Следва

Филмът „Жажда” на Светла Цоцоркова е селектиран за фестивала в Сан Себастиан

Четиво в четвъртък: Из "сърцето ти нося (в сърцето си го нося)" от Е. Е. Къмингс

Една от гордостите на ИК “Жанет 45″ това лято е сборникът с поезия "сърцето ти нося (в сърцето си го нося)" на Е. Е. Къмингс...

Books преди 8 години

Една от последните гордости на ИК “Жанет 45″ е сборникът с поезия "сърцето ти нося (в сърцето си го нося)" на Е. Е. Къмингс (по-известен като е.е. къмингс), в превод от английски на Манол Пейков. Художник на корицата е Люба Халева, а страхотното оформление, мирисът на мастило и наситените цветове, правят книгата нещо наистина изключително, което си заслужава да ни придружи на плажа това лято.

O сладка спонтанна
земьо колко ли пъти са
те
вдетинените
пръсти на
похотливи философи пощипвали
са те
смушквали
тебе
,е немирният пръст
на науката сръгвал
красотата
ти. колко ли
често религии са те туряли
на коленете си мършави
пристисквали са те и
шамаросвали току-виж си заченала
бог
(ала
вярна
на безподобното
ложе на смъртта твой
ритмичен
любовник
ти отвръщаш
им само със
"пролет)

(1920)

...
Човечество обичам те
защото предпочиташ да лъскаш ботушите на
успеха вместо да разпиташ чия душа виси от
верижката на часовника му което би било неловко и за двете

страни и защото
без капка колебание аплодираш всяка
песен съдържаща думите родина дом и
майка изпята в стария хауърд

Човечество обичам те защото
когато я закъсаш си залагаш
разсъдъка за да си купиш пиене а когато
си фрашкан с пари гордостта те кара

да не стъпваш в заложната къща и
защото непрекъснато вършиш
безобразия и преди
всичко в собствения си дом

Човечество обичам те защото
непрестанно пъхаш тайната на
живота в гащите си и забравяш
че е там и сядаш

на нея
и защото безспир
съчиняваш стихове в скута
на смъртта Човечество

мразя те

(1925)

...
може невинаги да е същото;затова запомни:
ако твоите устни любими допрат други усти
ако нежните силните твои пръсти изкусни
сграбчат друго сърце както моето в минали дни;
ако друго лице косата ти подслони
тишината, която познавам ако се е спуснала
или думи големи и тежки,случайно изпуснати
пред духа се възправят отчаяно,беззащитни на вид

ако стане така,казвам ти,ако стане така—
ти,обичана моя,дай ми мъничък знак;
ще отида при него,ще поема ръцете му влюбени,
Приеми цялото мое щастие,ще река.
Ще отвърна лице след това и ще чуя как
непосилно далеч пее птица в земите изгубени.

(1922)

...
там, където никога не съм пътувал,с радост отвъд
всеки опит човешки,в очите ти тишина е:
и най-дребният твой жест обгръща ме някак
или не издържа на допир,така чуплива е близостта му

и с най-незначителен поглед лесно ще ме отвориш
макар като юмрук да съм запечатан,
разтваряш ме листче по листче както Пролет разтваря
(с умел,тайнствен допир)своята първа роза

ако пък желаеш да ме заключиш,аз и
моят свят ще се затворим изящно,внезапно,
както когато сърцето на това цвете усеща
снега дето внимателно пада навсякъде;

никое възприятие в този свят не ще надмине
мощта на ослепителната ти крехкост:тъканта й
ме омагьосва с багрите на своите държави,
осмисля смърт и вечност при всяко вдишване

(не зная кое в теб е дето така затваря
така отваря;само нещо в мен успява да схване
че гласът на очите ти по-ясно от розата проговаря)
никой,даже дъждът,няма толкова малки длани

1931

...
Ако не можеш да ядеш ще трябва да

пушиш а нямаме
нищо за пушене:хайде хлапе

да заспиваме вече
ако не можеш да пушиш ще трябва да

Пееш а нямаме

нищо за пеене; хайде хлапе
да заспиваме вече

ако не можеш да пееш ще трябва да
умреш а нямаме

Нищо за умиране,хайде хлапе

да заспиваме вече
ако не можеш да умреш ще трябва да

мечтаеш а нямаме
нищо за мечтаене(хайде хлапе

Да заспиваме вече)

(1940)


нагоре в тишината зелената
тишина с бяла пръст в нея

ти ще(целуни ме)поемеш

навън в утринта младата
утрин с топъл свят в нея

(целуни ме)ти ще поемеш

натам под слънце бистрото
слънце с плътен ден в него

ти ще поемеш(целуни ме

надолу в твоите спомени
и в спомен един и в спомена

аз)целуни ме,(ще поема)

1940
 

More from View Sofia

More Books