Следва

Шапки долу, Властелинът на пръстените влиза!

Какво да четем: Уди Алън - Биографията!

На 30 ноември „Колибри” ще предложи на българската публика биографичната книга на Дейвид Еваниър, посветена на Уди Алън...

Books преди 8 години

На 30 ноември „Колибри” ще предложи на българската публика биографичната книга на Дейвид Еваниър, посветена на Уди Алън. Заглавието излиза в навечерието на 80-годишния юбилей на уникалния американски комик, режисьор, сценарист, драматург и актьор!

„Уди. Биография“ е забележителен портрет на една забележителна личност, предшестван от задълбочени проучвания и богат на анекдоти и щрихи от страна на хора, които са работили с големия артист. Еваниър разсейва много слухове и спекулации за човека, който през последните шейсет години е режисирал близо 50 филма. Написал е сценариите на почти всички и е участвал в около четиресет. 

Авторът:

Дейвид Еваниър е уважаван американски журналист и писател, автор на 9 романа и биографии. В „Уди – биография” той подробно се спира на основните филми, пиеси и книги на Алън, както и на някои факти от личния му живот. Засягайки темите, които големият режисьор и актьор прокарва в изкуството си: морал, сексуалност, юдаизъм, вечната борба между разума и сърцето, смешното в драмата и тъжното в комедията, Еваниър посвещава тази биография (една от многото и първата през последните десет години) на забележителния творец и на човека, навлизащ в деветото си десетилетие.



Книгата:

Американският режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант Уди Алън е роден на 1 декември 1935 г. в Ню Йорк. Родителите му са потомци на еврейски имигранти от Русия и Австрия. В ранните си години пише скечове и сценарии за други комедийни актьори. Впоследствие режисира сам сценариите си и играе главната роля във филмите си, като заедно с това свири на кларнет в създадена от него група. През последните шейсет години е режисирал близо 50 филма, като на почти всички е написал и сценариите, и е участвал в около 40. Удостоен е с 3 Оскара за най-добра режисура и 1 за най-добър сценарий, 1 Златен глобус за най-добър сценарий, 9 награди на BAFTA (Британската академия за филмово и телевизионно изкуство) – за най-добра режисура (2), най-добър филм (1), най-добър сценарий (2), най-добър оригинален сценарий (4). Някои от филмите му имат по няколко награди: „Ани Хол” – 4, „Хана и нейните сестри” – 3, „Пурпурната роза на Кайро” – 3. През 2014 г. му е присъдена почетната премия „Златен глобус на името на Сесил Демил” за изключителния му принос към световното киноизкуство.
В „Уди. Биография” Дейвид Еваниър, американски журналист и писател, автор на 9 романа и биографии, подробно се спира на основните филми, пиеси и книги на Алън, както и на някои факти от личния му живот. Засягайки темите, които големият режисьор и актьор прокарва в изкуството си: морал, сексуалност, юдаизъм, вечната борба между разума и сърцето, смешното в драмата и тъжното в комедията, Еваниър посвещава тази биография (една от многото и първата през последните десет години) на забележителния творец и на човека, навлизащ в деветото си десетилетие.

Когато до родителите ми достигна слухът, че са ме отвлекли, те веднага взеха мерки – дадоха стаята ми под наем.

Вярвам във всевиждащото око, което ни следи отгоре. За съжаление, това е правителството.

Когато слушам продължително Вагнер, ме обзема желание да нахлуя в Полша.

Ако си бисексуален, това чисто теоретически удвоява шансовете ти за приятно изкарване на съботната вечер.

Ако можеше Бог да ми даде ясен знак! Например, голям депозит на мое име в швейцарска банка.

Уди Алън

"Уди. Биография":

ТОВА НЕ Е СТАНДАРТНА КРИТИЧЕСКА БИОГРАФИЯ, нито животоописание, насочено към дребните детайли. Други писатели вече са обхванали всички събития от личния живот и работата на Уди Алън. Алън е подлаган на изследвания, дисекции и анализи и се е изплъзвал от хватката на биографите, разглеждали го по този начин. Искам да допълня пропуснатото относно неговата работа, като същевременно добавя някои важни щрихи, свързани с живота и кариерата му. Голяма част от тях са нещо ново. Надявам се тези открития и наблюдения да доведат до по-задълбочено познаване и разбиране на Алън.

