Много от съвременните жени страдат от липсата на достоен партньор, с който е възможно да създадат дългосрочни, приятни и перспективни отношения, които да доведат до създаването на семейство. И проблемът не е в липсата на мъже, а в това, че не попадат на "точния".
Най-често срещат или съвършени жигола, които след 2-3 срещи изискват грижи и трепетно ухажване само за себе си, не обръщайки никакво внимание на желанията на жената. Или грижовни "татковци", които са готови да осигурят топлина, грижа и защита, но само при стриктно следване на техните "ценни" указания за начин на живот и поведение. Подобна ситуация е до болка позната, и не само на теория, на огромен брой читателки, въпреки желанието им да отхвърлят категорично подобен подход и да обяснят такъв вид отношения като дегенерация на мъжкия род. Е, нека да разгледаме този въпрос по-подробно и задълбочено.
Когато започнем да анализираме поведението на жените с потенциалните им партньори, установяваме доста интересна закономерност. Почти всички следват два модела на поведение с малки индивидуални вариации. Или предпочитат един от тях или ги редуват, в зависимост от степента на привлекателност на партньора.
Вариант 1: "Снежната кралица", превръщайки се в най-кратки срокове в грижовна майка. Първоначално, такава жена демонстрира пълно собствено превъзходство, държи се недостъпно и трябва да се извоюва. Желателно е по нестандартен начин. Получавайки желания нестандартен подход, жената започва да обръща прекалено внимание партньора си и да се грижи буквално за всичко, приспособявайки се към неговите желания, пренебрегвайки напълно собствените си правила, мечти и стремежи. И скоро открива с изненада, че партньорът живее за нейна сметка, не се лишава от нищо, на практика не работи, но изисква пълно признаване на неговото господство и подчинение. И когато се опита да прекъсне отношенията си с него, той се обижда ужасно, че е "подценен и неразбран” и се опитва да ѝ внуши, че само след ден тя сама ще допълзи при него". И най-страшното е, че много жени действително се връщат и отново позволяват да ги използват и губят толкова много време, с надеждата че той ще се промени и ще стане по-добър.
Не си правете илюзии! Този тип мъже, са останали в своето развитие на ниво капризен тийнейджър, интересуват се само от удовлетворяването на собствените си нужди и желания и са напълно безразлични към желанията на другите. Именно поради това щурмуват крепостта "Снежната кралица". В крайна сметка, пред тях стои една нова играчка, желана в дадения момент джаджа, която е в състояние да удовлетвори следващите им прищявки. Те живеят на принципа "искам и го получавам". Имиджът на непристъпна - за тях е незначителна пречка, рушащата се в лъчите на тяхното момчешко, закачливо отношение към живота. И те нагло се възползва от това. Резултатът от такива отношения е предвидим. Жената разбира, че това е задънена улица, но напускайки я отчаяно, страданията ѝ е усилват и тя изпада в тежка депресия. По натам или търси нов обект на грижи, или разбира, че е необходимо да промени нещо в живота си.
Вариант 2: "Капризно момиче". Такива жени също може да попаднат на мъже, абсолютно неспособни за създаване на партньорства и пълноценни взаимоотношения между мъж и жена. Те също са привлечени от мъже с психология на тийнейджър, но като желан партньор в игрите. С тях лесно и забавно прекарват времето си, докато желанията им съвпадат. Но при най-малкото несъгласие възникват взаимни обвинения, обиди и оскърбление. И двамата партньори не могат реално да погледнат на собствения си живот, не са в състояние да планират по-нататъшното развитие на отношенията си, да не говорим за способността за водене на успешен съвместен живот. И така, отношенията между двама "тийнейджъри" са обречени на провал от самото начало, но може да продължат доста дълго време, докато един от партньорите - обикновено жената - не започне да се замисля за бъдещето. Това на практика означава незабавно скъсване, въпреки болката и страданието.
В другия случай, жената-момиче привлича мъжете-бащи. Те я обграждат с внимание и грижи, готови са да я издържат и да поощряват нейните капризи, но не приемат независимостта ѝ. И когато на жената ѝ дотегне ролята на момиче или тя израсне и наистина стане по-зряла, започват конфликти, поради потискането на нейната индивидуалност, на желанието ѝ да се развива и реализира своя потенциал. Най-ужасният вариант в този случай е откритото психологическо и физическо насилие, което понякога пречупва женската психика и я превръща в апатично, безразлично към собствения си живот същество.
Сега ще разгледаме произхода на подобни модели на поведение.
Основен проблем на жените, които не могат да установят партньорски отношения с мъже е нежеланието им да се приемат такива каквито са в действителност с всичките си желания и мечти, начин на поведение и отношение към света. Често с подобно затруднение се сблъскват уверени, стилни, успешни жени, изглеждащи ефектно на фона на своето социално обкръжение. Получавайки постоянни негативни отзиви за своята изключителност, те започват да придобиват увереност в това, че твърде много се открояват, че трябва да станат като всички останали наоколо, да намалят своите искания и да забравят за по-щастливо бъдеще. Т. е. - да престанат да бъдат себе си и да следват наложените от болшинството "сиви" нагласи и норми. В резултат – една такава жена започва да търси партньори от съществуващото обкръжение, които не са ѝ интересни по никакъв начин. След известно време остава разочарована от мъжете и още повече от себе си. По натам я чака депресия и недоверие в перспективата за семейно щастие.
Друг вариант, водещ до самота е неприемането на собствените достойнства и преимущества, когато жената не е сигурна в собствената си интелигентност, привлекателност, способност да се облича и хиляди други собствени постижения. И отново доста често, причина за такова негативно отношение към себе си, се явяват негативните изказвания на родители, приятели и колеги. Формира се несигурност, повишено недоверие, страх от промяна и страх от самотата. И отново се повтаря познатия сценарий. Неподходящ партньор - разочарование от мъжете - разочарование от себе си.
Какъв е начинът за излизане от тази ситуация и от очевидната обреченост на самота?
На първо място една такава жена трябва да си признае: ”Да, аз не съм като другите!” Но тези думи трябва да се произнесат не с униние, а с гордост и увереност в това, че си изключителен, интересен и много привлекателен човек. След това трябва да разшири кръга на социални контакти. Не става въпрос да забрави за старите си приятели, но освен тях да търси и нови в областите, които я интересуват и там където може да срещне хора близки по интереси, жизнени принципи и социален статус - съществуващ или желан. Този път е не е лесен, но изминавайки го ще израсне и вече няма да е само една от песъчинките на обкръжаващата я маса хора. Просто трябва да поиска и да вземе от живота, това което наистина желае!
