Пина Бауш обърна света на танца с главата надолу и се превърна в един от най-влиятелните представители на съвременната немска култура. Тя умира на 30 юни 2009 на 68 години, като оставя след себе си света на танца напълно променен.
Нейните произведения са незабравими, например виждаме жена със затворени очи на пълна с маси и столове сцена, която тича между тях отново и отново сляпа за болката. Точно такива са персонажите на Пина, хора, които тичат, но никога не стигат доникъде, но не се отказват. Рецидивистите на съвременния свят, които отчаяно се нуждаят от изкупление.
Фигурите в произведенията на Пина Бауш са гонени, измъчвани и определяни. Те често са буквално хвърляни срещу един враждебен свят. Но те са изобразени с чувство за хумор, а често и с хапеща ирония. В крайна сметка обаче, всичко е обвито в стопляща сърцето чувствителност. Това е чувствителността на художника, която произтича от дълбоко разбиране на недостатъците и нестабилността на човешкия индивид.
Пина е оставила зад себе революционно за танцовия театър творчество, белязано от естетика и решителност да създава изкуство със социално значение.
Родена през 1940 година в Солинген, "града на остриета", в Северен Рейн-Вестфалия, третото дете на Аугуст Бауш, собственик на малък хотел и ресторант, и съпругата му, Анита. Докато родителите й са погълнати от бизнес въпроси, младата Пина се научава да се забавлява, като седи до късно по масите в ресторанта или демонстрира импровизирани танци, за да забавлява гостите.
Нейният талант и необичайна физическа гъвкавост не остават незабелязани и на 14 години тя е приета в академията “Folkwang” в Есен, където е режисирана от Кърт Жус. Хореографът експресионист, който през 1933 година е принуден да напусне Германия, когато отказа да уволни евреите, работещи в неговата трупа, става ментор на Бауш. Той е един от основателите на движението ausdruckstanz (свободен танц), чиито привърженици са вярвали в комбинирането на танци, музика и драма в едно. Като негова ученичка, младата Пина е изложена на голямо разнообразие от художествени дисциплини.
“По това време във Фолкванг всички изкуства бяха заедно”, спомня си Бауш през 2002 година. “Не само сценичните изкуства, като музика или актьорско майсторство, или пантомима, или танц, имаше и художници, скулптори, дизайнери и фотографи. Ако просто бях отишла в малка балетна школа, опитът ми щеше да бъде съвсем различен.”
През 1959 година Пина напуска Германия, взимайки стипендия от “Juilliard School” в Ню Йорк. За крехките й 18 години трупането на този опит далеч от дома е трудно преживяване. “Тя беше много срамежлива и често плачеше”, споделя нейната приятелка - хореографът Доня Феюър, но тя е на правилното място в точното време, нейни учители са Антони Тюдор и Хосе Лимон, и двамата хореографи с отличителен и разпознаваем почерк. Скоро след пристигането си Бауш започва да танцува с Тюдор в Метрополитън опера и с Пол Тейлър в “New American Ballet”.
Но хореографът, с който младата танцьорка наистина разкрива своя потенциал е Пол Санасардо. През 1961 година те си сътрудничат по две произведения. “Пина имаше страхотна дарба”, каза Санасардо. “Тя е изключително красива танцьорка.”
През 1962 година, след значителна загуба на тегло, която може би е свързана хранително разстройство, Бауш се завръща в Есен, където се присъединява към трупата на Жус “New Folkwang Ballett”. През тази година тя влиза в ролята на Каролин в психологическия шедьовър от 1936 “Jardin aux Lilas”, разказващ за жена, която е на път да сключи брак без любов. Въпреки че танцува добре, заради прекалено слабата си фигура е заплашена с уволнение, затова тя бързо пълнее, възстановява здравето си и скоро става асистент на Жус.
През 1968 година създава и първото си собствено произведение - фрагмент, по музика на Бела Барток, което ще бъде последвано от други кратки етюди, всички от тях отхвърлящи “ausdruckstanz” (свободен танц). Бауш започва да търси собствения си език. "Не исках да имитирам някого", казва тя. "Всяко движение, което знаех, не исках да използвам."
Още следващата година поема директорския пост на Folkwang Tanzstudio, на който ще остане до 1973 година, когато й предлагат директорския пост на Ballett der Wuppertaler Bühnen. Преодоляввайки първоначалните си резерви, тя смята Вупертал за неприятен и строго консервативен град, Бауш приема поста. Като директор тя преименува компанията на Tanztheater Вупертал, новото име е само намек какво се готви да направи младата хореографка.
Следва период на повече или по-малко конвенционални хореографии, чиято кулминация е във “Frühlingsopfer” авторско произведение в три части, което включва нейната версия на “Пролетно тайнство” и интерпретацията на операта на Брехт и Веил “Седемте смъртни гряха”. Нейната версия се отличава с детайлна сцена на групово изнасилване.
“Frühlingsopfer”
През 1977 година Пина представя своята версия на “Синята брада” (“Blaubard”). Това е произведение, което въвежда фрагментарния стил от зрелия й период. Тук виждаме хаотични речеви елементи, танцьорите викат привидно случайни фрази, докато Синята брада обикаля объркан около сцената осеяна с мъртви листа.
“Blaubard”
“Синята брада” е последвана от творби като "Café Müller" и "Kontakthof", разказващи за крехкото щастие между мъжете и жените, за конструктивността на социалните норми и неосъществено желание за свобода и себеотрицание. За да разкаже всички тези неща, Пина разработва изцяло нов език. Нейните танцьори са също актьори и певци. Те говорят на своята публика, минават през редовете и пеят песни. Никой не е искал такова нещо от своята трупа до тогава. Това се оказва твърде много за консервативната публика и хореографката започва да получава гневни писма и остри критики.
“Café Müller”
“Kontakthof”
Но това, което наистина разтърсва Пина през 1980 година е смъртта на Ролф Боржик нейният сценограф и партньор в живота. Тя го удостоява с произведение изпълнено с копнеж, наречено с простото име “1980”, което мнозина смятат за най-достъпната й работа.
“1980”
По-късно същата година тя среща чилийския професор Роналд Кей, двамата бързо започват връзка, а през 1981 година на двойката се ражда син - Ралф-Саломен. Това щастливо събитие изглежда катализира растящ оптимизъм в работата на Пина. Може би архетипно за нейното творчество остава произведението и “Nelken” създадено годината след раждането на сина й. В него сцената е покрита с розови карамфили, през които почти гола жена се скита, свирейки на акордеон.
“Nelken”
Тази нова положителна нагласа се забелязва и в по-късни творби като “Danzon” (1995 г.) и “Masurca Fogo” (1998).
“Masurca Fogo”
Историята на успеха й, е и историята на нейната решителност и вяра в собствените си убеждения и във Вупертал, провинциален град, който винаги ще се свързва с Бауш, и на който е почетен гражданин. Тя се превръща в един от най-успешните и последователни в износа на германската съвременната култура. Едва ли е преувеличено да се каже, че танцовият театър вече може да се дели на преди и след Пина Бауш - преди и след революцията.
Пина Бауш променени танца фундаментално като изпъди последните останки от неговия сдържан изобразителен произход. За нея, танцът вече не може да бъде само красиви движения, мъжествена артистичност и противодействие на гравитацията. Tанцът е на първо място театър. Класическият балет е отвличане на вниманието, Пина е дразнене, провокация, един въпрос. Работата й отразява търсенето на художествена истина, а нейните танцьори са търсачите. Заедно те създават произведения, които тези, които са имали щастието да видят, никога няма да забравят.
“Vollmond”
