Три сме, като три за щастие.
Работим заедно, движим се напред заедно и споделяме обще страсти - към писането, модата, красивите неща, добрата храна, сериозните момчета...
Общите ни страсти ни събраха в една редакция, те са, които ни карат да мислим, чувстваме и живеем в синхрон.
Днес сме, отново заедно, в едно от любимите си тайни убежища в града. Били сме там и преди, често при това, но усещането от връщането на това място е като за нещо много любимо, дето не стига, колкото и да си го подаряваш.
И понеже има нещо особено очарователно в това да споделяш любимите си места с хората, особено когато те, любимите места, са двуетажни и така приятно сгушени в безистените на улица "Витоша", като “Щастливеца”, го правим.
Чуйте. Вижте. И ще усетите!
Мирела, 24, сценограф
Всеки мечтае за тайно свое място за бягство, там, където времето спира и подреждаш мислите си леко, дори в най-напрегнатите дни. Наскоро открих това красиво място, въпреки че то не е точно ново, скрито на една от най оживените улици в София. Казвам скрито, защото е като малък вълшебен свят, неподвластен на времето. Влюбвам се в интериора, който в артистична еклектика събира абсолютно хармонично истории от минали времена, претворени в картини и нежни предмети, всеки от които на точното място, така, че да ти стане като у дома.
Напоследък често се отпускам на меките дивани в търсене и намиране на време за себе си, и в опит да презаредя батериите в следобедните дълги часове, като изпия дълга чаша свежест и получа така необходимата доза сладко. Невероятното разнообразие от вкусотии е така омагьосващо, че не те е срам да повториш сладкиша, едва приключил с първия. Ако не беше домашно приготвено всичко, сигурно щеше да е по-лесно... Спира ме само идеята да оставя и за следващия път, чудесна допълнителна причина да намина пак. Все пак очарованието на обедната почивка често се крие в преминаването й в следобедна. Което не е грях, щом си си донесъл в Щастливеца и малко щастлива работа за вършене от офиса. Колеги...
Пламена, 27, лайфстайл журналист
Ето го и него! Толкова търсеният домашен уют, който ми липсваше днес в офиса, както се случва в повечето следобеди напоследък, е намерен. Точно на една ръка разстояние от целия забързан свят, аз съм щастлива в Щастливеца и избирам поетична кръгла маса за целта на моето дълго еспресо, в голяма чаша, което да придаде леко горчив вкус на така приятния следобед.
Отдъхвам малко преди срещата, която ме очаква след час, а дотогава решавам да си почина от хаотичните си мисли и да се телепортирам в света на литературата. Сервитьорът носи кафето и медената торта с йогурт и орехи, която просто прави деня ми, а аз изваждам от чантата си книга, купена току що.
Времето се отмества от точността си, тук е абсолютно безвремие, ако някой пита, просто не знам колко е часът. Усещам лек полъх, особен и натрапчив мъжки парфюм, различен от стандартните за място като това въздушни течения и се изкарвам от съсредоточението. Вдигам глава, погледа ми се спира на стъпалата на заведението, откъдето идва той. Чаровен млад мъж, запознахме се наскоро, който поддържа интереса ми към него жив няколко прекрасни часа. Разговаряме за мода, книги, здравословно хранене, подсетени от менюто, което стои точно пред нас, изкушаващо с ястия от лимец и печени лешници, след което отдаваме нужното уважение и на домашната лимонада, сервирана с много любов и отношение от персонала. Заедно стигаме до извода, че тук храната е дори по-хубава от интериора, след което си тръгваме, обещавайки си да се видим пак. Отново тук! И пак по никое време... шшшшт.
Миглена, 25, маркетинг
Шаби шик до дъното на душата ми. Пастелни тонове, много възглавници и картини. Потъвам в канапето и си мисля колко приятно е човек да избяга за няколко часа от офиса в задушния следобед и да се скрие на това място. Единственото, което е необходимо, е един лаптоп и всяка друга връзка със света е излишна. Менюто е огромно, наистина. Отнема поне час, за да се изчете. Прави ми впечатление огромното разнообразие за вегетарианци. Значи тук ще се чувствам добре. Има и вегански сладкиши и макар да не съм толкова крайна в хранителния си режим, съм наясно, че те са мнооого вкусни. Домашният сок от бъз и лимонада ми стават фаворити автоматично. Само като си представя, че отвън температурите са около 30 градуса, една от главните артерии на града, макар и пешеходна и в ремонт, всички бързат изнервени нанякъде, осъзнавам, че тук съм попаднала в друг свят. Изолирана от шума и лудницата, спокойно върша и работа тук. Мога да определя служебна или лична среща и изобщо да не усетя как е минал работният ден. Около себе си виждам и други хора, които споделят усещането ми, съдейки по специфичия звук на получен мейл. И все пак, всяко сепаре е отделна вселена, като офис на мечтите, само че без стъкла и врати. Офис, в който се чувствам отлично, защото е направен точно по моя вкус.
Най-вкусните ресторанти на София
Щастливеца
адрес: бул. Витоша 27
телефон: 02 441 11 55
работно време: 11:00 - 01:00;
www.shtastliveca.com
.jpg)
More from View Sofia
YALTA CLUB започва февруари месец с дуото Solardo и екзотичния Ali Kuru
PollerWiesen, Circle of Love и Liga Elektronika
ФОТОБЪСТЪР: София през обектива на италинския фотоколектив Чезура
Италианският фотоколектив Чезура снима и представя София по нетрадиционен начин...
Белослава ни връща към диското и култовият "Студио 54"
Съвременен прочит и обръщение към доброто старо диско е в основата на най-новата концертна дейност на соул дивата Белослава...