Алън е един от малцината, орисани да станат изключително богати още на трийсетинагодишна възраст, свикнали да получават каквото искат, да правят, каквото им скимне и да им се разминава. Но какво всъщност е искал той? Като се изключат творческата свобода и независимост, това така и не става ясно. Никога не се е вмествал в приетите морални норми. За него никога не е имало граници или угризения. И въпреки това подходът му е етичен. Бил е затворен и вглъбен в мислите си и си е останал такъв. „Мисля, че в общи линии той си е същият човек, какъвто беше, когато започна – казва Ричард Шикъл. – Не намирам, че присъщата му чувствителност се е променила много през годините. Той и сега ще постъпи, както си е наумил. Не го интересува особено мнението на околните. Просто живее живота си според своите собствени убеждения. Напълно морален живот. Познавам го от 60-те години. Никога не ме е разочаровал. Изпитвам огромно уважение към него. Когато завърши даден филм, не вярвам, че изобщо си позволява свободно време – продължава Шикъл. – Нищо чудно да мисли за следващия още докато прави настоящия. Просто продължава нататък. Ако не смятаме някои евентуални здравословни проблеми, не мога да си го представя да спре. Според мен ще продължава вечно. Творците от типа на Алън, които наистина не знаят спирачка, по мое мнение са приемани като даденост. Хората не оценяват истински неизменно високото качество на творбите му. Немалко творци се отклоняват твърде рано от творческия си път и затъват в разните си чудатости. Но не и той. Създал е изумително по мащабите си творчество.“

Но Алън си остава болезнено срамежлив. „За Уди най-трудният аспект от създаването на филми са хората – пише Ралф Розенблум.  – Срещите с тях, общуването, ръководенето им... Сближаването, празните приказки, бъбренето, това е анатема за него. Предпочита да не го запознават с новия асистент на звукомонтажиста и би сторил почти всичко да избегне ръкостискане. Случаите, когато го прави – вяло, без никакъв плам – явно са моменти на истинско мъчение, по време на които не знае къде да гледа.“ Съсредоточава се винаги върху работата си.

И както изглежда, Алън разочарова сам себе си дори в работата. Отказва се от онова, в което е успявал. Нищо никога не е достатъчно добро или според неговите очаквания. Не допуска да се подведе и отклони, воден от желание за пари или за да бъде приет от околните. Обръща гръб на успеха по начин, по който не го е правил никой от големите режисьори. Те нито биха искали, нито биха могли да го сторят. По отношение на ранните му ярки успехи в мейнстрийм киното – Какво ново, маце?, Казино Роял, Какво става, Тайгър Лили?, Любов и смърт, Ани Хол, Манхатън – кариерата му може да бъде сравнявана с тази на Хичкок. Но Хичкок е обичал своите хитове. За него е било от значение да има публика. В интервютата Трюфо – Хичкок, публикувани в книгата на Трюфо „Хичкок“ (1967 г.), той вдига ръце от Шемет, защото не е голям хит. Имал е успех като продуцент и режисьор на филми и телевизионни програми в продължение на десетилетия и е бил пристрастен към популярността. Пристрастеността на Алън е към самата работа. Той постоянно преминава от комерсиалните хитове (Манхатън) през езотеричния стил на Бергман (Интериори) към красиви и прочувствени лични филми (Дани Роуз от Бродуей) и го прави с изумителна лекота, точно както непрестанно експериментира с нови типове и жанрове филми, та да не се налага да жертва свободата си, за да изнамира и създава нещо ново. В естетическо и тематично отношение завладява нови територии по начини, които имаме склонност да забравяме или да приемаме за даденост. Няма пряк път към Ани Хол: в него Алън вкарва анимация; играе си с времето; използва разделен екран. Събаря четвъртата стена. Ани напуска тялото си, за да наблюдава собственото си любене с Алви.

Да се откаже от вече постигнатото, е повтарящ се мотив в кариерата на Алън – а също и в живота му. „През годините Уди разработи абсолютно неповторимо стендъп изпълнение – припомни си пред мен Марк Еваниър. – Но се отказа от него. Други щяха да изкарат остатъка от живота си на гърба на този номер. Уди отвори в Лас Вегас място, което да бъде заето от някой друг. Не го интересуваше редът на изписване на имената. Малко са онези от неговия ранг, които не биха казали: „Няма да приема второ място на афиша; зле е за кариерата ми“. Но за Уди стендъп комедията беше без значение; не се канеше да се занимава с това до края на живота си. В онзи момент стана ясно, че е поел към киното и сцената. Съществуваше период в кариерата му, когато беше навсякъде. Появяваше се в телевизионни игри. Беше гостуващ водещ в шоуто на Джони Карсън. Участваше в „Имам тайна“ и „Каква е репликата ми?“ и като че нямаше нещо, с което не би се заловил. Постоянно се появяваше на страниците на „Плейбой“. И после всичко това престана. Един ден просто не беше на разположение.“

More from View Sofia

More Books