда от френски. Занимава се с литературна критика. После започва отново, със стихотворения.
80-те години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикарду Рейш“, „История на обсадата на Лисабон“... През 1991-а португалското правителство отказва да представи неговото „Евангелие по Исуса Христа“ на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира там от 1998-а, като единствен португалски литератор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“. „Евангелието по Исуса Христа“ е забележително във всички отношения – от ненадейно живото звучене на своята отдавна завързана завръзка до проникновения превод.
Световноизвестният португалски писател почина на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 г.
Книгата
Населението в столицата на една съвсем обикновена неназована страна решава на провеждащите се избори да гласува с бяла бюлетина. Повторното гласуване, организирано седмица по-късно, не само затвърждава, но и засилва протестния вот. Вместо да потърси причините за един толкова мащабен наказателен акт срещу системата, обезпокоеното за оцеляването си правителство прибягва до поредица от репресивни действия, като се започне от клеветата и се стигне до убийството.
В романа „Проглеждане“, своеобразно продължение на „Слепота“, Сарамаго ни казва, че прогледналият за политическата реалност човек може да преобърне посоката и да пренареди съдбата на цялото общество. Някогашните поданици, поразени от слепота и изпълнени единствено с желание за физическо оцеляване, тук са се преобразили във възвърнали зрението си граждани, които поставят под въпрос мнимата демократичност на съвременния свят и твърдо отстояват свободния си избор.
„Да лаем“, каза кучето“ е метафоричното мото, с което започва романът. Гражданското общество е надигнало глас и открито отхвърля системата на произвол и безчовечност. Всичко сякаш върви към добро. До неочаквания край. Зареден с напрежението на истински политически трилър, „Проглеждане“
е може би най-актуалният роман на големия писател.
Жозе Сарамаго - „Проглеждане“
Лошо време за гласуване, оплака се председателят на комисията в избирателна секция номер четиринайсет, след като рязко затвори подгизналия чадър и съблече шлифера, който не му беше послужил много по време на задъхания четирийсетметров тръс от мястото, където беше оставил колата, до вратата, откъдето току-що влезе със сърце, на път да изхвръкне от гърдите му. Надявам се, че не съм последен, каза на секретаря, очакващ го малко по-навътре, където едрите капки, които вятърът блъскаше в мокрия под, не можеха да го достигнат. Още не е дошъл заместникът ви, но се движим по разписание, успокои го секретарят, При положение че вали така, ще бъде същинско геройство, ако сме в пълен състав, каза председателят, докато минаваха в помещението, където щеше да се проведе гласуването. Поздрави първо колегите от комисията, които щяха да броят гласовете, след това представителите на партиите и съответните им заместници. Постара се да се обърне към всички с едни и същи думи в опит да не допусне по никакъв признак да проличи по изражението на лицето му или по тона на гласа му какви са неговите собствени политически и идеологически пристрастия. Един председател, дори и на най-обикновена избирателна секция като тази, във всяка ситуация трябва да се ръководи от най-строг дух на безпристрастност, или с други думи, трябва да спазва благоприличие.
Не само влагата, която правеше още по-тежка атмосферата, сама по себе си достатъчно тягостна в помещение, чиито два тесни прозореца гледат към сенчест дори и в слънчеви дни двор, но и безпокойството, ако си позволим да употребим един местен израз, можеше да се разреже с нож. За предпочитане щеше да е изборите да се отложат, каза представителят на партията в център, п. в ц., от вчера вали, без да спира, навсякъде има свлачища и наводнения, процентът на негласувалите този път ще скочи главоломно. Представителят на партията вдясно, п. вд., кимна с глава в знак на съгласие, но предпочете неговият принос към разговора да приеме формата на предпазлив коментар, Очевидно е, че не подценявам риска, но все пак смятам, че светлият граждански дух, който нашите съграждани са проявявали толкова много пъти при други обстоятелства, ще оправдае цялото наше доверие, те имат съзнание, о, да, ясно съзнание за същественото значение на тези местни избори за бъдещето на столицата. След като казаха това, единият и другият, представителят на п. в ц. и представителят на п. вд., с леко скептичен, леко ироничен вид се обърнаха към представителя на партията вляво, п. вл., любопитни да узнаят мнение от какъв характер ще съумее да изрази той. В същия момент, пръскайки вода навсякъде, в помещението влетя заместникът на председателя и както се очакваше, като се има предвид, че целият състав на секционната комисия вече беше налице, бе посрещнат повече от радушно, сърдечно. Не успяхме да разберем гледната точка на представителя на п. вл., но ако съдим по някои преждеизразени мнения, може да се предположи, че нямаше да пропусне да се изкаже в духа на красноречивия исторически оптимизъм с някое изречение от рода на, Гласоподавателите от моята партия са хора, които не се плашат така лесно, не са хора, които ще си останат вкъщи заради някакви си две-три капки вода, падащи от облаците. В действителност не бяха някакви си две-три капки, а ведра, делви, реки като нил и яндзъ, водопади като игуасу, но вярата, благословена да е вовеки веков, не само разчиства планини от пътя на онези, които се ползват от силата й, но е способна и да се хвърли в най-бурните води и да се измъкне от тях суха.
Комисията беше сформирана, всеки един беше на мястото, което му се полагаше, председателят подписа обявлението и поръча на секретаря да отиде да го окачи, както беше записано в закона, на вратата на сградата, но натовареният прояви елементарен разум, като обърна внимание, че листът няма да се задържи на стената дори и минута, мастилото му за миг ще се размие, а в следващия вятърът ще го отвее. Тогава го окачете отвътре така, че дъждът да не го мокри, в закона не пише нищо конкретно относно тази подробност, същественото е обявлението да бъде окачено, и то на видно място. Попита комисията дали е съгласна, всички одобриха с условието, за което настоя представителят на п. вд., решението да бъде вписано в протокола, за да се избегнат възражения. Когато секретарят се върна от влажната си мисия, председателят го попита как е времето, а той сви рамене и отговори, Все такова, никакво, Има ли избиратели навън, Ни помен от такива. Председателят стана и покани членовете на комисията и представителите на партиите да го съпроводят за проверката на тъмната стаичка, където установиха, че не се съдържат елементи, накърняващи непорочността на политическия избор, който щеше да се проведе там през деня. След като прик лючиха с тази формалност, се върнаха по местата си, за да прегледат избирателните списъци, за които също установиха, че не съдържат нередности, пропуски и подозрителни особености. Беше дошъл същественият момент, в който председателят отваря и показва урната пред избирателите, за да могат да се уверят, че същата е празна, та да може утре, ако се наложи, да бъдат надеждни свидетели, че никаква престъпна ръка не е поставила в нея тайно през нощта фалшивите гласове, които биха подправили свободната и върховна политическа воля на гражданите, че няма тук да се повтори за сетен път историческата измама с живописното име шмекерлък, а тя, да не забравяме, може да се извърши както преди, така и по време, или след вота според случая и способностите на извършителите и съучастниците. Урната беше празна, чиста, непокътната, но в помещението нямаше нито един избирател, нито дори един-единствен за цвят, пред когото да бъде показана. Навярно някой такъв се лута някъде в борба с пороя, понасяйки камшичните удари на вятъра, притискайки към сърцето си документа, удостоверяващ качеството му на гражданин с право на глас, но както стоят нещата на небето, доста ще се забави, докато пристигне тук, ако не реши направо да се прибере у дома и да остави съдбата на града в ръцете на онези, които черен автомобил ще остави пред вратата и ще вземе от вратата после, след като седящият на задната седалка изпълни гражданския си дълг...
