Следва

Международен студентски филмов фестивал „NEW WAVE”

Четиво в четвъртък: "Иноваторите" от Уолтър Айзъксън

"Иноваторите" е новият шедьовър от автора на биографията за Стив Джобс – Уолтър Айзъксън. Книгата...

Books преди 9 години

Книгата:

Какво е креативността? Как визионерските идеи стават реалност?
"Иноваторите" е новият шедьовър от автора на биографията за Стив Джобс – Уолтър Айзъксън. Книгата ни запознава с вълнуващия живот на пионерите на дигиталната революция, създали компютрите и интернет. Всичко започва с графиня Ада Лъвлейс, дъщерята на лорд Байрон, която става първият програмист още през ХIХ век, и продължава с впечатляващите личности Ванивър Буш, Алан Тюринг, Джон фон Нойман, Джон Ликлайдър, Дъг Енгелбърт, Джон Атанасов, Робърт Нойс, Бил Гейтс, Стив Возняк, Стив Джобс, Тим Бърнърс-Лий, Лари Пейдж...

Как работи умът на гениите?
Авторът увлекателно рисува идейния свят на тези изключителни новатори, сменя умело гледната точка, а дълбокият му личен интерес към темата калейдоскопично разкрива постепенното развитие на 10-те най-съществени иновации на цифровата ера. Книгата надниква в мислите на иноваторите, разкрива защо са толкова изобретателни и показва как способността им да си сътрудничат ги прави още по-успешни.

Иновациите се раждат там, където изкуството докосва науката!
В наши дни иновациите, креативността и съвместната работа са ключът към успеха във всяко начинание, а "Иноваторите" показва какъв път е извървян, за да се стигне до тази истина. Потопил се за няколко години в житейските истории на тези гениални изобретатели, Айзъксън майсторски разкрива как в екип, където приоритет са познанията, творческият размах и споделянето на идеи, се раждат великите откриватели и артистите на бъдещето.

През 2011 Уолтър Айзъксън запозна света с живота на Стив Джобс чрез биографията, която се превърна в глобален феномен и стана една от най-купуваните нехудожествени книги в историята на човечеството. В новия си шедьовър "Иноваторите" писателят разкрива вълнуващите истории на пионерите на дигиталната революция, без които не биха съществували нито Джобс, нито компютрите и интернет. Ако искате да научите как се раждат иновациите и как сътрудничеството е свързано с креативността, "Иноваторите" ще ви завладее!

Уолтър Айзъксън е автор на биографиите на Стив Джобс, Айнщайн, Кисинджър и Бенджамин Франклин, а в съавторство с Еван Томас е написал "Мъдрите хора: Шестима приятели и създаденият от тях свят". Има дългогодишен опит като председател на "CNN" и отговорен редактор на списание "Time", а понастоящем е изпълнителен директор на "Аспен". Живее със съпругата си във Вашингтон.


Джон Маркоф за браузъра Mosaic (из "Иноваторите" от Уолтър Айзъксън)

"Мислете за браузъра Mosaic като за карта със заровени съкровища от информационната ера – така започва статията. – Нова софтуерна програма, която се предлага свободно за компании и хора, помага дори и на начинаещи компютърни потребители да не се изгубят в интернет, мрежата на мрежите, която гъмжи от информация, но може да се окаже трудна за навигация."

Жилав компютърен маниак с обезоръжаваща усмивка и руса коса, стелеща се по раменете му, Хол напомня на някаква кръстоска между Хък Фин и елф на Толкин. Прекарал детските си години в Чикаго, свързан чрез телефона с онлайн дъските за обяви, той незабавно изтегля браузъра и започва да сърфира. "Бях като зашеметен от цялата концепция" – спомня си той.

Хол обаче бързо проумява нещо важно: "Почти всички усилия за публикуване на материали онлайн бяха аматьорски, с автори, които нямаха какво да кажат." Така че решава да създаде уебсайт, като използва един Apple PowerBook и софтуера MacHTTP, който е свалил безплатно, който ще забавлява и него, и другите около него, споделящи възгледите му за живота и чудатостите на възрастта му. "Можех да публикувам материалите си в електронен вид, да ги променям така, че да станат атрактивни и да свържа Мрежата с връзки".

Той създава сайта си някъде средата на януари 1994 г., а само няколко дни по-късно, за негов възторг, започва да привлича интереса на хора от цялата мрежа.

