Следва

Тази седмица в Под прикритие - много екшън, каскади и завръзки

Димитър Ганев vs. Иван Ланджев: Коя е последната книга, която прочете?

Блажени са редакторските времена, в които на по чаша чай объсждаш новите лица, новите надежди на българската литература...

Books преди 10 години

Блажени са редакторските времена, в които на по чаша чай объсждаш новите лица, новите надежди на българската литература с останалите си колеги, и докато им разказваш за двамата от тях, които си избрал за новата си рубрика, осъзнаваш, че отдавна не си говорел с такава охота за някого или по-скоро за нещо толкова добро, като нещата, които те са написали.

Въздействащи, от онези, които те карат да чувстваш, думите, които талантливите Иван Ланджев и Димитър Ганев са оставили след себе си, са толкова много различни светове, но така добре подредени в одухотворено стилистично съвършенство, че можеш да се закълнеш във всичко, което ти казват. И да им повярваш... напълно.

Чудехме се какво ли ги вдъхновява, какво ли четат, кои ли са книгите, които разлистват напоследък. И, признаваме си, полюбопитствахме малко за последното... Ей така, за да сме и ние, в час ги попитахме: Коя е последната книга, която прочете? И виж какво ни отговориха те:

Димитър Ганев

Последно дочетох томчето "Парерга и пaралипомена" на Шопенхауер. 
И като лек коментар, мога да цитирам Ницше: "Така трябва преди всичко да се тълкува философията на Шопенхауер: индивидуално, изхождайки от единичното само за себе си, за да прозре човек собственото си нещастие и собствените си потребности, собствената си ограниченост, да се запознае със средствата против тях, да разбере как да се утеши."



Иван Ланджев

Борхес, "Това изкуство на поезията" – известните Нортънови лекции на Борхес. Шест на брой са, наскоро излязоха на български и преводът на Ангел Игов е хубав. Ако някои иска да се запознае и с оригинала, може дори да го чуе – аудиозаписите от лекциите са достъпни (напишете This Craft of Verse в търсачките, ще излязат). От шестте повече харесвам тези три – за епическата поезия, за превода и (най-много) последната, която се казва „Кредото на поета“. Тя е лична, изповедна, но точно затова е по-поучителна от останалите. Борхес се преструва на скромен в тези лекции, но не може да излъже никого – наистина говори от обща култура (позовава се само на паметта си), само че неговата обща култура е колосална и може да ни смаже. Всъщност го прави. По чудесен начин.



Като вземете предвид горните аргументи на двамата млади автори, коя от двете книги нямате търпение да прочетете. Чакаме гласа ви в анкетата:

Анкета

Коя от двете книги нямате търпение да прочетете?

More Books