През пролетта на 1921 година на презокеански лайнер, който пътува от Америка за Русия, ехти бурният смях на една голяма звезда - Айсидора Дънкан. Тя е сензация в целия свят, основоположник на модерния балет, жена, която не признава табута, живее и твори както сама намери за добре, а освен това се е зарекла никога да не сключва брак. Сега тя е получила покана да основе собствена танцова школа в най-опасната държава - следреволюционна Русия. Болшевиките са потресли целия свят с революцията си, но идеите им вълнуват всички будни умове от началото на XX век. Айсидора се смее шумно на предсказанието, което току-що е чула от случайна гадателка: „ В Русия ще срещнеш голямата си любов и той ще стане твой съпруг!”. Вятърът развява червения й шал, звездата е убедена, че никога, никой мъж няма да я притежава.
Дотук 44-годишната американка е постигнала всичко сама. Още 20-годишна, захвърля балетната пачка и пантофки и вдъхновена от античните скулптури, създава свой собствен модерен стил в танца. Тя танцува боса, облечена в леки туники. Зашеметяващата й визия и неподражаем стил я превръщат в модна икона. Тя обикаля цяла Европа и пленява сърцата на армия от почитатели.
Докато Айсидора е обсипана с блясък и признание, в Русия един 17-годишен начинаещ поет жъне успехи единствено сред жените. Той работи като коректор в издателство и безуспешно се опитва да пробие със стиховете си. Единствен читател и почитател на творчеството му е колежката му Анна Изряднова. Скоро връзката им има и своите последици, едва 18-годишен Есенин става баща за първи път. Тези събития се случват малко преди революцията. Поетът е призован в армията и изпратен да служи на санитарен влак, който товари ранени от фронта и ги отвежда за лечение.
По време на Октомврийската революция 1917 г. Есенин дезертира от армията и заживява заедно със свой приятел в провинциалното градче Волгород. Тук се запознава със секретарката на местния вестник Зинаида Райх. И на мига забравя невръстния си син и Анна. Такава красавица като Райх поетът още не е срещал. Започва връзка, която се увенчава с брак.
По същото време през 1918 г. Аисидора живее във Франция. Тя е скандализирала обществото с факта, че вече е родила три извънбрачни деца, от трима различни мъже.
За съжаление, малкият й син е починал малко след раждането. Трагедиите й не свършват с това. Една октомврийска утрин цял Париж е потресен от зловеща катастрофа. Шофьорът на един автомобил е загубил управление и колата е паднала в Сена. Всички пътници загинали на място. В тази кола пътували и двете деца на Айсидора с бавачката си. Отчаяна великата танцьорка приема всички ангажименти, които й предлагат, и се отдава напълно на танца.
През 1920 г. в Русия Сергей Есенин се налага като поет. Желан гост на всички бохемски празници той заживява в Москва. Бракът му се проваля. Бременната с второто им дете Зинаида след пиянски запой и побой от ревност, го напуска. Есенин вижда само веднъж второто си дете – момче, и отсича: „Много е мургав, в моето семейство такива не се раждат.”. По-късно Райх ще се омъжи за световно известния режисьор Мейерхолд, който ще отгледа децата на Есенин като свои.
И така стигаме до 1921 г., когато на руска земя пристига шармантната Айсидора. И тук тя бързо се превръща в сензация. Първите й възпитаници са само пет момичета, но за месец школата нараства десеторно. Цяла Москва говори за „Босоногата танцьорка”. Сергей Есенин е очарован от разказите за таланта и бунтарския дух на американката и прави всичко възможно да я срещне наживо. Открива я на вечеринка у знаменит художник.
Тя е зашеметяваща: облечена в червена туника с червена коса, мраморна кожа и сини очи . Поетът пада в краката й и започва да рецитира:
„ Макар да пили са от теб и други
И аз ще пия, и аз ще пия...” !
- Айсидора не разбира руски, тя знае двайсетина думи. Заравя пръсти в русата коса на поета и прошепва: „Златна глава!”, а Есенин продължава:
„...В очите ти умората на есен.
Таз възраст есенна за мен
По-ценна е от юношеско лято!
Два пъти по-прекрасна си такава
За въображението на поета...”