Първата му лична страница излъчва една игрива пакостивост. Тя представя снимка на Хол, приближаващ се в гръб на полковник Оливър Норт (известен американски военен от Консервативната партия) с цел да го нападне, друга снимка на Кари Грант, който поглъща ЛСД, и един подвикване към Ал Гор, първият официален пешеходец на информационната магистрала. Тонът е съвсем неофициален. "Кво стаа?" – пита заглавната страница. – Това е компютърната среда от ХХI век. Струва ли си нашето търпение? Публикувам тези редове, като се надявам, че ще ги прочетете, най-малкото за да разберете за какво става дума, нали така?"

По онова време не съществуват уеб директории или търсачки, освен най-примитивните като W3 Catalog от Женевския университет и страницата "Какво ново" от NCSA в Илинойския университет. Така че Хол изобретява една такава за сайта си, която елегантно кръщава: "Ето ви едно меню със страхотни бози". Скоро след това, като израз на преклонение пред Достоевски, той я прекръства на "Хипервръзките на Джъстин от подземието". Тя включва хипервръзки към Фондация "Електронна граница", към Световната банка, а също и към уебсайтове, създадени от познавачи на бира, фенове на сцената на рейв музиката и към един юнак от Пенсилванския университет на име Ранджит Бхатнагар, който е създал подобна уеб страница. "Повярвайте ми, авторът е един много як пич" – заявява Хол. Той също така качва пиратски записи от концерти, които включват произведения на "Джейнс Адикшън" и "Порно фор Пирос" – Драснете ми някой ред, ако тези материали ви кефят или ако и вие имате подръка нещо подобно" – пише той. Като се имат предвид любимите теми на Джъстин и потребителите му, не е странно, че страницата му съдържа раздели, посветени на еротиката, включително и такива с името "Изследвания на сексуалността в свободното време" и "Указатели към страници с мръсотии". Той услужливо напомня на потребителите си: "Не забравяйте да си избършете спермата от клавиатурата!"

"Хипервръзките на Джъстин от подземието" се превръщат в ярък пътеводител за бурното размножаване на директории, такива като Yahoo, след това Lycos и Excite, които разцъфтяват по-късно същата година. В допълнение обаче на портала към страната на чудесата, наречена Мрежа, Хол създава нещо наистина много яко, което впоследствие се оказва от още по-голямо значение: редовно обновяван уеб лог, съдържащ личните му дейности, редовни размишления, яки майтапи и интимни срещи. Този уеб лог се превръща в първата изцяло нова форма за съдържание, която е създадена специално и се възползва от предимствата, предлагани от мрежите с персонални компютри. Неговият уеб лог включва трагични поеми за самоубийството на баща му, размишления за разнообразните сексуални желания, които го вълнуват, снимка на пениса му, крайно гадни истории за пастрока му и други излияния, които значително разтягат границите на стила "Прекалено много информация". Накратко, той се превръща в основополагащия хаймана на блогването.

"Участвах в списването на литературното списание в гимназията, в което бях публикувал някои много лични неща – споделя той. Това се превръща в готова рецепта за неговия и за много други бъдещи блогове: бъди небрежен, интимничи и провокирай. Той публикува своя снимка, застанал гол на сцената, която не са му позволили да включи в албума от гимназията, заедно с разказ за момичетата редакторки, които се "кикотеха, докато разглеждаха чернобялото фото на моя хобот". По-късно ще разкаже историята за болезнения секс, който прави с едно момиче, след което кожата на препуциума му се подува и отича; историята е илюстрирана с много снимки в едър план на тази част от гениталиите му. Така той прави иновация в чувствителността на една нова ера. "Винаги се опитвах да провокирам, а голотата представляваше част от провокацията, така че имам богат опит в тия неща, които биха накарали майка ми да се изчерви" – обяснява той. Готовността на Хол да разшири максимално границите на по- нятието "прекалено много информация" (ПМИ) се превръща в отличителен белег на блогването. Това представлява безочливост, въздигната на морален пиедестал. "ПМИ е като обилни лабораторни данни за всичките ни човешки експерименти – обяснява той по-късно. – Когато вадите на показ собствените си най-интимни терзания, вие помагате на хората да се справят със самотата."

Това не е някаква тривиална характеристика. И наистина, част от смисъла на интернет е да накара хората да не се чувстват толкова самотни.

Случаят с отеклата част на гениталиите му е точно такъв при- мер; само за няколко часа хора от целия свят публикуват коментари, като споделят собствените си истории, начини за лекуване и уверението, че това състояние е само временно.

Един далеч по-горчив случай е представен в постингите му за баща му, алкохолик, самоубил се, когато Джъстин е само на 8 години. "Баща ми беше един дълбоко огорчен, хуманен и чувствителен човек – пише той. – И едновременно с това беше едно непоносимо гадно копеле." Хол си спомня как баща му често пее кънтри песни на Джоан Бейз, но също така е и пред очите му как пресушава бутилки с водка, размахва пистолети и задиря сервитьорки. След като впоследствие Хол научава, че е бил последният човек, разговарял с баща си преди самоубийството му, той публи- кува следната поема: "Какво да кажем, чудя се и какво значение има? Бих ли могъл да те разубедя?" Тези стихове водят до сфор- мирането на виртуална група за подкрепа. Читателите изпращат собствените си истории и Хол ги публикува. Споделянето на преживелици води до сприятеляване. Емили Ан Мерклер полага всички усилия да спаси баща си от епилепсията. Ръсел Едуард Нелсън включва сканирани изображения на шофьорската книжка и други документи на починалия си баща. Вернер Брант пуска един помен за баща си с песни за пиано, които той е харесвал. Джъстин ги публикува до собствените си размишления. Всичко това формира една социална мрежа.

"Интернет стимулира участието – отбелязва той. – Когато се разпищолвах пред цялата Мрежа, го правех с надеждата, че хо- рата ще се вдъхновят да вдъхнат малко живец в ежедневието си."

Няколко месеца след като слага началото на уеб лога си, Хол съумява да изкрънка след цяла поредица от телефонни обаждания и имейли едно стажантско място за лятото на 1994 г. в HotWired. com, Сан Франциско. Под ръководството на харизматичния си редактор Луис Росето списанието "Уайърд" се намира в процес на създаване на един от първите уебсайтове за списания. Главният му редактор е Хауард Рейнголд, един вдъхновяващ онлайн мъдрец, публикувал наскоро произведението си "Виртуалната общност", описващо социалните нрави и удоволствията, произтичащи от "електронния лимес, граничещ с непроучените области на науката". Хол се превръща в приятел и протеже на Рейнголд, като двамата обединяват сили в битка с Росето кой да диктува политиката на новия сайт.

Рейнголд интуитивно усеща, че в контраст с печатното списание, HotWired.com трябва да представлява общност с не толкова силен контрол, един "глобален джемсешън", изпълнен с генерирано от потребителите съдържание. "Аз бях част от фракцията на Хауард, чийто усет за реалност му диктуваше, че е важна общността, и който искаше да изгражда форуми от потребители, и инструменти, които да ги улесняват при пускането на коментари към материалите на другите" – спомня си Хол. Една идея, която те прокарват, се състои в осигуряването на начини, чрез които членовете на общността да могат да развиват собствени онлайн идентичности и репутация. – Тук най-важното е потребителите да могат да общуват с други потребители – спори Хол с Росето. – Хората са съдържанието в нашия случай."

Росето обаче чувства, че HotWired трябва да представлява една добре изработена и с отличен дизайн платформа за публикуване, предлагаща голям избор от изображения, която да разшири търговската марка на списанието и да създаде удивително близка до оригиналното списание онлайн идентичност.

"Имаме на разположение много големи художници и трябва да ги използваме – спори той. – Трябва да направим нещо наистина красиво и професионално, с блясък, точно от което се нуждае Мрежата. Създаването на набор от инструменти и генерирано от потребителите съдържание и коментари би представлявало "прекалено голяма странична дейност".

Дебатите се водят при продължителни съвещания и чрез безстрастни поредици от електронни писма. Росето надделява, в резултат на което възгледът му, споделян от много други редактори в света на печата, се превръща в ключов за формирането на еволюцията на Мрежата. Тя се превръща основно в платформа за публикуване на съдържание вместо за създаване на виртуални общности.

"Ерата на интернета с публичен достъп стигна своя край" – заявява Росето.