- Американката е пленена, нещо й подсказва, че този младеж е наистина гений. Тя възкликва: „Ангел, Адонис!”. Тя е на 44 години, а той на 26 . В този миг пламва любовта между звездата и поета. В същата фатална нощ друга жена го е очаквала напразно - Галина Бениславска - най-голямата му почитателка. Засега тя остава в сянката на Айсидора, но отново ще се появи на житейската сцена, малко по-късно.
Няколко дни след запознанството им Есенин и Дънкан, се возили във файтон и кочиашът обиколил 3 пъти църквата. „Ти вече ни венча!” – възкликнал Есенин. „Нима това не е мистика?”.
Когато Айсидора се връща в хотелската си стая, написала с червило върху огледалото: „Днес се венчах за своя Ангел и съм повече от сигурна, че ще бъда много щастлива”. Бурната им страст завършва със сватба, но щастието им е кратко .
Срещу Есенин са заведени 13 съдебни дела, които го обвиняват в подронване авторитета на съветската власт. Развръзката може да бъде разстрел или каторга. За да спаси любимия си съпруг, Айсидора предприема световно турне заедно с него. Така планира да го отдалечи от Русия и да покаже на целия свят таланта му. Турнето в Америка обаче е истински погром. По това време Щатите са силно изплашени от болшевишката вълна. Спектаклът им включвал рецитал от стихове на Есенин, а Дънкан танцувала с червеното знаме под звуците на Интернационала.
Залата изригнала в хули и тропот и спектакълът бил провален. На парахода, който отвежда съпрузите обратно в Европа, Аисидора проплаква към родината си: „ Сбогом Америка, никога повече няма да те погледна!”.
Но кутията на Пандора била вече отворена. Есенин се пропива, започва публично да изневерява на жена си, напуска я и се връща в Русия.
„...Не заглеждай снагата й кръшна
Нито падащия от плещите шал
В таз жена търсих своето щастие
Но случайно намерих смъртта...”
След време Дънкан получава телеграма от него: „Обичам друга. Женя се за нея. Щастлив съм. Есенин.”. Това е края. Но тази телеграма не била писана от него, а от Галина Бениславска, при която поетът се нанесъл да живее. Помните ли фаталната нощ, когато Есенин я пренебрегва заради Дънкан? Телеграмата била опит за реванш на отхвърлената жена.
Бениславска вярвала, че той най-после ще откликне на чувствата й, но отново бъркала. След няколко месеца Есенин се жени за внучката на Лев Толстой, макар и да няма официален развод с Дънкан. Айсидора също е на път да намери щастието си с друг. Тя се влюбва в драматурга Бърнард Шоу и дори му предлага да разтрогне брака си с руснака, за да се омъжи за него. На това предложение Шоу отвръща с хумор: „Бих приел веднага, но се боя, че децата, които можем да имаме, могат да наследят моето тяло и Вашия ум.”
На 28 декември 1925 година светът научава за смъртта на 30-годишния Есенин. Той е намерен обесен в хотелска стая. Обстоятелствата около ранната му смърт са забулени в тайна. Първоначално тиражираната версия за самоубийство днес е напълно отречена. Изследователите са категорични, че Златоглавият поет е бил убит от Руските тайни служби. Година след смъртта му на неговия гроб се застрелва Бениславска. Погребват я до него, а над гробната й плоча пише: „ Най-вярната Галя”. Айсидора и Есенин така и не успяват да се разведат официално. След две години тя също губи живота си от удушаване. Неизменният й шал се заплита в спиците на спортния автомобил, който танцьорката кара по улиците на Ница. Шалът я задушава и тя издъхва на място.
„...Ще помня есенните нощи
Със шепот на брези и сенки
Макар да бяха там по-кратки дните
По-ярко в тях луната свети...”
More from View Sofia
Големите любовни истории: Франсис Скот и Зелда Фицджералд
„Защо целият ни живот трябва да бъде работа, когато всички можем да взимаме назаем. Нека да мислим само за днес и да не се безпокоим за утре.”
Големите любовни истории: Едит Пиаф и единственият мъж, който я напусна
Едит Пиаф умира на 48-годишна възраст, оставяйки след себе си поредица от преживени трагедии. Легендарната певица напуска всичките си мъже, предпочитайки това пред идеята да бъда изоставена. Само един мъж в живота на звездата я напуска. Но не по своя воля...
Големите любовни истории: Дейвид Бауи и Иман
Независимо дали вярваме в съдбата, или не, когато се случи така, че две сродни души се срещнат, винаги е нещо хубаво...