След завръщането си от дълга лятна ваканция в HotWired Хол решава да се превърне в проповедник на другата страна на спора, считайки, че аспектите, свързани с публичния достъп до интернет, трябва да бъдат на челно място и подкрепяни. Макар и не толкова специалист в социологическата област като Рейнголд, но с далеч по-бурен младежки плам, той започва да проповядва спасителната природа на виртуалните общности и уеб блоговете.

"Изкарах живота си на показ в Мрежата, разказвам истории за мои познати и за неща, които ми се случват, когато не се занимавам с работата си – обяснява той онлайн година по-късно. – Да говоря за себе си ме зарежда с енергия."

Неговите манифести описват привлекателността на една нова среда с обществен достъп. "Когато си разказваме истории в интер- нет, ние използваме компютрите за комуникация и и отдаваме предпочитание на създаването на общност пред грубия комерсиализъм" – декларира той в една от ранните си публикации. Като човек, висял с часове в първоначалните бюлетин бордове в интер- нет в детските си години, той иска да усети отново духа на новинарските групи от Usenet и The WELL.

И така, Хол се превръща в пионер първозаселник на уеблогинга. На сайта си той публикува предложение да преподава уроци по HTML код на тези, които го приемат да преспи нощ или две у дома им, и през лятото на 1996 г. прекосява Щатите с автобус, отсядайки при приелите предложението му. "Той взе една медия,която беше замислена като хранилище за научна дейност, и я сви до размера на обикновен човек", пише Скот Розенберг в историята си на блоговете "Кажи си всичко".

Да, но освен това той подпомага още нещо: да се върнат интернет и мрежите към онова, за което са първоначално предназначени – да бъдат ползвани повече като инструменти за споделяне, отколкото като платформи за комерсиални публикации. Уеб логовете очовечават интернет, което само по себе си не е никак малко.

"Когато използваме технологиите по най-добрия начин, ставаме по-добри човеци – настоява Хол. – Това ни позволява да придаваме по-добра форма на нашите повествования и да споделяме историите си, като по този начин се сближаваме."

Феноменът на уеб логовете плъзва бързо из Мрежата. През 1997 г. Джон Барджър, който създава хумористичния сайт на име "Мъдростта на роботите" (Robot Wisdom), изковава термина уеблог, а две години по-късно уеб дизайнер на име Петър Мерхолц шеговито скъсва думата на две, като използва фразата "ние блогваме". Така терминът "блог" навлиза в обичайния език.* През 2014 г. в света има 847 милиона блога.

Това представлява социален феномен, който не се оценява по достойнство от традиционните елити на словото. Лесно е, макар че невинаги е неправилно, да се омаловажат голяма част от самовлюбените бърборясвания, появяващи се по блоговете, и да се отправя насмешка към онези, които прекарват вечерите си да публикуват в малко четени, непопулярни страници. Но както посочва още в самото начало Ариана Хъфингтън, когато създава своя блог Huffington Post ("Хъфингтън пост"), хората решават да вземат участие в тези актове на социално взаимодействие, защото в очите им това е пълноценна изява. Те получават възможност да изразяват идеите си, да ги пригаждат за публична изява и да приемат отзиви.

Това открива нова възможност за хората, до този момент прекарвали вечерите си в пасивно поглъщане на подаваното им по телевизионните екрани. "Преди появата на интернет повечето хора изключително рядко пишат каквото и да било за собствено удоволствие или за интелектуално удовлетворение след дипломирането си от гимназията или колежа – отбелязва Клайв Томпсън в книгата си "По-умни, отколкото предполагате". – Това е нещо, което професионалистите, като академици, журналисти, адвокати или специалисти по маркетинг, трудно схващат, защото тяхната работа изисква да пишат до припадък."

Джъстин Хол проумява величието на всичко това по свой за- бавен начин. Именно този момент отличава цифровата ера от тази на телевизията. "Разпищолвайки се виртуално в Мрежата, ние отхвърляме ролята на пасивни получатели на медийния маркетинг – пише той. – Ако всички разполагаме с място, където да публикуваме собствените си творения – в канала на Хауард Рейнголд, канала на Rising City High School – не е възможно Мрежата да стане толкова банална и посредствена като телевизията. За всеки влак си има пътници. Умението човек да разказва собствената си съдба представлява най-добрият начин да не позволим интернет и световната мрежа да се превърнат в една опустошена земя."

* През март 2003 г. терминът blog е включен в английския речник на Оксфорд като съществително и глагол.
 

More from View Sofia

More Books